Евент: Второ парти на кралица Клара

Елвира присви очи. Силиа все още ли не се бе отказала от това?
- Мислех, че си се отказала от тази идея. 

 - Как ще се откажа от нея? Не бих го направила. - отвърна принцесата. - Ще се откажа от много други неща, но ще си заслужава. 

- Защото явно не цени живота си особено. Ще види тя, дори и да съм обещала да не я убивам, господаря Неро нищо не е обещавал на никого. - Нана бавно затвори очи, осъзнавайки какво е казала пред Юки.

Юки рязко извърна глава към другата лисица.
- Да не си посмяла да доведеш този долен предател тук! Ако го сториш, онази ще ти бъде най-малкия проблем. - закани се лисицата.

- Не смятам така. Изглежда това имение доста те интересува. - отвърна Крисчън, отпивайки от виното си.

Елвира отново въздъхна.
- Донякъде разбирам идеята, но да живееш сама на някакво място? С какво ще се храниш? 

 "Не ме интересува. Просто наистина не ми се вижда достатъчна причина нещо толкова скъпо да бъде дадено, за да имаш спокойствие. На теб звучи ли ти логично?" 

Нана въздъхна.
- Знам, че отново ще ми се разсърдиш, но дори и аз да не го извикам тук е глупаво да смяташ, че не знае къде си. - отвърна лисицата. - Аз не съм била жива в онези години и не знам какво ти е сторил, но според мен той също се разкайва за постъпката си.

 - Не ги мисли тези работи, Елвира. Те са напълно разрешими. - отвърна Силиа. - Най-важното е, че няма да съм тук повече, за да се занимавам с тъпотиите на всички. 

- Това е, като да избягаш от проблемите си. - отвърна Елвира. 

- Ако намирах особена стойност в онези диаманти, щях да ги пазя много повече. - сви рамене Крисчън. - Златото, както и те са почти безполезни за мен. Защо да не зарадвам красива жена с тях? Друг е разбира се въпроса, че уви, тя не оцени добротата и щедростта ми.

- Започвам да разбирам защо онази ти удари шамар. На косъм съм да сторя същото. - стрелна ѝ леден поглед Юки. - Не тормози главата си с неща, които никога няма да разбереш.

 - Изобщо даже. Опитвам си да си живея живота, но изглежда други нямащи никаква цел в животите си същества, не са особено окей с това, затова нямам намерение да се занимавам повече. Засега може просто да посещавам мястото, но след като се разплете недоразумението с истинския ми нападател, изцяло ще се пренеса там. 

- Но така... все едно те са победили. 

 Силиа сви рамене. 
- Не ме интересува особено. И без това вече не виждам никакъв смисъл да се боря за каквото и да е. Не мога да се върна в Ефос повече, нито мога да остана тук. 

- Знаех си, че ще се ядосаш. - въздъхна Нана. - Просто не разбирам защо, неизбежно е да се срещнете отново. 

 "Почти безполезни? Е, вярно, работиш за Арус и си някак осигурен, но не искаш ли по-добро бъдеще?" 

- Това е доста крайно. - изрече Елвира. 

С настояването си, Нана вече бе прекалила. Юки не виждаше никакъв проблем в това да раздаде малко дисциплина.
- Неро държи на теб и гледа на теб като на своя дъщеря, нали така? В такъв случай вероятно няма да има нищо против да те възпитам как е учтиво да се говори с по-възрастни същества.
Казвайки това, лисицата удари на другата силен шамар. Разбира се, не вложи цялата си сила в него, но вложи достатъчно, за да я свали на земята.

 Силиа поклати глава.
- Не, не е. Трябваше да умра, когато съживих Дракона на Дъгата. Така пишеше във всички книги, които бях чела относно това. Живея назаем и светът отдавна показва, че не трябва да е така. Дори и да се запозная с други хора, ще е абсолютно същото като с тези тук. 

- Лилит, с теб работим едно и също нещо. Смяташ ли, че хора като нас имат каквото и да било бъдеще? - изгледа я скептично той, сетне извърна поглед и забеляза случващото се между Юки и Нана. - Изглежда приятелката ти днес има за цел да разгневи възможно най-много на брой присъстващи. Този път дори и да исках обаче, не бих могъл да ѝ помогна.

Каво киризи мъжката курва че напрай розовата курва синя и зелена и напрао са изплаши много завалията че ейся сигура ше му го бутне. Каво са кри зад кончо кончо са кри зад Курвито то плака сълзички.

 Лилит въздъхна.
"Зависи къде работиш, изглежда. В града, от който идвам, заплащането от поръчките се разпределяше нечестно. С тези диаманти можеш да си създадеш бизнес, дори и да не е с проститутки. Едва ли си толкова некадърен, че да не можеш." 

- Няма как да знаеш. Също няма да знаеш дали нещата няма да се наредят в положителна посока. 

Нана изсумтя от болка. За разлика от онази човешка жена, Юки определено бе имала за цел да ѝ причини болка. Тя бавно се опита да се надигне.
- Защо...? - изскимтя тихо лисицата.