Мистериозна гора - Отбор 3

- Да, когато съм била там на гости, винаги е било приятно. И е топло. - засмя се Катрин. - Личи си, че мястото има повече живот.

- Доста повече от тук, определено. - намуси се Камила. - Ако не беше Клара, аз щях също да съм се преместила там отдавна.

- Трудно е да се разделиш с позицията на лейди-регент, нали? - засмя се Халон. - Все едно. Скоро ще стигнем статуята.

- Доста е трудно, признавам. - усмихна се Камила. - Ако отида на юг, ще се налага отново да се издигам в обществото и няма гаранция че ще изкарам подобен късмет два пъти подред. - въздъхна жената.

- Надявам се поне тази статуя да си струва идването тук. - засмя се Арус.

- Дано. Иначе ще излезе така, че съм отишла в безлюдно село с хора, които не спряха да правят секс. - въздъхна Катрин.

Халон се засмя.
- Стига, Катрин. Наистина не се е случило кой знае какво. Това, че те не се притесняват от това други да ги виждат и чуват не е наш проблем. - изрече той. - Нека не дъвчем тази тема повече.

Камила присви очи.
- Момиче, наистина не разбирам какъв ти е проблема. Всичко това заради Дейвид ли е? Ако е така, искам да ти дам един съвет. Ако се държиш с него по подобен начин, не е чудно че не сте вече заедно.

- Ние никога не сме били заедно, лейди Камила. - изрече Катрин. - И не трябва ли да се притесняваме от вас? Вие се възползвахте от него, докато е бил под влияние на любовна отвара.

- Аз определено не съм му давала нищо такова. Ако е бил под влиянието на нещо такова, отговорността не е моя. - сви рамене жената.

Халон въздъхна. Тези двете явно нямаше да спрат, а Арус не беше особено по-добра опция за разговор. Елфът продължи тихо да върви.

- Никъде не съм казвала, че сте му дали отварата. Да, той я е изпил, но вие сте се възползвали от това и сте го замъкнали в замъка на Клара, където кой знае какво е станало. - извъртя очи Катрин. - Отговорността е и ваша.

Арус последва Халон.
- Надявам се скоро да стигнем статуята. Обожавам красиви жени, но безсмислено каращи се красиви жени - не особено. - засмя се той. Катрин се държеше странно, по събиранията не му се струваше толкова сдухана, не разбираше какво я прихваща сега.

- Поне да се караха за нещо смислено. - въздъхна Халон. - Виждам статуята вече, скоро ще стигнем.

- По моя опит, почти никога не е за нищо смислено, приятелю. - Арус потупа елфа по рамото.

- Не съм съгласна, скъпа. Той съвсем доброволно прави секс с мен тогава. Ти си единствената, която има проблем с това и добре разбирам защо, но вместо да изливаш гнева си към мен, трябва да помислиш какво си сторила грешно, че да изгубиш вниманието на толкова красив мъж като Дейвид. - усмихна се подигравателно Камила.

- Направо е било съвсем доброволно, имайки предвид какво е мнението му за вас. - засмя се Катрин на свой ред. - И не се тревожете, ние някога ще си оправим отношенията.

- Може ли просто да млъкнете? - повиши тон Халон. - Не спряхте да мрънкате. Стигнахме статуята, може да спрете вече.

- Не съм се разтревожила. Аз не се интересувам от Дейвид в никакъв друг аспект освен забавление. - сви рамене Камила и се обърна към Халон. - Чудесно. А сега какво?

- Огледалото, което ти показва миналото би трябвало да е някъде около статуята. - изрече момичето и я огледа, но нищо такова не забеляза. - Да не би някой вече да ни е изпреварил?

- Добър въпрос. - почеса се по челото Арус. - Макар че дори и да беше тук, не съм особено сигурен, че искам да виждам миналото си. Там имаше доста неприятни за мен моменти.

- Не пише изцяло какво представлява огледалото. Може да не показва само нашето минало, знам ли. - сви рамене Катрин. - Обаче не пише и как трябва да го намерим.

Халон пристъпи към статуята и внимателно започна да я оглежда. Търсеше нещо тайно, дори опита да дръпне меча на статуята нагоре и надолу, но той не помръдна.

- Аз не виждам огледало тук. - отвърна Камила. - Което е жалко, тъй като не съм успяла нито за момент да се погрижа за външния си вид.

- Не ти и трябва. - въздъхна Катрин и тя също огледа статуята. - Няма нищо специално в нея.