Търсене

Нерея изсумтя, но с неохота се съгласи да обикаля с другите. Жената прибра кинжала си.

- Нека просто направим това. - кимна Делина, чувайки думите на жената-елф. - Звучи ми най-добре.

- Не е така. Просто не мисля, че дори и в Кросфайър Муунлайт биха намерили за забавно да скачаш от скали. Няма ли да ви е по-забавно, ако обиколим наоколо и намерим нещо интересно? - предложи Евдемия.

Нерея присви очи. - Вие май сте доста скучни хора в това кралство Еритос. - въздъхна жената. Не разбираше защо никой не желае да се забавлява.

- Госпожице Нерея, колкото е забавно, толкова е и опасно. - изрече Дейвид. - Ако земята е близо, може и да скочите, но ако не е, ще се нараните, даже може и да умрете.

- На мен това не ми се струва твърде забавно... - въздъхна, мрънкайки под носа си Делина, уверявайки се, че Нерея няма да я чуе.

- Аз няма да нараня никого... Просто исках да се позабавляваме, скачайки от онази скала. Изглежда забавно. Не мислиш ли? - изсмя се Нерея.

Дейвид се усмихна бегло. - Не мисля да ви нападам, не мисля че и бих могъл да ви надвия. - изрече той и вдигна ръце. - Не нося оръжие, нито мога да се бия. Просто не желая да се нараните или да нараните някого от нас без…

Нерея присви очи. - Ти си подозрителен. Защо продължаваш да настояваш да прибера оръжието си? За да ме нападнеш? - изкикоти се Нерея.

- Извинявайте, сбъркахме. "Божества, защо все ме наказвате с някакви ненормалници?", помисли си Дейвид. - Госпожице Нерея, приберете камата си.

Делина хвърли поглед към Евдемия. - Може би реагирахме прибързано. - включи се и Делина. - Права сте, госпожице Нерея.

Чувайки думите на елфката, Нерея се поуспокои и отпусна ръката, в която стискаше кинжала си. - Радвам се, че се разбираме. Явно някой от вас казва истината. - отнесено отвърна жената.

- Извинявам се. - изрече Евдемия. - Объркала съм сегашното ви поведение с взимане на опиум, простете. - сведе глава жената.

- Евдемия, не я предизвиквай. - изрече Дейвид. - Госпожице Нерея, никой тук не желае да ви нарани, повярвайте ми.

Нерея присви очи. - Какъв опиум? Никакъв опиум няма тук. Защо лъжеш? - изкрещя жената.

- Госпожице Нерея, не е така. Аз също дойдох с Вас, защо бих се изложила на опасност? Погледнете ме, аз не мога да се бия.

- Не искаме оръжието ви за постоянно. Ще ви го върнем веднага след като действието на опиума премине. - изрече Евдемия.

- Знам много добре защо дойдохме, но не знам какви са истинските ви намерения. - отдръпна се назад Нерея, стискайки кинжала си в ръце. - Всичко това е капан, трябва да е.

- Не познаваме Мередит, госпожице. - изрече Дейвид все още с протегната ръка. - Ние сме от Еритос, вие и госпожица Делина сте заедно с нас, за да разгледаме тази гора.

- Госпожице Нерея, не знаем коя е Мередит. - отвърна Делина, поне се надяваше това да е вярно и за останалите двама, случката с лейди Беатрис Кийтс я беше изплашила достатъчно. - Моля Ви, спрете.

- Искате да ви дам най-ценното си оръжие? За да завърша мъртва след това, в никакъв случай. - разгневи се Нерея. - Това номер на Мередит ли е? Тя ли ви повика тук? Колко злато ви плати?

- Евдемия е права. - изрече Дейвид и протегна ръка към Нерея. - Дайте ми кинжала, не искаме да се нараните.

- Още? - изненада се Евдемия. - Госпожице Нерея, дайте по-добре кинжала на Дейвид, той ще ви го върне, когато си тръгваме.

- Госпожице Нерея! - извика Делина. - Моля Ви, приберете това.

- Но аз не съм сторила нищо още. - изсмя се Нерея, изваждайки кинжала си и размахвайки го пред лицето си.