Мистериозна гора - Отбор 3

- Наистина не разбирам какво ви харесва в това да спите с различни мъже и жени. - сви рамене Катрин. - Не сте работници в публичен дом.

Арус последва елфа Халон извън къщата към центъра. Това село не му представляваше никакъв интерес, но поне Камила беше тук, за да разведрява обстановката.
- Това място е толкова депресиращо, Катрин, Халон, не сте ли обмисляли да се преместите на юг? Тук няма никакви възможности.

- Разбира се, че не работя в никакъв публичен дом. - отсече Камила. - Това какво ми пречи да се забавлявам? Доставя ми удоволствие да спя с различни хора, ако при теб не е така, значи вероятно имаш здравословен проблем. - наведе глава жената.

Катрин се засмя.
- Нямам здравословен проблем. При вас има нещо, но все едно. - отвърна момичето и се обърна към Арус. - Вярно е, че Еритос все повече затъва, но какво да се прави. Обмислям скоро да си купя вила и да си почивам често там.

- При нас няма абсолютно нищо, освен добро заплащане и много възможности за забавление, красавице. - намигна ѝ Арус. - Горещо препоръчвам да си купиш вила в Кросфайър Муунлайт, животът там е повече от страхотен.

- Да, когато съм била там на гости, винаги е било приятно. И е топло. - засмя се Катрин. - Личи си, че мястото има повече живот.

- Доста повече от тук, определено. - намуси се Камила. - Ако не беше Клара, аз щях също да съм се преместила там отдавна.

- Трудно е да се разделиш с позицията на лейди-регент, нали? - засмя се Халон. - Все едно. Скоро ще стигнем статуята.

- Доста е трудно, признавам. - усмихна се Камила. - Ако отида на юг, ще се налага отново да се издигам в обществото и няма гаранция че ще изкарам подобен късмет два пъти подред. - въздъхна жената.

- Надявам се поне тази статуя да си струва идването тук. - засмя се Арус.

- Дано. Иначе ще излезе така, че съм отишла в безлюдно село с хора, които не спряха да правят секс. - въздъхна Катрин.

Халон се засмя.
- Стига, Катрин. Наистина не се е случило кой знае какво. Това, че те не се притесняват от това други да ги виждат и чуват не е наш проблем. - изрече той. - Нека не дъвчем тази тема повече.

Камила присви очи.
- Момиче, наистина не разбирам какъв ти е проблема. Всичко това заради Дейвид ли е? Ако е така, искам да ти дам един съвет. Ако се държиш с него по подобен начин, не е чудно че не сте вече заедно.

- Ние никога не сме били заедно, лейди Камила. - изрече Катрин. - И не трябва ли да се притесняваме от вас? Вие се възползвахте от него, докато е бил под влияние на любовна отвара.

- Аз определено не съм му давала нищо такова. Ако е бил под влиянието на нещо такова, отговорността не е моя. - сви рамене жената.

Халон въздъхна. Тези двете явно нямаше да спрат, а Арус не беше особено по-добра опция за разговор. Елфът продължи тихо да върви.

- Никъде не съм казвала, че сте му дали отварата. Да, той я е изпил, но вие сте се възползвали от това и сте го замъкнали в замъка на Клара, където кой знае какво е станало. - извъртя очи Катрин. - Отговорността е и ваша.

Арус последва Халон.
- Надявам се скоро да стигнем статуята. Обожавам красиви жени, но безсмислено каращи се красиви жени - не особено. - засмя се той. Катрин се държеше странно, по събиранията не му се струваше толкова сдухана, не разбираше какво я прихваща сега.

- Поне да се караха за нещо смислено. - въздъхна Халон. - Виждам статуята вече, скоро ще стигнем.

- По моя опит, почти никога не е за нищо смислено, приятелю. - Арус потупа елфа по рамото.