Мистериозна гора - Отбор 3

Халон поклати глава.
- Аз също няма да гледам. - изрече той и от кожената си торба извади една риза. - Ще го покрием с това, но какво ще правим с него?

Катрин помогна на Халон да увият огледалото в ризата, сетне го взе в ръце.
- Не съм сигурна, че трябва да попада в ръцете на Клара. Би било полезно при Серена, предполагам. Ако показва и чуждото минало, може нещо да ѝ е от полза, знам ли.

- Защо наистина не го запазите и не го дадете на Серена? Вероятно тя ще знае какво да го прави. - отвърна Арус.

- Разбира се, това е прекрасна идея. - усмихна се Камила. Ако имаше шанс тази Серена наистина някой ден да стане кралица, трябваше да се постарае да е в добри отношения с нея.

- Тогава ще го дадем на нея. Хайде да вървим към гората, защото не ми се ще бариерата отново да изчезне и да прекараме божествата знаят колко време на това място. - изрече момичето.

- Съгласен съм. Колкото и да ми е приятно да прекарвам времето си в компанията на толкова прекрасни жени като теб и Камила, работа ме чака вкъщи. - засмя се Арус и пое обратно към пътеката.

- Аз също смятам да се връщам обратно в двореца. Радвам се, че не попаднахме на нещо опасно.

Катрин много се зарадва, когато преминаха бариерата. Момичето се усмихна.
- Е, благодаря, че бяхте с мен, макар и да не бе най-хубавото приключение. - въздъхна тя. - Ще се видим някога.

Халон също излезе от бариерата и благодари на всички за участието, след което си тръгна.

Арус пожела лека вечер на останалите и се запъти към пристанището, Камила отиде да го изпрати, смяташе да му поиска още злато на заем, тъй като Клара не ѝ даваше достатъчно за пазаруване.