Евент: Второ парти на кралица Клара

 Силиа със задоволство бе наблюдавала малката свада между Юки и Нана. Изглежда противната лисица бе разгневила господарката си, кой знае защо. 
- Вече не мисля, че нещо би се наредило в положителна посока за мен. 

- С чии клиенти? Тези на Арус? Или може би с враговете си от Шиера? - присмя се мъжът. - Лилит, краят на повечето от нас е един и същ. Но защо ми е да се тревожа за подобни неща, сега съм жив и имам злато и диаманти, не смятам да ги нося с мен никъде след като умра, затова не виждам причина да не ги харча. 

- Изглежда доброто ми отношение към теб те е заблудило, че имам интерес да слушам за живота на противния ти господар. - студено отвърна Юки. - Това ти е за урок, надявам се да го запомниш добре. Отърва се леко този път. Хайде ставай, надявам се няма да продължаваш дълго да се излагаш пред всички присъстващи тук, търкаляйки се в тревата.

 "Щом глупаво същество като госпожица Дърво почти си отвори парфюмерия без особени парични средства, не виждам как ти не би успял в нещо такова. Не парфюмерия, разбира се, но все може да е нещо. Относно това къде свършват тези като нас... прав си, но отново зависи как ще си изиграеш картите." 

Елвира отново въздъхна.
- Надявам се скоро да осъзнаеш, че не е точно така. Не бих могла да влияя на решението ти, но трябва наистина да премислиш добре нещата. 

 - Премисляла съм го много пъти. И винаги когато реша, че не трябва да го правя се случва нещо, което ми подсказва, че точно това трябва да сторя. 

- Лилит, разбираш ме погрешно, както винаги. Изглежда вината е в мен, прости ми че не съм коняря Каво. - подигра се Крисчън. - Нямам никакъв проблем с това да отворя бизнес, но не виждам как ще промени по какъвто и да било начин всичко останало, което казах. Животът в нашата професия не е гарантиран, та не виждам особен смисъл да трупам състояние. Живял съм и достатъчно време като слуга без почти нищо, не съм претенциозен. 

С известни усилия, Нана успя да се надигне от земята. Беше разбрала ясно посланието на Юки и определено не можеше да си позволи да продължи да продължи да я ядосва. Никога не се знаеше кога ще има нужда от помощта ѝ.
- Права си. Съжалявам. - наведе глава тя.

 Лилит въздъхна тежко.
"Съжалявам, че ще повдигна тази тема, но така ли щеше да отглеждаш дъщерята на лейди Моника? Не си ли имал поне хубави мечти именно заради това момиченце?" 

Елвира въздъхна.
- Няма да те занимавам повече с това, но наистина бих се радвала да ми дойдеш на гости след като разрешиш проблема си със строителите. 

 Силиа въздъхна и кимна.
- Добре. След като говоря с тях, ще се отбия при теб. - отвърна принцесата. 

Щом Катрин можеше да му върти номера, бе и негов ред да го стори. Мъжът се доближи до момичето.
- Ще ти дам един шанс за среща, нищо повече, но при едно условие - подготви се добре и ми донеси вариант на салата Цезар със сьомга.
Дейвид знаеше колко лоша готвачка е, щеше да осере всичко, което можеше. 

Крисчън горчиво се усмихна.
- Благодаря ти. Току-що ми напомни и за друга причина, поради която да не тая особено топли чувства към приятелката ти Нана. Тъкмо бях започнал да забравям. Относно Селесте, дадох си сметка, че са глупави мечти. Лейди Моника е права, не е изобщо мое право да я отгледам. Колкото и да ми тежи случващото се с нея, единственото, на което мога да се надявам е, че проклетият план на Далия в един момент ще успее и ще бъде поверена на хора, на които наистина им пука за нея. За краткото време, в което я срещнах осъзнах, че тя също няма представа кой съм, поради глупавата ми постъпка дори позволих да се страхува от мен. - изцъка с език той.

 "Жалко, наистина. Пък и детето расте, все повече ще започне да разбира света около себе си.", отвърна Лилит. 

Очите на Катрин се разшириха при чутото.
- Ти се подиграваш с мен, нали? Много добре знаеш, че не мога да готвя особено добре, защо ми предлагаш това? 

- Искаш да възобновим отношенията си, доколкото знам. Ето, това е чудесен мотив да се научиш. Хем ще можеш да си готвиш, хем ще получиш срещата, която искаш. 

Катрин изсумтя.
- Искаш да ме унижаваш, нали? Много добре знаеш, че колкото и да се старая да стане добре, няма да се получи. 

Каво киризи крадливия Дейвит и булчето Катрин и цъкцъка зверски само лъжи прай тоз крадлив коптор тука салатата булчето ше иска да му прай Каво пръдна.

- Значи все пак не ти е толкова важно да имаме отношения. Искаш да се съглася с твоите условия, но не си съгласна да се съгласиш с моите? 

- Осъзнах го, когато я срещнах, Лилит, благодаря за констатацията. - сви устни Крисчън. - Дори и вината за всичко случило се тогава да не е изцяло на Нана, не променя всичко останало, което стори срещу мен.

- Кога съм ти поставяла условия? Може да съм намирала несъществуващи неща в Ливия и тогава да съм казала нещо, но не съм ти поставяла условия след това. - въздъхна Катрин. - Хубаво, ще се съглася.

 "А тя нямала ли е причина да действа така?" 

Дейвид се засмя. Нямаше никакви очаквания относно това.
- Хубаво. Опитвай да я направиш както трябва. На следващото парти я донеси и ще ти кажа дали се е получило. 

Катрин присви устни. Нямаше представа какво щеше да прави.
- Добре. - отвърна тя. 

- Не, сетих се! - възкликна Дейвид. - На другото парти ще я приготвиш. Знам, че не си добра готвачка и мисля, че би помолила някой да я сготви вместо теб.