Търсене

Матилда записа и това, сетне се наклони леко напред. - Разбирам. Когато доверието е било едно от малкото неща, които си имала като сигурност, загубата му може да се усеща като вторично предателство. - отвърна жената. - П…

Силиа изхлипа. - Сякаш ми изтръгнаха доверието в него. Крисчън е един от малкото хора, на които вярвам. И след това... сякаш не мога да го правя повече.

Матилда я наблюдаваше внимателно и остави думите да се настанят в тишината, докато си водеше записките. После проговори спокойно: - Когато казваш "още нещо" звучи сякаш си изгубила толкова много и това е било последният …

Силиа сведе глава. - Беше смесица от чувства, но предимно се чувствах предадена и много разочарована. - тихо отвърна тя. - Чувствам се така, сякаш ми отнеха още нещо.

Матилда започна да си води отново записки. - Искаш ли да ми разкажеш как се почувства, когато разбра, че историята е излязла наяве?

Силиа се върна в офиса на Матилда. Бе пропуснала да разкаже някои неща. Терапевтката ѝ бе приготвила чай и очакваше Силиа да започне разказа си. - Не го споменах при предишната ни сесия, но не исках историята да се разчу…

Матилда взе палтото си от стола и го облече, сетне отиде да уведоми друг терапевт, че излиза. В Шиера имаше познат, който работеше за Арабела и ѝ дължеше услуга. Разбира се, нямаше да научи повече от това, което Крисчън …

- Благодаря ти, Матилда! - изрече принцесата и тръгна към изхода на лудницата. Очевидно не беше луда, за каквото бе започнала да се мисли. Олекна ѝ да узнае, че и Матилда не я мисли за такава. Щеше да я посети скоро.

Матилда затвори тефтера си и го остави върху бюрото. - Добре, изглежда за днес е достатъчно. - усмихна се тя. - Очаквам скоро да ме посетиш отново. Тогава ще си поговорим още и ще ти помогна как да си върнеш контрола. Же…

Силиа се загледа в ръцете си. Страхуваше се някой да не ѝ отнеме надеждата, която започна да се надига в сърцето ѝ.

- Тогава ще те науча как да го виждаш, дори и с болката. Няма да я изтриеш, но можеш да я превърнеш в нещо, което няма да те управлява. Болката ще стане част от историята, не от живота ти. - нежно отвърна Матилда.

Силиа извърна поглед и го заби в земята. - А ако никога не се получи?

- Бавно. С малки, сигурни стъпки. Не с думи, а с усещания. - леко се усмихна Матилда. - Ще започнеш с това да си върнеш правото да решаваш - кога, как и колко близост искаш. Всеки път щом го видиш и избереш да останеш, т…

- Как се прави това? - попита Силиа със смесица от надежда и страх.

Матилда се усмихна леко. - Разбира се, че е възможно. - изрече тя. - Ще трябва да научиш тялото си, че той не е опасен.

Силиа все още размишляваше над първите думи на Матилда. Не бе чувала за този сребърен прах, ситуацията още повече започваше да се заплита. - Искам, но не съм сигурна, че е възможно. - тихо изрече принцесата.

- Разбирам. Сребърният прах е по-различен. Подчинява логиката, морала и инстинктите. Ако има още малко примеси може да изманипулира сетивата ти. Може да виждаш и чуваш онзи, когото поискаш. - Матилда отново започна да за…

- Мели ми разказа за отварата на объркания ум. Мисля, че някой е дал подобна на Крис и му е наредил да ми стори това. Той е открил следа, че нещо е било купено от Шиера. Купувачът е от Еритос, но не е могъл да се сдобие …

Матилда задраска някои от записките си. - Добре. - присви устни тя. - Значи говорим за друг вид субстанция. Ти помниш станалото, ще предположа, че Крисчън не. Тогава... Жената задраска още няколко реда. - Чувала ли си за…

Силиа поклати глава. - Не съм. Заклевам се, не съм взимала нищо. Бях на вечеря с братята си, пих съвсем малко бяло вино. Знаеш толеранса ми към алкохол. - изрече тя и въздъхна. - Не усетих алкохол в дъха на Крис, нито из…

Матилда записа и това. Изобщо не звучеше добре. - Това понякога се случва след подобна травма - особено когато споменът е с човек, когото обичаш. - изрече жената и започна да записва други неща в тефтера си, след което г…

Силиа сви устни. - Познавам го. Той не би... - тя погледна Матилда. - Той никога не би ме наранил. Споменът обаче е толкова ясен. Виждам лицето му, когато опитвам да заспя. Смехът му кънти в ушите ми. Ужасих се, когато г…

Матилда присви очи и записа каквото ѝ бе казано. Това определено не отиваше на добре. - А какво те кара да вярваш, че не е той? - попита тя.

Силиа отпи от чая си и отново започна да гледа през прозореца. - Виждах Крис. - шепнешком отвърна тя. - Беше същият - визията, фигурата, гласът, пръстите му... Но не беше той. Очите ѝ се напълниха със сълзи. - Няма как д…

Матилда леко се усмихна. - Вярвам, че няма да се наложи. - изрече тя. - Започни от там, откъдето искаш.