Евент: Второ парти на кралица Клара

Юки присви очи.
- Какво направи този път? Защо онази си позволи да те зашлеви?

- Моли се тогава да има значение. - отвърна Елвира.
Тя приближи Силиа.
- Не можах много да разбера от спора ви с Нана, но защо утре не ми гостуваш? 

 Силиа въздъхна.
- Извинявай, Елвира, но едва ли утре ще мога. Трябва да се разправям със строителите и да разбера защо още не е готова къщата, която си поръчах. 

- Изглежда никога няма да престанеш с това имение. - засмя се Крисчън. - Ще спреш ли да ме питаш за него, ако ти купя подобно? - повдигна вежда чернокосият мъж. 

"Не.", поклати глава Лилит. "За разлика от госпожица Дърво и Нана, аз наистина ни най-малко не се интересувам от подаръци." 

Елвира присви очи. Силиа все още ли не се бе отказала от това?
- Мислех, че си се отказала от тази идея. 

 - Как ще се откажа от нея? Не бих го направила. - отвърна принцесата. - Ще се откажа от много други неща, но ще си заслужава. 

- Защото явно не цени живота си особено. Ще види тя, дори и да съм обещала да не я убивам, господаря Неро нищо не е обещавал на никого. - Нана бавно затвори очи, осъзнавайки какво е казала пред Юки.

Юки рязко извърна глава към другата лисица.
- Да не си посмяла да доведеш този долен предател тук! Ако го сториш, онази ще ти бъде най-малкия проблем. - закани се лисицата.

- Не смятам така. Изглежда това имение доста те интересува. - отвърна Крисчън, отпивайки от виното си.

Елвира отново въздъхна.
- Донякъде разбирам идеята, но да живееш сама на някакво място? С какво ще се храниш? 

 "Не ме интересува. Просто наистина не ми се вижда достатъчна причина нещо толкова скъпо да бъде дадено, за да имаш спокойствие. На теб звучи ли ти логично?" 

Нана въздъхна.
- Знам, че отново ще ми се разсърдиш, но дори и аз да не го извикам тук е глупаво да смяташ, че не знае къде си. - отвърна лисицата. - Аз не съм била жива в онези години и не знам какво ти е сторил, но според мен той също се разкайва за постъпката си.

 - Не ги мисли тези работи, Елвира. Те са напълно разрешими. - отвърна Силиа. - Най-важното е, че няма да съм тук повече, за да се занимавам с тъпотиите на всички. 

- Това е, като да избягаш от проблемите си. - отвърна Елвира. 

- Ако намирах особена стойност в онези диаманти, щях да ги пазя много повече. - сви рамене Крисчън. - Златото, както и те са почти безполезни за мен. Защо да не зарадвам красива жена с тях? Друг е разбира се въпроса, че уви, тя не оцени добротата и щедростта ми.

- Започвам да разбирам защо онази ти удари шамар. На косъм съм да сторя същото. - стрелна ѝ леден поглед Юки. - Не тормози главата си с неща, които никога няма да разбереш.

 - Изобщо даже. Опитвам си да си живея живота, но изглежда други нямащи никаква цел в животите си същества, не са особено окей с това, затова нямам намерение да се занимавам повече. Засега може просто да посещавам мястото, но след като се разплете недоразумението с истинския ми нападател, изцяло ще се пренеса там. 

- Но така... все едно те са победили. 

 Силиа сви рамене. 
- Не ме интересува особено. И без това вече не виждам никакъв смисъл да се боря за каквото и да е. Не мога да се върна в Ефос повече, нито мога да остана тук.