Евент: Второ парти на кралица Клара

Дейвид въздъхна и се плесна по челото.
- Каво, аз на Катрин не съм ѝ никакъв, че да позволявам или забранявам каквото и да е. Питай нея. 

- А каква съм, ако не невинна? Ти ме нападна първа, доколкото мога дори да нарека това особено нападение. Човеците сте колкото слаби, толкова и нагли. - изсмя се ехидно Нана. - Изглежда достатъчно те интересуват, след като изпитваш такава необяснима неприязън към мен, при положение, че дори не съм те докосвала. [AI=https://i37.servimg.com/u/f37/19/50/93/61/from-p11.png]

"Позволи си да я зашлеви, ти сляп ли си?" 

Каво говори.
- Але да ве ама тя ше кажи не ве. - зверски каза Каво и пуска сълзичка. 

- И? Това е мой проблем, защото? - продължи Крисчън.

- А защо мислиш, че ако аз ти дам съгласие, тя ще е съгласна, Каво? - недоумяваше Дейвид. 

Каво говори.
- Але нал ти я кради ве Дейвите как закво то сий твойто тука да даваш. - обясливо каза Каво. 

 [AI=https://i.postimg.cc/zfrmDsDy/1773758270674-019cfc3a-9255-7567-b8d1-43fd03de3da3.png]- Нагли? А противната ти раса не е? - вирна вежда принцесата. - Щом сме бедни и нагли, какво търсиш тук тогава? 

"Ще позволиш на Силиа да се държи така с нея?", учуди се Лилит. "Наистина не разбирам какво ти става." 

- Никого не съм крал. С Катрин нямаме отношения. Питай я дали ще иска да бъде с теб, макар и да знам отговора. 

- Просто дойдох да проверя нещо, а и не е твоя работа какво търся тук. - сви рамене Нана. - Расата ми няма вина, че твоят живот е лош. Нито пък аз. Щом си позволяваш да ме нападаш и обиждаш щом го спомена, явно достатъчно ти пука. - присви очи лисицата.   [AI=https://i37.servimg.com/u/f37/19/50/93/61/from-p11.png]

Елвира извъртя очи.
- Изобщо не си помагаш. Можеше още тогава да ми кажеш защо се жениш за нея, можеш да го направиш и сега, но не искаш. Надявай се баща ти да ти е дал наистина солидна причина за тази сватба, иначе не знам. 

Каво плака океани щото Дейвит лъжи прай и пада и става и рева съдбовни реки. 

- Аз съм този, който не разбира какво ти става на теб. Нана моя собственост ли е, че да се налага да я браня? - засмя се мъжът. - След като си толкова загрижена за благополучието ѝ, защо я остави насаме със Силиа? 

 [AI=https://i.postimg.cc/zfrmDsDy/1773758270674-019cfc3a-9255-7567-b8d1-43fd03de3da3.png]- Да провериш нещо при бедните хора? Явно мислите за злато и охолен живот толкова са ти промили мозъка, че си сбъркала работното си място с Еритос. - Силиа си пое дъх и реши да не се занимава с противния лисугер повече. - Живей си в охолството, на никого не му пука. Ти започна първа този скандал с тъпите си изказвания, не разбирам как може да си очаквала, че ще се съглася с теб.
Силиа отиде да си налее нещо за пиене. Идеята да напусне това отвратително място изобщо не беше лоша, трябваше още утре да разбере защо се бавеха онези строители. 

 [AI=https://i.postimg.cc/pdB907wh/kuikuikui.jpg]"А не сте ли поне малко приятели?"

Нана изсумтя. Тази скъпо щеше да си плати, задето си позволяваше да я напада. Тя отиде при Юки. [AI=https://i37.servimg.com/u/f37/19/50/93/61/from-p11.png]

Афсол въздъхна.
- Причината е проста, но доказателствата бяха в полза на баща ми. - отвърна принцът. - Някога ще разбереш всичко, нищо няма да ти спестя. 

- Да сме приятели? - изгледа я невярващо Крисчън. - В никой случай не бих наредил Нана сред приятелите си. 

Лилит се засмя.
"Стига де, не може за съвсем нищо да си ѝ подарил толкова скъпо имение, дори и за спокойствие да е."  [AI=https://i.postimg.cc/pdB907wh/kuikuikui.jpg]