Търсене

- Няма как да знаеш. Също няма да знаеш дали нещата няма да се наредят в положителна посока.

Лилит въздъхна. "Зависи къде работиш, изглежда. В града, от който идвам, заплащането от поръчките се разпределяше нечестно. С тези диаманти можеш да си създадеш бизнес, дори и да не е с проститутки. Едва ли си толкова не…

Каво киризи мъжката курва че напрай розовата курва синя и зелена и напрао са изплаши много завалията че ейся сигура ше му го бутне. Каво са кри зад кончо кончо са кри зад Курвито то плака сълзички.

- Лилит, с теб работим едно и също нещо. Смяташ ли, че хора като нас имат каквото и да било бъдеще? - изгледа я скептично той, сетне извърна поглед и забеляза случващото се между Юки и Нана. - Изглежда приятелката ти дне…

Силиа поклати глава. - Не, не е. Трябваше да умра, когато съживих Дракона на Дъгата. Така пишеше във всички книги, които бях чела относно това. Живея назаем и светът отдавна показва, че не трябва да е така. Дори и да се …

С настояването си, Нана вече бе прекалила. Юки не виждаше никакъв проблем в това да раздаде малко дисциплина. - Неро държи на теб и гледа на теб като на своя дъщеря, нали така? В такъв случай вероятно няма да има нищо пр…

- Това е доста крайно. - изрече Елвира.

"Почти безполезни? Е, вярно, работиш за Арус и си някак осигурен, но не искаш ли по-добро бъдеще?"

- Знаех си, че ще се ядосаш. - въздъхна Нана. - Просто не разбирам защо, неизбежно е да се срещнете отново.

Силиа сви рамене. - Не ме интересува особено. И без това вече не виждам никакъв смисъл да се боря за каквото и да е. Не мога да се върна в Ефос повече, нито мога да остана тук.

- Но така... все едно те са победили.

- Изобщо даже. Опитвам си да си живея живота, но изглежда други нямащи никаква цел в животите си същества, не са особено окей с това, затова нямам намерение да се занимавам повече. Засега може просто да посещавам мястото…

- Започвам да разбирам защо онази ти удари шамар. На косъм съм да сторя същото. - стрелна ѝ леден поглед Юки. - Не тормози главата си с неща, които никога няма да разбереш.

- Ако намирах особена стойност в онези диаманти, щях да ги пазя много повече. - сви рамене Крисчън. - Златото, както и те са почти безполезни за мен. Защо да не зарадвам красива жена с тях? Друг е разбира се въпроса, че …

- Това е, като да избягаш от проблемите си. - отвърна Елвира.

- Не ги мисли тези работи, Елвира. Те са напълно разрешими. - отвърна Силиа. - Най-важното е, че няма да съм тук повече, за да се занимавам с тъпотиите на всички.

Нана въздъхна. - Знам, че отново ще ми се разсърдиш, но дори и аз да не го извикам тук е глупаво да смяташ, че не знае къде си. - отвърна лисицата. - Аз не съм била жива в онези години и не знам какво ти е сторил, но спо…

"Не ме интересува. Просто наистина не ми се вижда достатъчна причина нещо толкова скъпо да бъде дадено, за да имаш спокойствие. На теб звучи ли ти логично?"

Елвира отново въздъхна. - Донякъде разбирам идеята, но да живееш сама на някакво място? С какво ще се храниш?

- Не смятам така. Изглежда това имение доста те интересува. - отвърна Крисчън, отпивайки от виното си.

Юки рязко извърна глава към другата лисица. - Да не си посмяла да доведеш този долен предател тук! Ако го сториш, онази ще ти бъде най-малкия проблем. - закани се лисицата.

- Защото явно не цени живота си особено. Ще види тя, дори и да съм обещала да не я убивам, господаря Неро нищо не е обещавал на никого. - Нана бавно затвори очи, осъзнавайки какво е казала пред Юки.

- Как ще се откажа от нея? Не бих го направила. - отвърна принцесата. - Ще се откажа от много други неща, но ще си заслужава.

Елвира присви очи. Силиа все още ли не се бе отказала от това? - Мислех, че си се отказала от тази идея.

"Не.", поклати глава Лилит. "За разлика от госпожица Дърво и Нана, аз наистина ни най-малко не се интересувам от подаръци."