Мистериозна гора - Отбор 3

- Е не! - засмя се Арус, макар и да не му беше особено смешно. - Официално имам най-ужасния късмет по тези места. Това ми се случва за втори път.

Камила не изглеждаше изобщо притеснена от думите на Катрин.
- Не се тревожи, Катрин. Халон и Арус са тук с нас. Ако не друго, поне няма да скучаем. - засмя се жената.

- Не бързайте да се радвате, лейди Камила. - изрече Халон. - Вярно, че с Арус ни се случва за втори път, но тогава имахме храна и вода. На това място ще можем ли да намерим провизии? Храната не е толкова важна, но водата...

"То това е най-притеснителното, коза такава. Ще сме затворени тук с вас.", помисли си Катрин.
- Не знам какво можем да намерим, но това не е добре. Не можем да останем седмица тук. - изрече момичето.

- Храна и вода... Храна и вода. - усмихна се Камила. - Аз имам една идея, но Катрин вероятно няма да я хареса. - наведе глава тя.

- Остави Катрин, не мисля, че и аз бих я харесал. - присви очи Арус и се обърна към Халон. - Прав си, кентаврите поне ни хранеха, призраците тук вероятно няма да са толкова отзивчиви. Не съм сигурен какво бихме могли да открием на изоставено място.

- Пише, че има древно огледало, което ти показва миналото, обаче явно не съм прочела напълно информацията, защото не помня това с този капан. - изрече Катрин. - Халон, не знаеш ли магии за растеж на растения или нещо подобно?

- Не смятам, че Халон има нужда от магия за разтеж, Катрин. - изкикоти се Камила. - Поне ако слуховете са верни.

- Катрин, знам подобни магии, но за целта ще са ми нужни семена. С магия мога да ускоря растежа и за няколко часа да имаме напълно узрели домати например. - отвърна Халон и се обърна към Камила. - Каква идея имате, лейди Камила? За какви слухове говорите?

- Ами семена бяха включени и в моята идея. - продължи да се кикоти жената. - Но Арус е прав, на вас двамата нямаше да ви хареса също. Не е честно само аз и Катрин да получим нещо хранително. - продължи да се смее тихо тя. - За тези, които съм чувала по събиранията ви в Еритос, свързани с другата елфка, Евдемия. Хубави неща са, не се тревожи.

Халон присви очи, сетне навърза изказванията на Камила.
- Наистина ли в този момент само секс ви се върти в главата? - вирна вежда елфът. - Лейди Камила, моля ви, стегнете се!

- То да беше само в този момент... - засмя се Арус.

Камила прехапа устни.
- Скъпи Халон, аз съм си доста стегната. Свободен си да се увериш лично, имаме цяла седмица на разположение.

Катрин се плесна по челото.
- Божества, това ще бъде същинско изпитание. Забравете за призраците, които не знам дали ги има, - изрече Катрин и се обърна към Арус и Камила. - но вие двамата ще сте същинско изпитание.

- Ще пропусна, извинете. - отвърна Халон.

- Аз? - посочи към себе си Арус. - Какво съм направил аз?! Не си справедлива, Катрин!

- Нямам проблем да бъда изпитана, Катрин. Особено ако изпитващият е Халон. - облиза устни жената. - Ела и ти, момиче, нали се съгласихме, че ще му се отблагодарим, за това че ще ни защитава на това място.

Катрин скръсти ръце.
- Може би, но изобщо не вярвам, че и на теб не ти се въртят мисли като на лейди Камила. - изрече момичето и се обърна към Камила. - Такъв вид благодарност ли имахте предвид? Вие наистина сте невъзможна! - графинята поклати глава, тази жена нямаше капка срам. - Предлагам за тази вечер да си намерим подслон в някоя от тези къщи. За предпочитане е да не сме всички в една.

- С ръка на сърцето съобщавам, че със сигурност не ми се въртят мисли как да пия нечия сперма. - с насмешка отвърна Арус. - Ако някой се съмнява, че Камила си мисли нещо друго, разбира се. Иначе идеята ти е добра, Катрин, защо не се лишим от присъствието на Камила и не дойдеш с мен. Уверявам те, че съм доста по-приятна компания от тази дама.

- А какво друго бих могла да имам предвид? - сви рамене Камила. - Аз по друг начин не бих могла да помогна, освен да предложа прекрасното си тяло. Досега не е имало оплаквания.

Халон вдигна ръка.
- Спрете, наистина. - изрече той и се обърна към Катрин. - Не мисля, че за първата ни вечер тук е добре да се разделяме. Не изглежда като да има призраци, но никога не можем да бъдем напълно сигурни, затова предлагам да прекараме нощта заедно.

- Да я прекараме заедно? - вирна вежда Катрин. - Само не ми казвай, че и ти започна да мислиш като тях.

- Разбира се, че не! - изрече Халон. - Имам предвид под един покрив, в различни стаи.

- На мен ми звучи доста добре. - кимна Арус. - Катрин, все още можеш да дойдеш с мен.

- Не, благодаря. - изрече Катрин.
Тя забеляза една триетажна къща наблизо и я посочи на останалите.
- Отиваме там. Дано да има достатъчно спални за всички ни.