Търсене

Нана въздъхна. - И какво беше сега това?! Тази нормална ли е?! - лисицата не знаеше твърде много за историята на Силиа с опиума от преди.

Аша трудно щеше да скрие усмивката си, затова реши да отпие от виното си. Не беше съвсем реакцията, която очакваше, но проклетницата Силиа се бе изложила.

Силиа дори не успя да отпие. - Потърси ме след седем-осем дни. - изрече тя към Арус и му изпрати въздушна целувка, докато Афсол я дърпаше към замъка си.

- А сега вярвате ли ми? - саркастично подметна Далия. - Аз отдавна ви предупредих за това момиче. Способна е на всичко.

Афсол нямаше представа какво да каже. - Силно се надявам да не е това. - измърмори под нос. Шокът бе преминал и сега гняв започваше да се надига в гърдите му. Не можеше да разбере защо Силиа постъпва толкова безотговорно…

Арус изцъка с език и наля нова чаша с вода, този път обхващайки врата на Силиа с едната си ръка, подавайки чашата пред устните ѝ с другата. - Този път вече е абсент. Истински добро качество. - излъга той.

Каво са сети че една трева имаши до лудницата и прати кончито и Курвито да копат те дояздиха и Каво пуши яко тревата и са кефи на макс до дупка и той.

Силиа взе чашата и някак разочаровано я разгледа. - Дори не е абсент. - изрече тя и изля водата върху тревата. - Можеш повече от това.

Крисчън наклони глава встрани. - Затова ли беше цялата история с острова? - присви очи той.

Арус не знаеше какво количество е успяла да изпие Силиа, но побърза да налее чаша вода, сетне я подаде на момичето. - Нали каза, че искаш да спиш с мен? Първо изпий това. - усмихна се чаровно той. Нямаше смисъл да се опи…

Афсол се обърна към Елвира. - Точно това е взела. - поклати разочаровано глава принцът. - В бутилката има.

Елвира се обърна към Крисчън. - Какви глупости говориш? Няма начин да взима. - отвърна тихо маркизата, но гледката пред нея говореше съвсем друго.

Далия също разпозна случващото се. Разбира се, това беше съвсем нормално. Жената се изсмя. - Аз казах ли ви, че това рано или късно ще се случи. - на висок глас изрече тя. - Тогава ме укорихте, но ето, всичко се случва т…

Афсол не можеше да повярва нито на очите си, нито на ушите си. Принцът забеляза бутилката с вино и побърза да я вземе в ръце. Помириса я и успя да подуши и опиума. Не знаеше какво да каже.

Крисчън също разбра, че Силиа не беше под влиянието на алкохол. Да ѝ задават въпроси точно в този момент обаче щеше да бъде безполезно. Внезапно вида на Елвира определено не беше повече темата на вечерта, мъжът се прибли…

Силиа нямаше представа какво точно я пита Арус. - Никъде не съм отишла, глупчо. - засмя се тя. - Тук съм.

Лилит се засмя. "Изглежда."

Арус започна да разбира какво се е случило и изражението му придоби разочарован вид. Търговецът въздъхна тежко. - Силиа, наистина ли си стигнала отново до там? - изрече той по-скоро на себе си.

Силиа нямаше представа за какво говореха. - Пиене? - изрече тя и погледът ѝ блуждаеше някъде зад Арус. - Пих ли тази вечер?

Нана се обърна към Лилит. - Тази съвсем полудя. - тихо констатира лисицата.

Елвира беше учудена. Силиа побърка ли се? Ако това беше да накара Крисчън да я ревнува, не беше познала. - Какво ѝ става? - тихо изрече тя.

Арус не беше сигурен какво се случва. - Силиа, не ми се стори, че изпи толкова много. - той погледна, беше само една бутилка вино. - Не си ли обикновено доста добра в пиенето?

Принцесата се изсмя. - Не разбирам защо гледаш... така. - изрече тя и споменът от преди малко вече се размиваше. - Какво казах, че ще правим?

Далия се облещи. Тъпата пикла това ли беше измислила този път?! Жената не можеше да повярва на очите си, нито знаеше как да коментира видяното.

Крисчън не успя да сдържи смеха си и се изсмя с глас. Алкохолът вероятно бе дошъл в повече на горката Силиа. - Силиа, имаш ли нужда от помощ с това? - той понечи да вземе шишето ѝ с вино.