Мистериозна гора - Отбор 3

- Условията ще бъдат повече от идеални, но по-късно. - облиза устни Камила и последва другата жена по пътеката.

Халон се огледа наоколо. Постепенно пътеката премина в къщи, други сгради и сергии.
- Наистина е призрачно село. - изрече елфът.

- Нека да се уточним, под призрачно, истински призраци ли имате предвид, или просто изоставена местност? - присви очи Арус, обръщайки се към Катрин, изглежда тя знаеше най-много за това място.

Катрин дочу странното изказване на Камила и тръпки побиха тялото ѝ. Надяваше се жената да спре да се занимава с нея и Халон, а да обърне внимание на Арус. И двамата имаха еднакви характери, щяха да са си чудесна компания.
- Все още е много рано да се каже, но не забелязвам живот. - изрече момичето и се обърна към Арус. - Не се спомена, но се надявам на второто.

Халон се засмя.
- Ако е второто, така няма да ми се налага да използвам магиите си за защита и лейди Камила ще остане разочарована. - изрече елфът.

- Ако са просто изоставени къщи, ще е добре да го съобщя на Клара, когато се върнем. Може да има полза от тази територия. - замисли се Камила, сетне се обърна към елфа Халон. - Признавам, че определено би ми било доста интересно да видя магиите ти в действие, но за мен е достатъчно, че знам на кого мога да разчитам най-много тук. - усмихна се чаровно жената.

Катрин сбърчи вежди и хвърли бърз поглед към Халон. Не знаеше за селото, но този очевидно попадна под магията на тази жена.

- Не се тревожете, лейди Камила. - изрече Халон.
След като всички навлязоха в селото, бледосинята аура започна да изчезва.
- Това трябва ли да се случва, Катрин?

Арус си спомни разказите на Крисчън за пътешествието му с Каво.
- Тази синя светлина започва да ме притеснява. Никъде не виждате коне, нали? Нали?

- Не виждам коне, съжалявам. - изрече момичето и започна да рови из чантата си.
Катрин извади дневника, в който бе записала всичко за това място и започна да го разлиства. Очите ѝ се разшириха от ужас.
- О, не. - изрече тя и се обърна, за да се върне обратно, но сякаш се сблъска с бариера. - Мястото ще се отвори отново при последна четвърт на Луната. Това е след седмица!

- Е не! - засмя се Арус, макар и да не му беше особено смешно. - Официално имам най-ужасния късмет по тези места. Това ми се случва за втори път.

Камила не изглеждаше изобщо притеснена от думите на Катрин.
- Не се тревожи, Катрин. Халон и Арус са тук с нас. Ако не друго, поне няма да скучаем. - засмя се жената.

- Не бързайте да се радвате, лейди Камила. - изрече Халон. - Вярно, че с Арус ни се случва за втори път, но тогава имахме храна и вода. На това място ще можем ли да намерим провизии? Храната не е толкова важна, но водата...

"То това е най-притеснителното, коза такава. Ще сме затворени тук с вас.", помисли си Катрин.
- Не знам какво можем да намерим, но това не е добре. Не можем да останем седмица тук. - изрече момичето.

- Храна и вода... Храна и вода. - усмихна се Камила. - Аз имам една идея, но Катрин вероятно няма да я хареса. - наведе глава тя.

- Остави Катрин, не мисля, че и аз бих я харесал. - присви очи Арус и се обърна към Халон. - Прав си, кентаврите поне ни хранеха, призраците тук вероятно няма да са толкова отзивчиви. Не съм сигурен какво бихме могли да открием на изоставено място.

- Пише, че има древно огледало, което ти показва миналото, обаче явно не съм прочела напълно информацията, защото не помня това с този капан. - изрече Катрин. - Халон, не знаеш ли магии за растеж на растения или нещо подобно?

- Не смятам, че Халон има нужда от магия за разтеж, Катрин. - изкикоти се Камила. - Поне ако слуховете са верни.

- Катрин, знам подобни магии, но за целта ще са ми нужни семена. С магия мога да ускоря растежа и за няколко часа да имаме напълно узрели домати например. - отвърна Халон и се обърна към Камила. - Каква идея имате, лейди Камила? За какви слухове говорите?

- Ами семена бяха включени и в моята идея. - продължи да се кикоти жената. - Но Арус е прав, на вас двамата нямаше да ви хареса също. Не е честно само аз и Катрин да получим нещо хранително. - продължи да се смее тихо тя. - За тези, които съм чувала по събиранията ви в Еритос, свързани с другата елфка, Евдемия. Хубави неща са, не се тревожи.