Мистериозна гора - Отбор 3

- Звучи интересно. - излъга Камила. - Но нека се върнем пак на това, че ще имаме половин час свободен, преди тази пътека да се появи. Халон, сигурно ще е доста трудно за теб да опазиш мен и Катрин живи и здрави. - с престорена загриженост в гласа продължи жената.

- Не мисля. - отвърна Халон. - Ако не се втурвате в беди, ще бъдете добре.

- Ще се постараем да бъдем послушни. - намигна му Камила и хвърли поглед към Катрин.

Арус извъртя очи и се изсмя тихо.
- Това никак не е честно. В такива моменти започвам да оценявам Крис, въпреки странните му хобита.

- А аз не разбирам за какво говорите. - изрече Катрин и погледна Камила. - Не разбирам и странното ти поведение в момента, но не съм сигурна, че искам и да го разбирам.

- Странното ми поведение? - сви рамене Камила. - Не смятам, че се държа странно, Катрин. В какво ме обвиняваш?

- Катрин, ти не би ли следвало да ме разбираш отлично? Не изтегли ли именно ти най-късата клечка, след като беше в отбор с коняря Каво предния път?

- До сега не си проявявала особен интерес към елфите. Смяташ ги за роби и за по-нисши същества от себе си, но сега се държиш странно с Халон. - сви рамене момичето и се обърна към Арус. - Всеки в отбор с Каво изтегля късата клечка. Но пък не мисля, че има за какво да се тревожиш. Може и да не можем да се мерим с Крисчън, но ще се справим с каквото там ще намерим.

- Признавам, че преди бях доста предубедена. - излъга Камила, тъй като мнението ѝ за повечето елфи не се бе променило особено. - От доста време обаче забелязвам подвизите на смели елфи като Халон, нима не е в реда на нещата да променя мнението си? Не смятам, че държанието ми е странно, Катрин. По-скоро ти се държиш странно, нима не би била благодарна, ако някой ти спаси живота на такова опасно място? Аз определено не бих могла да сторя подобно нещо, не съм силна, не мога да се бия.

- Разбира се, че бих била благодарна. Не се държа странно, с Халон сме приятели и въпреки, че сме от различни раси, аз винаги съм ни смятала за равни. - отвърна момичето.
"Божества, кой ме наказа с тази ненормалница?", помисли си Катрин.

- И ти си права. - засмя се Арус, обръщайки се към Катрин. - Поне този път тъмният елф Конър не е с нас. Имаме шанс всичко да мине гладко.

- Добре, наистина няма значение. Това кой какво е смятал преди и сега не е от особено значение. Предлагам да се съсредоточим в приключението си. - изрече Халон.

- Разбира се, че сте равни. - незаинтересовано потвърди Камила. - Радвам се, че мислим еднакво и по въпроса с отблагодаряването след като това приключи. - намигна ѝ жената.

- Знаех си, че трябваше да се науча да се бия. - промърмори под носа си Арус.

Катрин трудно щеше да понесе присъствието на Камила. Надяваше се всичко да се размине добре.
- Мисля, че условията вече са идеални. - изрече графинята.
Тъкмо бе спряла да говори, когато част от земята под краката им започна да излъчва бледосиня аура.
- Предполагам, че това трябва да е пътеката.

- Условията ще бъдат повече от идеални, но по-късно. - облиза устни Камила и последва другата жена по пътеката.

Халон се огледа наоколо. Постепенно пътеката премина в къщи, други сгради и сергии.
- Наистина е призрачно село. - изрече елфът.

- Нека да се уточним, под призрачно, истински призраци ли имате предвид, или просто изоставена местност? - присви очи Арус, обръщайки се към Катрин, изглежда тя знаеше най-много за това място.

Катрин дочу странното изказване на Камила и тръпки побиха тялото ѝ. Надяваше се жената да спре да се занимава с нея и Халон, а да обърне внимание на Арус. И двамата имаха еднакви характери, щяха да са си чудесна компания.
- Все още е много рано да се каже, но не забелязвам живот. - изрече момичето и се обърна към Арус. - Не се спомена, но се надявам на второто.

Халон се засмя.
- Ако е второто, така няма да ми се налага да използвам магиите си за защита и лейди Камила ще остане разочарована. - изрече елфът.

- Ако са просто изоставени къщи, ще е добре да го съобщя на Клара, когато се върнем. Може да има полза от тази територия. - замисли се Камила, сетне се обърна към елфа Халон. - Признавам, че определено би ми било доста интересно да видя магиите ти в действие, но за мен е достатъчно, че знам на кого мога да разчитам най-много тук. - усмихна се чаровно жената.

Катрин сбърчи вежди и хвърли бърз поглед към Халон. Не знаеше за селото, но този очевидно попадна под магията на тази жена.

- Не се тревожете, лейди Камила. - изрече Халон.
След като всички навлязоха в селото, бледосинята аура започна да изчезва.
- Това трябва ли да се случва, Катрин?

Арус си спомни разказите на Крисчън за пътешествието му с Каво.
- Тази синя светлина започва да ме притеснява. Никъде не виждате коне, нали? Нали?

- Не виждам коне, съжалявам. - изрече момичето и започна да рови из чантата си.
Катрин извади дневника, в който бе записала всичко за това място и започна да го разлиства. Очите ѝ се разшириха от ужас.
- О, не. - изрече тя и се обърна, за да се върне обратно, но сякаш се сблъска с бариера. - Мястото ще се отвори отново при последна четвърт на Луната. Това е след седмица!