Евент: Второ парти на кралица Клара

- Знаех си, че ще се ядосаш. - въздъхна Нана. - Просто не разбирам защо, неизбежно е да се срещнете отново.  [AI=https://i37.servimg.com/u/f37/19/50/93/61/from-p11.png]

 [AI=https://i.postimg.cc/pdB907wh/kuikuikui.jpg]"Почти безполезни? Е, вярно, работиш за Арус и си някак осигурен, но не искаш ли по-добро бъдеще?" 

- Това е доста крайно. - изрече Елвира. 

С настояването си, Нана вече бе прекалила. Юки не виждаше никакъв проблем в това да раздаде малко дисциплина.
- Неро държи на теб и гледа на теб като на своя дъщеря, нали така? В такъв случай вероятно няма да има нищо против да те възпитам как е учтиво да се говори с по-възрастни същества.
Казвайки това, лисицата удари на другата силен шамар. Разбира се, не вложи цялата си сила в него, но вложи достатъчно, за да я свали на земята.

 [AI=https://i.postimg.cc/zfrmDsDy/1773758270674-019cfc3a-9255-7567-b8d1-43fd03de3da3.png]Силиа поклати глава.
- Не, не е. Трябваше да умра, когато съживих Дракона на Дъгата. Така пишеше във всички книги, които бях чела относно това. Живея назаем и светът отдавна показва, че не трябва да е така. Дори и да се запозная с други хора, ще е абсолютно същото като с тези тук. 

- Лилит, с теб работим едно и също нещо. Смяташ ли, че хора като нас имат каквото и да било бъдеще? - изгледа я скептично той, сетне извърна поглед и забеляза случващото се между Юки и Нана. - Изглежда приятелката ти днес има за цел да разгневи възможно най-много на брой присъстващи. Този път дори и да исках обаче, не бих могъл да ѝ помогна.

Каво киризи мъжката курва че напрай розовата курва синя и зелена и напрао са изплаши много завалията че ейся сигура ше му го бутне. Каво са кри зад кончо кончо са кри зад Курвито то плака сълзички.

 [AI=https://i.postimg.cc/pdB907wh/kuikuikui.jpg]Лилит въздъхна.
"Зависи къде работиш, изглежда. В града, от който идвам, заплащането от поръчките се разпределяше нечестно. С тези диаманти можеш да си създадеш бизнес, дори и да не е с проститутки. Едва ли си толкова некадърен, че да не можеш." 

- Няма как да знаеш. Също няма да знаеш дали нещата няма да се наредят в положителна посока. 

Нана изсумтя от болка. За разлика от онази човешка жена, Юки определено бе имала за цел да ѝ причини болка. Тя бавно се опита да се надигне.
- Защо...? - изскимтя тихо лисицата. [AI=https://i37.servimg.com/u/f37/19/50/93/61/from-p11.png]

 [AI=https://i.postimg.cc/zfrmDsDy/1773758270674-019cfc3a-9255-7567-b8d1-43fd03de3da3.png]Силиа със задоволство бе наблюдавала малката свада между Юки и Нана. Изглежда противната лисица бе разгневила господарката си, кой знае защо. 
- Вече не мисля, че нещо би се наредило в положителна посока за мен. 

- С чии клиенти? Тези на Арус? Или може би с враговете си от Шиера? - присмя се мъжът. - Лилит, краят на повечето от нас е един и същ. Но защо ми е да се тревожа за подобни неща, сега съм жив и имам злато и диаманти, не смятам да ги нося с мен никъде след като умра, затова не виждам причина да не ги харча. 

- Изглежда доброто ми отношение към теб те е заблудило, че имам интерес да слушам за живота на противния ти господар. - студено отвърна Юки. - Това ти е за урок, надявам се да го запомниш добре. Отърва се леко този път. Хайде ставай, надявам се няма да продължаваш дълго да се излагаш пред всички присъстващи тук, търкаляйки се в тревата.

 [AI=https://i.postimg.cc/pdB907wh/kuikuikui.jpg]"Щом глупаво същество като госпожица Дърво почти си отвори парфюмерия без особени парични средства, не виждам как ти не би успял в нещо такова. Не парфюмерия, разбира се, но все може да е нещо. Относно това къде свършват тези като нас... прав си, но отново зависи как ще си изиграеш картите." 

Елвира отново въздъхна.
- Надявам се скоро да осъзнаеш, че не е точно така. Не бих могла да влияя на решението ти, но трябва наистина да премислиш добре нещата. 

 [AI=https://i.postimg.cc/zfrmDsDy/1773758270674-019cfc3a-9255-7567-b8d1-43fd03de3da3.png]- Премисляла съм го много пъти. И винаги когато реша, че не трябва да го правя се случва нещо, което ми подсказва, че точно това трябва да сторя. 

- Лилит, разбираш ме погрешно, както винаги. Изглежда вината е в мен, прости ми че не съм коняря Каво. - подигра се Крисчън. - Нямам никакъв проблем с това да отворя бизнес, но не виждам как ще промени по какъвто и да било начин всичко останало, което казах. Животът в нашата професия не е гарантиран, та не виждам особен смисъл да трупам състояние. Живял съм и достатъчно време като слуга без почти нищо, не съм претенциозен. 

С известни усилия, Нана успя да се надигне от земята. Беше разбрала ясно посланието на Юки и определено не можеше да си позволи да продължи да продължи да я ядосва. Никога не се знаеше кога ще има нужда от помощта ѝ.
- Права си. Съжалявам. - наведе глава тя. [AI=https://i37.servimg.com/u/f37/19/50/93/61/from-p11.png]

 [AI=https://i.postimg.cc/pdB907wh/kuikuikui.jpg]Лилит въздъхна тежко.
"Съжалявам, че ще повдигна тази тема, но така ли щеше да отглеждаш дъщерята на лейди Моника? Не си ли имал поне хубави мечти именно заради това момиченце?" 

Елвира въздъхна.
- Няма да те занимавам повече с това, но наистина бих се радвала да ми дойдеш на гости след като разрешиш проблема си със строителите.