Евент: Второ парти на кралица Клара

Елвира извъртя очи. Пак се започваше. Ако не беше Далия, щяха да бъдат тези двете. 

Лилит се засмя и се обърна към Нана.
"Повярвай ми, точно това е проблема в 90% от случаите.", отвърна жената. 

- Думите на госпожица Далия относно теб, например. Ако и Лилит е права... Нищо чудно, че винаги си в лошо настроение. - невъзмутимо отвърна лисицата и се изкикоти отново, чувайки Лилит. [AI=https://i37.servimg.com/u/f37/19/50/93/61/from-p11.png]

 [AI=https://i.postimg.cc/zfrmDsDy/1773758270674-019cfc3a-9255-7567-b8d1-43fd03de3da3.png]- Мисли си каквото искаш, противен лисугер. С приятелки като Далия и Лилит няма да прокопсаш особено, но предвид, че не си особено по-различна от тях, не виждам да водя безсмислен спор. Мислете си каквото искате. 

- Добре, наричаш ме "противен лисугер" и как ли още не, но това не променя фактите. Аз живея щастливо и безгрижно, докато ти си винаги начумерена. Не изглежда като аз да съм тази, която има проблеми. - ехидно се подсмихна Нана. [AI=https://i37.servimg.com/u/f37/19/50/93/61/from-p11.png]

 [AI=https://i.postimg.cc/zfrmDsDy/1773758270674-019cfc3a-9255-7567-b8d1-43fd03de3da3.png]Силиа се изсмя.
- Живей си безгрижно и щастливо, не си мисли, че особено ми пука. Още повече как се стига до този безгрижен и щастлив живот. - с погнуса я изгледа Силиа. 

Нана повдигна вежди.
- И как? Как се стига? Не съм сторила нищо особено. - скръсти ръце жената. [AI=https://i37.servimg.com/u/f37/19/50/93/61/from-p11.png]

Елвира едва се сдържа да не се изсмее. Твърдението на Силиа не беше съвсем лъжа, но доста я човъркаше темата за имението на Нана. 

Крисчън хвърли поглед към трите изглежда отново спорещи за нещо жени и въздъхна тежко. Защо намираха за развлекателно да водят тези безсмислени караници всеки път, щом се видеха?! Наемният убиец си наля нова чаша от гадното вино. 

Каво са съблича чистак голтак и игра мазни кьочеци върти върти дай дай кончито и Курвито и те мятаха гьобека.

 [AI=https://i.postimg.cc/zfrmDsDy/1773758270674-019cfc3a-9255-7567-b8d1-43fd03de3da3.png]Силиа щеше да каже нещо, но махна с ръка.
- Няма смисъл, разбира се. Те тези не виждат нищо нередно да манипулират други за целите си. - отвърна сякаш на себе си принцесата. 

- Кого съм манипулирала? - изсмя се Нана. - Откакто живея в тези земи, почти не съм използвала силите си. Заради твоят приятел това дори не беше опция за мен. - изсумтя лисицата. [AI=https://i37.servimg.com/u/f37/19/50/93/61/from-p11.png]

Афсол въздъхна и си наля друга чаша с уиски. Беше по-добре да пие вода сякаш. Той се приближи до Елвира.
- Не искам така да те питам, но... още ли се виждаш с онзи мъж от ресторанта? 

 [AI=https://i.postimg.cc/zfrmDsDy/1773758270674-019cfc3a-9255-7567-b8d1-43fd03de3da3.png]- Сигурно. И как да не е било опция, да не си била до него 24/7? - вирна вежда принцесата. 

Елвира извъртя очи.
- Не. - отвърна тя, не виждаше причина да лъже. - Защо ме питаш това? 

- За щастие, не съм. - изцъка с език Нана. - Но човеците в Кросфайър Муунлайт ме обожават, дори не се е налагало да използвам силите си, за да искат да прекарват време с мен и да ми правят подаръци. Знам, че това е нещо, което никога няма да разбереш. Никой не иска да прекарва време в компанията на някого, който само съсипва настроението на всички около себе си с непрестанното си намръщено изражение и сипене на обиди срещу невинни други същества.  [AI=https://i37.servimg.com/u/f37/19/50/93/61/from-p11.png]

Афсол си отдъхна.
- Притеснявах се за теб. - отвърна той. - Разбира се, можеш да се виждаш с други, но ако се случи нещо лошо, винаги можеш да ме потърсиш. 

Крисчън се изсмя с глас, чувайки Нана да се определя като "невинно друго същество" и отпи от чашата си. 

 [AI=https://i.postimg.cc/zfrmDsDy/1773758270674-019cfc3a-9255-7567-b8d1-43fd03de3da3.png]- Не виждам как съсипвам нечие настроение, предвид че с никого от вас не съм разговаряла. Вие решихте да дойдете и да се правите на много интересни, но не сте познали. Невинни същества? Ти? Не ме карай да се смея. Може да си изградила илюзията около себе си за невинната, беззащитна лисичка, но не си. Просто всички, които очевидно са си изгубили ума да се занимават с теб, не те познават. 

- Със същия успех ти също не ме познаваш, но си позволяваш да ме обиждаш винаги, щом ме видиш. - въздъхна Нана. - Не се правя на никаква, просто наблюдавайки държанието ти, започвам да разбирам защо другите тук не те харесват особено.  [AI=https://i37.servimg.com/u/f37/19/50/93/61/from-p11.png]