Мистериозна гора - Отбор 3

Катрин дойде и зачака съотборниците си да се появят.

Арус дойде, придружавайки лейди Камила от Еритос. Мъжът се усмихна, когато видя Катрин.
- Здравей, красавице. Тук си за приключението, предполагам? - чаровно се усмихна търговецът.

Камила се усмихна самодоволно, когато видя Катрин.
- Силно се надявам да е така. Радвам се да те видя, Катрин. - усмихна се жената.

Халон дойде и поздрави присъстващите.

- Здравейте. - изрече Катрин. - За какво друго бих могла да бъда тук, освен за приключението?

Арус побърза да вдигне ръка в поздрав на Халон, но определено не му отдели толкова време, колкото на Катрин.
- Имате ли представа къде точно се намираме? Трябва да призная, че макар и да се опитвам да пробия на пазара в Еритос, не съм така запознат със земите ви.

- Здравй, елфе Халон. - усмихна се Камила. Все още ѝ беше трудно да свикне, че този елф не е роб, но пък беше чувала хубави неща за сексуалните му умения по събиранията, на които беше присъствала преди време в Еритос. - Радвам се, че ще си с нас.

- Здравейте, лейди Камила. - поздрави я елфът още веднъж. - И аз се радвам, че се паднах с нормални съотборници.

- Благодаря за комплимента. - засмя се Арус.

Катрин никога нямаше да разбере какво ѝ се върти в главата на Камила. Не беше останала с впечатление, че жената харесва елфи.
- Родом не съм от Еритос, затова не знам много за историята му и тайствените му места, но проучих малко за тази гора и открих, че на това място се появява тайна пътека, която води в призрачно село. - отвърна Катрин на въпроса на Арус от по-рано.

- Призрачно село?! - театрално възкликна Камила, закривайки устата си с ръка. - Това звучи ужасно страшно. Още по-добре значи, че имаме опитен пътешественик като Халон с нас, нали така, Катрин? - намигна ѝ жената.

Арус хвърли поглед към Камила, сетне се подсмихна тихо на себе си. Тази жена никога не се спираше. Жалко, той самият никак не се интересуваше от Халон, но определено не би върнал Катрин.

Халон бегло се усмихна.
- Имам известен опит с... неживи същества. - отвърна елфът, спомняйки си онова приключение в Отвъдното с Евдемия. - Знам заклинания за защита, не мисля, че имате от какво да се притеснявате.

Камила смяташе, че това пътешествие ще е страхотен момент скучната Катрин да се поразчупи малко. Ако ли пък не, то определено щеше да се забавлява на неин гръб.
- Това звучи повече от прекрасно. - чаровно се усмихна жената.

- Да разбирам ли, че всички сте съгласни да отидем в призрачното село? - попита Катрин.

- Аз определено съм навит. - намигна ѝ Арус. - Странно е да го кажа, след като Крис не е с мен, но предполагам, че мога да ви имам доверие. Определено ми вдъхвате повече такова, от предния ми отбор. Нищо лично, Халон, тогава се спасихме, благодарение на теб.

Халон се плесна по челото.
- Конър беше невъзможен. Цяло чудо е, че кентаврите ни позволиха да си тръгнем без проблем. - отвърна елфът и се обърна към Катрин. - Имаш ли карта на това място, Катрин? Къде е тайната пътека?

- Разбира се, скъпа. - намигна ѝ отново Камила. - С толкова опитен пътешественик като Халон, няма от какво да се боим.

Катрин присви очи. Не разбираше какво я прихваща Камила, но и не я интересуваше особено. Тази жена си беше като Лилит - ходеше от човек на човек. Момичето извади от кожената си торба парче пергамент и го разгъна.
- Пътеката се появява при пълнолуние, а луната вече започва да се показва. Трябва само да изчакаме още малко.