Юки слушаше в недоумение разговора на елфа и коняря. - Също както аз нямам никакво желание да "изнасилвам" този идиот. - вметна жената. - Дори не съм сигурна защо това е сред страховете му. По-би следвало да се притеснява да не го убия.
Халон продължи да се смее. Вече започваше да усеща дискомфорт в корема от смях. - На теб ли точно? Съжалявам, ненормалнико, но никога не бих ти помогнал с каквото и да е.
Каво са изплаши квото говори мъжката курва ама са активира и би чинела на булката на Курвито. - Але булче туй не са добри работи дето казваш тряа да помагаш Курвито за ко ще та зима за булка иначи ве. - зверски каза Каво и си напрай мусколите ама малко са плаши.
Нана се беше върнала до Еритос, тъй като се сети за малката къща до дъртофелницата и реши да провери дали онази е още жива. За нейно съжаление - беше. На връщане забеляза, че изглежда има събиране и реши да поостане да погледа сеира на тези ненормалници. Лисицата не поздрави никого.
Евдемия извъртя очи. Естествено, гнусната Свиня нямаше да пропусне възможност да покаже колко е ненормална и да напомни на всички защо я мразят в действителност.
Крисчън беше дошъл до Еритос за поръчка, а и за да се опита да научи нещо повече за човека, който търсеше от край време, свързан с нападението над Силиа, но уви - там все още удряше на камък. Наемният убиец забеляза, че има събиране и реши да остане, поздравявайки присъстващите.
Нана се притесняваше да пие от алкохола, тъй като видя, че онзи кон прави нещо там. Лисицата въздъхна, тези никога нямаше да се поправят. Тя присви очи, когато забеляза, че и наемният убиец е дошъл.
Дейвид се изсмя. - Ти чуваш ли се? Тя може и да се е извинила и уж поправила, но аз не мога просто така да ѝ се доверя. - отвърна мъжът. - Да те питам и аз тогава - ако Афсол сега ти каже, че е допуснал грешка, оженвайки се за Аша, ти ще му простиш ли?
"Ах, ти долен...", помисли си Елвира. - Нещата между мен и Афсол са малко по-различни. Аз все още не знам за уникалната причина, която стои зад брака му с онази дрипла, затова не мога да ти отговоря честно дали бих му простила веднага. - отвърна маркизата. - Добре, може да не започнете веднага да се срещате, но защо просто не поговорите и не си изгладите отношенията? Тя се извини, сега е твой ред да направиш крачка.
Дейвид се усмихна. - Аз съм направил. Просто на госпожицата не ѝ харесва, че крачката не е към нея. - отвърна мъжът. - За момента предпочитам да страня от нея.