Евент: Второ парти на кралица Клара

Елвира въздъхна.
- Разбира се, имаш право. 

Крисчън си наля вино и въздъхна. Това кралство изглежда все повече обедняваше, алкохолът бе все по-зле всеки път. Вероятно слуховете, че трудно се намира храна по тези земи бяха верни. 

Каво жули яко чекии на курвата на сурата да си знай.

Силиа въздъхна. Трябваше утре да мине през офиса на строителите и да попита какво става с къщата ѝ на безлюдния остров. Отнемаше твърде много време вече. 

 Нана забеляза, че Силиа отново се цупи за нещо, онази Далия май щеше да излезе права за нея накрая.

Лилит забеляза намръщеното лице на Силиа и я приближи.
"Проблеми в Рая, госпожице Дърво?"

Силиа скръсти ръце.
- Какви ги дърдориш пак, Лилит? 

"Седиш и се мръщиш за нещо. Не ти провървя и не можа да си намериш друг мъж?", засмя се Лилит. "Нормално, все пак. Ти си дърво, защо да те търсят?" 

Нана реши също да се намеси.
- Ако е така, това обяснява доста неща. - изкикоти се лисицата.

- Лилит, наистина, вземи се прегледай някъде. Изобщо не си наред с главата. - отвърна принцесата. - Това какво правя аз в свободното си време, не те засяга. 
Силиа дочу думите на противния лисугер и се обърна към нея.
- И какво по-точно обяснява?

Елвира извъртя очи. Пак се започваше. Ако не беше Далия, щяха да бъдат тези двете. 

Лилит се засмя и се обърна към Нана.
"Повярвай ми, точно това е проблема в 90% от случаите.", отвърна жената. 

- Думите на госпожица Далия относно теб, например. Ако и Лилит е права... Нищо чудно, че винаги си в лошо настроение. - невъзмутимо отвърна лисицата и се изкикоти отново, чувайки Лилит.

 - Мисли си каквото искаш, противен лисугер. С приятелки като Далия и Лилит няма да прокопсаш особено, но предвид, че не си особено по-различна от тях, не виждам да водя безсмислен спор. Мислете си каквото искате. 

- Добре, наричаш ме "противен лисугер" и как ли още не, но това не променя фактите. Аз живея щастливо и безгрижно, докато ти си винаги начумерена. Не изглежда като аз да съм тази, която има проблеми. - ехидно се подсмихна Нана.

 Силиа се изсмя.
- Живей си безгрижно и щастливо, не си мисли, че особено ми пука. Още повече как се стига до този безгрижен и щастлив живот. - с погнуса я изгледа Силиа. 

Нана повдигна вежди.
- И как? Как се стига? Не съм сторила нищо особено. - скръсти ръце жената.

Елвира едва се сдържа да не се изсмее. Твърдението на Силиа не беше съвсем лъжа, но доста я човъркаше темата за имението на Нана. 

Крисчън хвърли поглед към трите изглежда отново спорещи за нещо жени и въздъхна тежко. Защо намираха за развлекателно да водят тези безсмислени караници всеки път, щом се видеха?! Наемният убиец си наля нова чаша от гадното вино. 

Каво са съблича чистак голтак и игра мазни кьочеци върти върти дай дай кончито и Курвито и те мятаха гьобека.

 Силиа щеше да каже нещо, но махна с ръка.
- Няма смисъл, разбира се. Те тези не виждат нищо нередно да манипулират други за целите си. - отвърна сякаш на себе си принцесата. 

- Кого съм манипулирала? - изсмя се Нана. - Откакто живея в тези земи, почти не съм използвала силите си. Заради твоят приятел това дори не беше опция за мен. - изсумтя лисицата.

Афсол въздъхна и си наля друга чаша с уиски. Беше по-добре да пие вода сякаш. Той се приближи до Елвира.
- Не искам така да те питам, но... още ли се виждаш с онзи мъж от ресторанта? 

 - Сигурно. И как да не е било опция, да не си била до него 24/7? - вирна вежда принцесата. 

Елвира извъртя очи.
- Не. - отвърна тя, не виждаше причина да лъже. - Защо ме питаш това?