Мистериозна гора - Отбор 3

- Дано няма. - изкикоти се Камила. - Катрин, наистина не те разбирам, това е прекрасна възможност за приключение. Дейвид е страхотен и има още по-страхотен пенис, но както забелязваш, не е единственият мъж на този свят.

Катрин извъртя очи.
- Аз не съм като вас, лейди Камила. Вие се забавлявайте с колкото мъже искате, аз не бих могла. - изрече Катрин и застана пред входната врата.
Отвори я и вратата силно изскърца. Момичето се огледа наоколо, но не забеляза нищо нередно.
- Изобщо не изглежда като изоставена. - усмихна се тя.

Халон влезе след Катрин и забеляза, че тази къща бе доста уютна.
- Дано собствениците ѝ нямат против. - изрече той. - Мисля, че ще си намерим достатъчно спални.

Камила настигна Катрин.
- Защо не би могла? - изненадано възкликна жената. - Какво ти има? Нито си грозна, нито недъгава, нито стара. Сега е времето да се забавляваш. Дейвид определено го прави.

- Дейвид го прави? - сбърчи вежди момичето. - Не съм сигурна, че това е така, лейди Камила, но знам ли. Не е моя работа.
Катрин изкачи стълбите към втория етаж и отвори първата врата, която видя. Беше кабинет, друга стая бе баня, а последните две - спални. Момичето с бързи крачки се качи и на третия етаж.
- Е, не! - извика тя и побърза да слезе долу. - Тези се шегуват!

Камила отиде да види какво бе предизвикало реакцията на Катрин, сетне се върна, смеейки се.
- Аз какво казах. - продължи тя. - Разбира се, че Дейвид го прави. С мен, с робините си, вероятно и с други красиви жени.

Арус също отиде да види. Имаше само две спални. Прекрасна възможност и за него.
- Е, изглежда ще трябва да направим избор все пак. - усмихна се той.

- Какво има, Катрин? - попита Халон.

Катрин извъртя очи.
- Има само две спални. - отвърна пораженчески момичето и се обърна към Камила. - Дейвид е бил с вас не по свое собствено желание. Не спи и с робините си, отдавна се уверих в това. Съмнява ме да се занимава в момента и с други жени.

- Добре, добре. Самозаблуждавай се, щом така ти е угодно. - махна с ръка Камила. - След като съм ти толкова неприятна, защо не споделиш едната спалня с Арус. Аз и Халон ще бъдем доста добре в другата. - усмихна се жената.

- Не, добре съм си и сам. - изрече Халон. - Мога да се отпусна и на стол в кабинета, не е проблем.

Катрин въздъхна.
- Можете да делите една стая с Арус, лейди Камила. Съмнява ме и двамата да имате против.

- Разбира се, че можем, но не виждам нищо интересно и забавно в това. - засмя се Камила. - Ако желаеш, мога да я споделя с теб, тъкмо ще те науча на това-онова.

- Както се разберете, аз ще си намеря място в кабинета.
Халон влезе в кабинета и откри, че там има канапе. Щеше да спи на него, но не можеше да намери ключ за вратата. Можеше само да се надява Камила да не дойде да го изнасили в съня му.

- Благодаря ви за предложението, но ще откажа. Мисля, че имам достатъчно опит. - изрече Катрин и забеляза, че Халон вече се бе оттеглил.

- След като Халон вече ни изостави, не желаеш ли все пак да ти правя компания? Съжалявам ако е прозвучало, сякаш искам нещо друго, но наистина се притеснявам за теб. А и за себе си. Не смятам, че е добра идея да оставаме сами. - чаровно се усмихна Арус.

Катрин също се усмихна чаровно.
- В компанията на невероятната лейди Камила ще си в пълна безопасност. - изрече момичето. - Всички ще сме добре, изглежда.
Катрин отиде и избра една от спалните, но с ужас установи, че няма ключ за нея.
- По дяволите! - тихо изруга момичето. Нямаше да има спокойствие.

Арус въздъхна, наблюдавайки отдалечаващата се Катрин.
- Не трябваше да се държиш така още от първия ден. Виж сега какво направи. - засмя се той.

- Не ми пука особено за нея. - невъзмутимо отвърна Камила. - Реакциите ѝ са ми забавни, нарочно го правя така или иначе. След като те двамата не искат, защо не оползотворим заедно свободната спалня? До нейната е така или иначе.

- Вече бях започнал да се притеснявам, че няма да го предложиш. Да вървим. - кимна Арус и двамата се отправиха към другата спалня.

Катрин адски много съжаляваше, че се бе паднала в този отбор. Арус и Камила бяха ужасни.

Халон влезе във всекидневната, където се бяха събрали съотборниците му.
- Здравейте. Днес ще можем да напуснем това място, най-сетне. - усмихна се той. Беше му омръзнало да слуша Камила и Арус.

Арус се присъедини към останалите и намигна закачливо на Катрин.

Камила също отиде при останалите.
- Наистина жалко. Тук е доста забавно. - засмя се жената.

- Ще ме прощавате, но определено не е. - изрече Катрин. - Не знам нарочно ли го правихте, но нямаше ли с какво по-интересно да си запълвате времето?