Евент: Второ парти на кралица Клара

- За щастие, не съм. - изцъка с език Нана. - Но човеците в Кросфайър Муунлайт ме обожават, дори не се е налагало да използвам силите си, за да искат да прекарват време с мен и да ми правят подаръци. Знам, че това е нещо, което никога няма да разбереш. Никой не иска да прекарва време в компанията на някого, който само съсипва настроението на всички около себе си с непрестанното си намръщено изражение и сипене на обиди срещу невинни други същества. 

Афсол си отдъхна.
- Притеснявах се за теб. - отвърна той. - Разбира се, можеш да се виждаш с други, но ако се случи нещо лошо, винаги можеш да ме потърсиш. 

Крисчън се изсмя с глас, чувайки Нана да се определя като "невинно друго същество" и отпи от чашата си. 

 - Не виждам как съсипвам нечие настроение, предвид че с никого от вас не съм разговаряла. Вие решихте да дойдете и да се правите на много интересни, но не сте познали. Невинни същества? Ти? Не ме карай да се смея. Може да си изградила илюзията около себе си за невинната, беззащитна лисичка, но не си. Просто всички, които очевидно са си изгубили ума да се занимават с теб, не те познават. 

- Със същия успех ти също не ме познаваш, но си позволяваш да ме обиждаш винаги, щом ме видиш. - въздъхна Нана. - Не се правя на никаква, просто наблюдавайки държанието ти, започвам да разбирам защо другите тук не те харесват особено. 

Елвира се изсмя.
- И си сигурен, че ще спреш да се занимаваш с любимата си Аша, за да ми помогнеш? Моля ти се. - махна с ръка жената. 

 - Другите тук? Ти, Далия, Лилит и Конър, какъв огромен кръг от "други". - изсмя се принцесата. 

Афсол въздъхна.
- Елвира, това не е така. Не се занимавам с Аша и разбира се, че бих ти помогнал, ако имаш нужда. Този цирк все някога ще ти приключи и тогава ще ти обясня всичко. 

Елвира изсумтя.
- Не знам кое те кара да мислиш, че тогава ще имам интерес да те слушам, но добре. 

Дейвид се чудеше има ли смисъл вече да идва на тези събирания. Та то беше едно и също - само караници и простотии. Тези животни не се спираха. Мъжът дори не разбираше от къде намират за какво да се скарат всеки път, като дъвчеха едни и същи теми от край време. 

- Разбира се, че вероятно не са всички, но стават все повече. - невъзмутимо отвърна Нана и отметна коса. - Наемният убиец също едва ли те харесва особено, след онзи номер, който му спретна наскоро. Създаде и на мен неприятности, което вероятно беше главната ти цел, предполагам. - изсумтя лисицата.

Лилит отиде да си налее вино и се намуси.
"Това вино за нищо не става, също като госпожица Дърво." 

Каво са яви на крадливия бутурник Дейвит на очите.
- Але Дейвите ти често ли са добавяш тука ве. - яко и мило каза Каво.

 - И как по-точно съм ти създала аз неприятности, тъпачке? Не помня изобщо да съм те молила за каквото и да е. Относно недоразумението с Крис, то някога ще се разплете. 

Дейвид се плесна по челото. Този сериозен ли беше? 
- Каво, ти чуваш ли се? Всеки път съм тук. 

- Ще се разплете, когато ти пожелаеш, вероятно. Все пак сама измисли всичко това. - укори я Нана. - Толкова време търсеше предполагаемия ти "нападател", дори въвлече и мен в тази нелепа история, само за да не намерим нищо. Не е учудващо, ако думите на госпожица Далия са истина, а те вероятно са - нападател изобщо не съществува, нали така? Просто признай, че измисли всичко, защото те е яд, че не получаваш подаръци от мъжете. 

Каво говори.
- Але да ве да ве ама тука с кончестър исками да та питами една работа въпросителна. - обясливо каза Каво. 

 Силиа едва сдържаше яростта си. Тя зашлеви лисицата пред себе си
- Как съм те въвлякла, проклетнице?! - повиши тон принцесата. - Също така, извършител има, просто не мога да посоча конкретен, защото не разполагам с информацията. Нямам абсолютно никаква причина да правя нещо подобно, още повече срещу Крис! 

Дейвид сбърчи вежди.
- И какво искате да ме питате? 

Афсол тежко въздъхна.
- Права си. Искам само да те помоля да се въоръжиш с още търпение. Знам, че след като научиш истината още повече ще ми се сърдиш, но това е тема за бъдещето. 

Лилит се обърна към Крисчън.
"И сега ако ми кажеш, че ще оставиш Силиа да маризи горката Нана..." 

Нана не можеше да повярва, че тази си помисли, че може да ѝ посегне. За щастие, беше много по-силна от нея, та ударът не стори нищо особено, освен да я разгневи.
- Това не беше особено умно действие. - изсъска лисицата. - Имаш причина и още как! Бедна си и никой не се трогва особено, че да вземе да промени това, изглежда дори и любимия ти "Крис". Огледай се, наемният убиец не се интересува от теб, ако му пукаше, отдавна щеше да е ясно за всички. Единственото, за което винаги е настоявал е да не те наранявам, макар и ако продължаваш в този дух да не съм сигурна доколко си струва да се вслушвам. 

Каво говори.
- Але тука с кончо исками да та питами ше даваш ли булчето Катрин да и го бутами с звънчетата. - попитливо каза Каво. 

Крисчън изгледа невярващо Лилит.
- Ще се наложи да ми обясниш какво точно прави Силиа с "горката Нана", не разбирам езика, на който с коняря Каво си говорите. Също така, поправи ме ако греша, но не е ли Нана достатъчно силна, за да се справи сама с тази така интересна ситуация?

 Силиа се изсмя.
- Не си мисли, че ме плашиш особено, проклетнице. След тази уникална заплаха, още ли се мислиш за невинна лисичка? - вирна вежда принцесата. - За разлика от теб, курво, на мен не ми пука за злато и скъпоценности. Далеч не са най-важното нещо в живота ми, но това проклета уличница като теб никога не би разбрала.