Търсене

Силиа едва се сдържа да не се изсмее. - И аз си имам пробелми. - сви рамене тя и отпи голяма глътка от абсента си. - Проблемите ви нямат ли решение?

- Имам си проблеми, момиче. - махна с ръка лордът, отпивайки голяма глътка от чашата си. - Ами ти? Мен укоряваш, а се виж - на годините на дъщеря ми изглеждаш, а си и ти тук...

Силиа леко се подразни, че този баш до нея седна, но все едно - не желаеше проблеми. - Трябва ли да пиете толкова? - попита тя.

Лорд Гордън продължаваше да дави мъката си в алкохол. Вече почти не му беше останало злато, но мъжът продължаваше да се напива почти до несвяст. Той седна в ъгъла до някаква русокоса жена, която също пиеше абсент. - Явно…

Силиа дойде до странноприемницата и се настани в ъгъла на помещението, след което си поръча направо литър абсент. Всичко в жалкия ѝ живот отново се стичаше, както трябва.

Афсол плати на бармана и се обърна към Силиа. - Глава нямаш, мен ако питаш. - изрече той и помогна на Силиа да се изправи. Принцесата едва се държеше на краката си. Афсол тръгна с нея към изхода на таверната. Трябваше да…

Силиа махна с ръка. - Добре, добре. - изрече тя и опита да стане, но краката ѝ се бяха схванали и почти не ги усещаше. - Не става, нямам май крака.

Барманът беше друг, предишният си тръгна, тъй като му бе свършила смяната. Той се доближи до двамата с листа, върху който бе записана сметката на Силиа. - Аз не знам как е жива, господине. Изпила е седемнадесет бутилки а…

- А, не, - завали думите Силиа. - имам още да си допивам. Ще си дойда на сутринта. Принцесата дори не разбираше с кого точно говори, но ѝ се струваше познат.

Афсол беше притеснен. Знаеше, че Силиа отива в таверната да пийне нещо, но не се бе прибрала цяла вечер. Принцът влезе вътре и огледа мястото. Забеляза сестра си и се доближи до нея. - Сил, какво правиш още тук? Нека се …

Силиа беше дошла в таверната да пие. Не можеше повече, искаше в нещо да удави нестихващата си мъка. Не ѝ пукаше, че не може да се напие, поне щеше да си отиде от този свят от алкохолно натравяне. Беше спряла да брои чаши…

Нана присви очи, но все пак стана от стола си и последва наемния убиец към стаята, която беше наел току-що. Не разбираше какво го прихваща, но тук беше пълно с хора, ако пробваше да я нападне, щеше да може да намери помо…

Крисчън поклати глава. - Не, ела. Искам да ти покажа нещо. - усмихна се приветливо той.

Нана също допи виното си и повдигна вежда. Щеше да се отърве най-сетне от наемния убиец?! - Тук ли ще живееш вече? - изсмя се лисицата. - За мен е добре дошло, вероятно след като онази Силиа разтръби на всички какво си ѝ…

Крисчън въздъхна тежко и не удостои лисицата с отговор. Вместо това допи и втората си чаша, сетне извади пълна кесия със злато, оставяйки я на тезгяха. - Но Крис, това е прекалено много, дори и за напитките на дамата. - …

- Възможно е, но пък ще получиш това, което искаш - ще изчистиш името си. - невъзмутимо отвърна лисицата.

- Не е задължително това да е вярно. - поклати глава в отрицание чернокосият мъж. - Относно отношенията ми с нея, няма ли да пострадат повече, ако се съглася на приумицата ти? - засмя се той.

- Не бързай да ме отхвърляш отново. Помисли, никога няма да научиш името на този, който я е нападнал. От друга страна, тя ще вярва, че си ти до края на живота си. Наистина ли така си представяш отношенията ви от тук ната…

Крисчън щракна с пръсти, за да привлече вниманието на съдържателя, сетне кимна към бутилката с вино, за да си поръча още една чаша. - Предложението ти е почти толкова нелепо, колкото измислицата ти за станалото.

- Все още ли не искаш да обмислиш предложението ми? - усмихна се чаровно лисицата. - Не изглежда да ти остават много други опции.

Крисчън въздъхна и изпи почти недокоснатата си чаша на екс. - Това не беше особено продуктивно. - сви устни той.

Орландо не беше сигурен какво да отговори на това, бе направил всичко, което можеше, но получаването на информация от Арабела беше почти невъзможно. - Съжалявам, ако все пак науча нещо полезно, ще те уведомя. - отвърна м…

- Знам, шегувах се. - с насмешка въздъхна Крисчън. - Това обаче никак не променя положението ми. Дори и никой от вас да не разнесе тази история, все някой от участниците ще го направи публично достояние на някое събиране…

Нана извъртя очи, сетне отпи от виното си. - Както и да е, не съм аз. - студено продължи тя. - През половината време дори не знам за какво говорите, нито познавам хората, които споменавате.

- Уви, точно защото не искам да умирам все още, се намираме в тази ситуация, приятелю мой. - засмя се Крисчън.