Мистериозна гора - Отбор 3

- Не съм съгласна, скъпа. Той съвсем доброволно прави секс с мен тогава. Ти си единствената, която има проблем с това и добре разбирам защо, но вместо да изливаш гнева си към мен, трябва да помислиш какво си сторила грешно, че да изгубиш вниманието на толкова красив мъж като Дейвид. - усмихна се подигравателно Камила.

- Направо е било съвсем доброволно, имайки предвид какво е мнението му за вас. - засмя се Катрин на свой ред. - И не се тревожете, ние някога ще си оправим отношенията.

- Може ли просто да млъкнете? - повиши тон Халон. - Не спряхте да мрънкате. Стигнахме статуята, може да спрете вече.

- Не съм се разтревожила. Аз не се интересувам от Дейвид в никакъв друг аспект освен забавление. - сви рамене Камила и се обърна към Халон. - Чудесно. А сега какво?

- Огледалото, което ти показва миналото би трябвало да е някъде около статуята. - изрече момичето и я огледа, но нищо такова не забеляза. - Да не би някой вече да ни е изпреварил?

- Добър въпрос. - почеса се по челото Арус. - Макар че дори и да беше тук, не съм особено сигурен, че искам да виждам миналото си. Там имаше доста неприятни за мен моменти.

- Не пише изцяло какво представлява огледалото. Може да не показва само нашето минало, знам ли. - сви рамене Катрин. - Обаче не пише и как трябва да го намерим.

Халон пристъпи към статуята и внимателно започна да я оглежда. Търсеше нещо тайно, дори опита да дръпне меча на статуята нагоре и надолу, но той не помръдна.

- Аз не виждам огледало тук. - отвърна Камила. - Което е жалко, тъй като не съм успяла нито за момент да се погрижа за външния си вид.

- Не ти и трябва. - въздъхна Катрин и тя също огледа статуята. - Няма нищо специално в нея.

- Еритос е толкова странно кралство. Пълно е с подобни места, но никой не се грижи за тях. Можете да изкарвате доста злато ако превърнете тази местност в туристическа дестинация.

- Това трябва да го кажете на Клара, не че ще ви послуша. - изрече Халон. - Тя беше организирала събитие, на което трябваше да даваме идеи за развитие на кралството. Нито една не е изпълнена.
Халон започна да разглежда камъните, които обграждаха основата на статуята и един му направи впечатление. Не беше изравнен с останалите. Елфът го докосна и камъкът потъна в почвата. Статуята започна бавно да се завърта.

Катрин се удиви.
- Не беше чак толкова трудно. Може би заради това не го пише в дневника. - изрече момичето.

- Халон, ще ме прощаваш и по принцип съм съгласна, че понякога Клара има доста странни представи за това как трябва да бъде управлявано това кралство, но една от спечелилите идеи беше буквално да бъдат екзекутирани всички разболели се от вирус. Нямаше как да приложим това... - отвърна Камила, сетне се загледа в статуята.

- Можехте да отхвърлите тази идея, разбира се. Дори и след загубилите имаше добри попадения, все нещо можеше да се направи. Изглежда Клара просто няма желание. - въздъхна елфът. - Какво се опитва да направи тя? Да спечели омразата на народа? Защото ако продължаваме да мизерстваме и гладуваме, точно това ще се случи.

Камила въздъхна.
- Само ако знаех. По отношение на заповедите ѝ за управление на Еритос, не знам твърде много повече от вас, докато не станат факт.

- Отново използвам момента, за да ви кажа колко добре си живеем на юг. - засмя се Арус.

Статуята изцяло се завъртя и Катрин вече виждаше огледалото. Не беше много голямо, можеше да се носи лесно. Рамката му бе инкрустирана с платинени нишки и най-различни скъпоценни камъни.
- Сигурно би струвало милиони. - изрече момичето, сетне се зачуди дали да го докосне. - Не мисля, че бих искала да се взирам в миналото.

- Аз определено не бих. - потрепери от погнуса Арус. - Току виж съм видял отново лицето на онази виконтеса.

- Аз също ще пропусна. Животът ми като съпруга на овчар не бе нещо, с което се гордеех. - добави Камила.