Мистериозна гора - Отбор 3

- Еритос е толкова странно кралство. Пълно е с подобни места, но никой не се грижи за тях. Можете да изкарвате доста злато ако превърнете тази местност в туристическа дестинация.

- Това трябва да го кажете на Клара, не че ще ви послуша. - изрече Халон. - Тя беше организирала събитие, на което трябваше да даваме идеи за развитие на кралството. Нито една не е изпълнена.
Халон започна да разглежда камъните, които обграждаха основата на статуята и един му направи впечатление. Не беше изравнен с останалите. Елфът го докосна и камъкът потъна в почвата. Статуята започна бавно да се завърта.

Катрин се удиви.
- Не беше чак толкова трудно. Може би заради това не го пише в дневника. - изрече момичето.

- Халон, ще ме прощаваш и по принцип съм съгласна, че понякога Клара има доста странни представи за това как трябва да бъде управлявано това кралство, но една от спечелилите идеи беше буквално да бъдат екзекутирани всички разболели се от вирус. Нямаше как да приложим това... - отвърна Камила, сетне се загледа в статуята.

- Можехте да отхвърлите тази идея, разбира се. Дори и след загубилите имаше добри попадения, все нещо можеше да се направи. Изглежда Клара просто няма желание. - въздъхна елфът. - Какво се опитва да направи тя? Да спечели омразата на народа? Защото ако продължаваме да мизерстваме и гладуваме, точно това ще се случи.

Камила въздъхна.
- Само ако знаех. По отношение на заповедите ѝ за управление на Еритос, не знам твърде много повече от вас, докато не станат факт.

- Отново използвам момента, за да ви кажа колко добре си живеем на юг. - засмя се Арус.

Статуята изцяло се завъртя и Катрин вече виждаше огледалото. Не беше много голямо, можеше да се носи лесно. Рамката му бе инкрустирана с платинени нишки и най-различни скъпоценни камъни.
- Сигурно би струвало милиони. - изрече момичето, сетне се зачуди дали да го докосне. - Не мисля, че бих искала да се взирам в миналото.

- Аз определено не бих. - потрепери от погнуса Арус. - Току виж съм видял отново лицето на онази виконтеса.

- Аз също ще пропусна. Животът ми като съпруга на овчар не бе нещо, с което се гордеех. - добави Камила.

Халон поклати глава.
- Аз също няма да гледам. - изрече той и от кожената си торба извади една риза. - Ще го покрием с това, но какво ще правим с него?

Катрин помогна на Халон да увият огледалото в ризата, сетне го взе в ръце.
- Не съм сигурна, че трябва да попада в ръцете на Клара. Би било полезно при Серена, предполагам. Ако показва и чуждото минало, може нещо да ѝ е от полза, знам ли.

- Защо наистина не го запазите и не го дадете на Серена? Вероятно тя ще знае какво да го прави. - отвърна Арус.

- Разбира се, това е прекрасна идея. - усмихна се Камила. Ако имаше шанс тази Серена наистина някой ден да стане кралица, трябваше да се постарае да е в добри отношения с нея.

- Тогава ще го дадем на нея. Хайде да вървим към гората, защото не ми се ще бариерата отново да изчезне и да прекараме божествата знаят колко време на това място. - изрече момичето.

- Съгласен съм. Колкото и да ми е приятно да прекарвам времето си в компанията на толкова прекрасни жени като теб и Камила, работа ме чака вкъщи. - засмя се Арус и пое обратно към пътеката.

- Аз също смятам да се връщам обратно в двореца. Радвам се, че не попаднахме на нещо опасно.

Катрин много се зарадва, когато преминаха бариерата. Момичето се усмихна.
- Е, благодаря, че бяхте с мен, макар и да не бе най-хубавото приключение. - въздъхна тя. - Ще се видим някога.

Халон също излезе от бариерата и благодари на всички за участието, след което си тръгна.

Арус пожела лека вечер на останалите и се запъти към пристанището, Камила отиде да го изпрати, смяташе да му поиска още злато на заем, тъй като Клара не ѝ даваше достатъчно за пазаруване.