Евент: Второ парти на кралица Клара

Юки присви очи.
- Какво направи този път? Защо онази си позволи да те зашлеви?

- Моли се тогава да има значение. - отвърна Елвира.
Тя приближи Силиа.
- Не можах много да разбера от спора ви с Нана, но защо утре не ми гостуваш? 

 [AI=https://i.postimg.cc/zfrmDsDy/1773758270674-019cfc3a-9255-7567-b8d1-43fd03de3da3.png]Силиа въздъхна.
- Извинявай, Елвира, но едва ли утре ще мога. Трябва да се разправям със строителите и да разбера защо още не е готова къщата, която си поръчах. 

- Изглежда никога няма да престанеш с това имение. - засмя се Крисчън. - Ще спреш ли да ме питаш за него, ако ти купя подобно? - повдигна вежда чернокосият мъж. 

"Не.", поклати глава Лилит. "За разлика от госпожица Дърво и Нана, аз наистина ни най-малко не се интересувам от подаръци."  [AI=https://i.postimg.cc/pdB907wh/kuikuikui.jpg]

Елвира присви очи. Силиа все още ли не се бе отказала от това?
- Мислех, че си се отказала от тази идея. 

 [AI=https://i.postimg.cc/zfrmDsDy/1773758270674-019cfc3a-9255-7567-b8d1-43fd03de3da3.png]- Как ще се откажа от нея? Не бих го направила. - отвърна принцесата. - Ще се откажа от много други неща, но ще си заслужава. 

- Защото явно не цени живота си особено. Ще види тя, дори и да съм обещала да не я убивам, господаря Неро нищо не е обещавал на никого. - Нана бавно затвори очи, осъзнавайки какво е казала пред Юки. [AI=https://i37.servimg.com/u/f37/19/50/93/61/from-p11.png]

Юки рязко извърна глава към другата лисица.
- Да не си посмяла да доведеш този долен предател тук! Ако го сториш, онази ще ти бъде най-малкия проблем. - закани се лисицата.

- Не смятам така. Изглежда това имение доста те интересува. - отвърна Крисчън, отпивайки от виното си.

Елвира отново въздъхна.
- Донякъде разбирам идеята, но да живееш сама на някакво място? С какво ще се храниш? 

 [AI=https://i.postimg.cc/pdB907wh/kuikuikui.jpg]"Не ме интересува. Просто наистина не ми се вижда достатъчна причина нещо толкова скъпо да бъде дадено, за да имаш спокойствие. На теб звучи ли ти логично?" 

Нана въздъхна.
- Знам, че отново ще ми се разсърдиш, но дори и аз да не го извикам тук е глупаво да смяташ, че не знае къде си. - отвърна лисицата. - Аз не съм била жива в онези години и не знам какво ти е сторил, но според мен той също се разкайва за постъпката си. [AI=https://i37.servimg.com/u/f37/19/50/93/61/from-p11.png]

 [AI=https://i.postimg.cc/zfrmDsDy/1773758270674-019cfc3a-9255-7567-b8d1-43fd03de3da3.png]- Не ги мисли тези работи, Елвира. Те са напълно разрешими. - отвърна Силиа. - Най-важното е, че няма да съм тук повече, за да се занимавам с тъпотиите на всички. 

- Това е, като да избягаш от проблемите си. - отвърна Елвира. 

- Ако намирах особена стойност в онези диаманти, щях да ги пазя много повече. - сви рамене Крисчън. - Златото, както и те са почти безполезни за мен. Защо да не зарадвам красива жена с тях? Друг е разбира се въпроса, че уви, тя не оцени добротата и щедростта ми.

- Започвам да разбирам защо онази ти удари шамар. На косъм съм да сторя същото. - стрелна ѝ леден поглед Юки. - Не тормози главата си с неща, които никога няма да разбереш.

 [AI=https://i.postimg.cc/zfrmDsDy/1773758270674-019cfc3a-9255-7567-b8d1-43fd03de3da3.png]- Изобщо даже. Опитвам си да си живея живота, но изглежда други нямащи никаква цел в животите си същества, не са особено окей с това, затова нямам намерение да се занимавам повече. Засега може просто да посещавам мястото, но след като се разплете недоразумението с истинския ми нападател, изцяло ще се пренеса там. 

- Но така... все едно те са победили. 

 [AI=https://i.postimg.cc/zfrmDsDy/1773758270674-019cfc3a-9255-7567-b8d1-43fd03de3da3.png]Силиа сви рамене. 
- Не ме интересува особено. И без това вече не виждам никакъв смисъл да се боря за каквото и да е. Не мога да се върна в Ефос повече, нито мога да остана тук.