Мистериозна гора - Отбор 3

- Звучи повече от добре. Колко време имаме? - попита Камила.

- Вероятно не чак толкова. - въздъхна Арус, без да уточнява повече. Знаеше, че Камила е разбрала.

- Пише ли нещо повече за селото, Катрин?

Катрин погледна към небето и се обърна към съотборниците си.
- Луната започва все по-силно да свети. Предполагам, че до половин час ще се стъмни изцяло и пътеката ще се появи. - отвърна тя и се обърна към Халон. - Имало е село много преди това кралство да стане Еритос. Мистерозна сила или същество се е появило и всички жители са изчезнали за ден. Не пише много повече.

- Значи може и да не срещнем призраци. - изрече Халон. - Няма да бъде особено интересно да попаднеш в призрачно село без призраци, но и така става.

- Звучи интересно. - излъга Камила. - Но нека се върнем пак на това, че ще имаме половин час свободен, преди тази пътека да се появи. Халон, сигурно ще е доста трудно за теб да опазиш мен и Катрин живи и здрави. - с престорена загриженост в гласа продължи жената.

- Не мисля. - отвърна Халон. - Ако не се втурвате в беди, ще бъдете добре.

- Ще се постараем да бъдем послушни. - намигна му Камила и хвърли поглед към Катрин.

Арус извъртя очи и се изсмя тихо.
- Това никак не е честно. В такива моменти започвам да оценявам Крис, въпреки странните му хобита.

- А аз не разбирам за какво говорите. - изрече Катрин и погледна Камила. - Не разбирам и странното ти поведение в момента, но не съм сигурна, че искам и да го разбирам.

- Странното ми поведение? - сви рамене Камила. - Не смятам, че се държа странно, Катрин. В какво ме обвиняваш?

- Катрин, ти не би ли следвало да ме разбираш отлично? Не изтегли ли именно ти най-късата клечка, след като беше в отбор с коняря Каво предния път?

- До сега не си проявявала особен интерес към елфите. Смяташ ги за роби и за по-нисши същества от себе си, но сега се държиш странно с Халон. - сви рамене момичето и се обърна към Арус. - Всеки в отбор с Каво изтегля късата клечка. Но пък не мисля, че има за какво да се тревожиш. Може и да не можем да се мерим с Крисчън, но ще се справим с каквото там ще намерим.

- Признавам, че преди бях доста предубедена. - излъга Камила, тъй като мнението ѝ за повечето елфи не се бе променило особено. - От доста време обаче забелязвам подвизите на смели елфи като Халон, нима не е в реда на нещата да променя мнението си? Не смятам, че държанието ми е странно, Катрин. По-скоро ти се държиш странно, нима не би била благодарна, ако някой ти спаси живота на такова опасно място? Аз определено не бих могла да сторя подобно нещо, не съм силна, не мога да се бия.

- Разбира се, че бих била благодарна. Не се държа странно, с Халон сме приятели и въпреки, че сме от различни раси, аз винаги съм ни смятала за равни. - отвърна момичето.
"Божества, кой ме наказа с тази ненормалница?", помисли си Катрин.

- И ти си права. - засмя се Арус, обръщайки се към Катрин. - Поне този път тъмният елф Конър не е с нас. Имаме шанс всичко да мине гладко.

- Добре, наистина няма значение. Това кой какво е смятал преди и сега не е от особено значение. Предлагам да се съсредоточим в приключението си. - изрече Халон.

- Разбира се, че сте равни. - незаинтересовано потвърди Камила. - Радвам се, че мислим еднакво и по въпроса с отблагодаряването след като това приключи. - намигна ѝ жената.

- Знаех си, че трябваше да се науча да се бия. - промърмори под носа си Арус.

Катрин трудно щеше да понесе присъствието на Камила. Надяваше се всичко да се размине добре.
- Мисля, че условията вече са идеални. - изрече графинята.
Тъкмо бе спряла да говори, когато част от земята под краката им започна да излъчва бледосиня аура.
- Предполагам, че това трябва да е пътеката.