Евент: Второ парти на кралица Клара

Дейвид въздъхна и се плесна по челото.
- Каво, аз на Катрин не съм ѝ никакъв, че да позволявам или забранявам каквото и да е. Питай нея. 

- А каква съм, ако не невинна? Ти ме нападна първа, доколкото мога дори да нарека това особено нападение. Човеците сте колкото слаби, толкова и нагли. - изсмя се ехидно Нана. - Изглежда достатъчно те интересуват, след като изпитваш такава необяснима неприязън към мен, при положение, че дори не съм те докосвала.

"Позволи си да я зашлеви, ти сляп ли си?" 

Каво говори.
- Але да ве ама тя ше кажи не ве. - зверски каза Каво и пуска сълзичка. 

- И? Това е мой проблем, защото? - продължи Крисчън.

- А защо мислиш, че ако аз ти дам съгласие, тя ще е съгласна, Каво? - недоумяваше Дейвид. 

Каво говори.
- Але нал ти я кради ве Дейвите как закво то сий твойто тука да даваш. - обясливо каза Каво. 

 - Нагли? А противната ти раса не е? - вирна вежда принцесата. - Щом сме бедни и нагли, какво търсиш тук тогава? 

"Ще позволиш на Силиа да се държи така с нея?", учуди се Лилит. "Наистина не разбирам какво ти става." 

- Никого не съм крал. С Катрин нямаме отношения. Питай я дали ще иска да бъде с теб, макар и да знам отговора. 

- Просто дойдох да проверя нещо, а и не е твоя работа какво търся тук. - сви рамене Нана. - Расата ми няма вина, че твоят живот е лош. Нито пък аз. Щом си позволяваш да ме нападаш и обиждаш щом го спомена, явно достатъчно ти пука. - присви очи лисицата.   

Елвира извъртя очи.
- Изобщо не си помагаш. Можеше още тогава да ми кажеш защо се жениш за нея, можеш да го направиш и сега, но не искаш. Надявай се баща ти да ти е дал наистина солидна причина за тази сватба, иначе не знам. 

Каво плака океани щото Дейвит лъжи прай и пада и става и рева съдбовни реки. 

- Аз съм този, който не разбира какво ти става на теб. Нана моя собственост ли е, че да се налага да я браня? - засмя се мъжът. - След като си толкова загрижена за благополучието ѝ, защо я остави насаме със Силиа? 

 - Да провериш нещо при бедните хора? Явно мислите за злато и охолен живот толкова са ти промили мозъка, че си сбъркала работното си място с Еритос. - Силиа си пое дъх и реши да не се занимава с противния лисугер повече. - Живей си в охолството, на никого не му пука. Ти започна първа този скандал с тъпите си изказвания, не разбирам как може да си очаквала, че ще се съглася с теб.
Силиа отиде да си налее нещо за пиене. Идеята да напусне това отвратително място изобщо не беше лоша, трябваше още утре да разбере защо се бавеха онези строители. 

 "А не сте ли поне малко приятели?"

Нана изсумтя. Тази скъпо щеше да си плати, задето си позволяваше да я напада. Тя отиде при Юки.

Афсол въздъхна.
- Причината е проста, но доказателствата бяха в полза на баща ми. - отвърна принцът. - Някога ще разбереш всичко, нищо няма да ти спестя. 

- Да сме приятели? - изгледа я невярващо Крисчън. - В никой случай не бих наредил Нана сред приятелите си. 

Лилит се засмя.
"Стига де, не може за съвсем нищо да си ѝ подарил толкова скъпо имение, дори и за спокойствие да е." 

Юки присви очи.
- Какво направи този път? Защо онази си позволи да те зашлеви?

- Моли се тогава да има значение. - отвърна Елвира.
Тя приближи Силиа.
- Не можах много да разбера от спора ви с Нана, но защо утре не ми гостуваш? 

- Изглежда никога няма да престанеш с това имение. - засмя се Крисчън. - Ще спреш ли да ме питаш за него, ако ти купя подобно? - повдигна вежда чернокосият мъж. 

 Силиа въздъхна.
- Извинявай, Елвира, но едва ли утре ще мога. Трябва да се разправям със строителите и да разбера защо още не е готова къщата, която си поръчах. 

"Не.", поклати глава Лилит. "За разлика от госпожица Дърво и Нана, аз наистина ни най-малко не се интересувам от подаръци."