Търсене
128 поста в „Поликлиника“
Лечебницата беше към края на работния си ден, когато Адриан отвори вратата. Няколко лечители все още се движеха между помещенията. Един от тях вдигна поглед. После видя Никс. После видя Адриан. После въздъхна. — Отново л…
Сутрешното слънце вече огряваше улиците на Еритос, когато Адриан пое към лечебницата. Супер уикенд. Което означаваше повече работа, повече опит и повече злато. А вероятно и повече неприятности. Лечебницата беше сравнител…
Лечебницата беше по-тиха от обикновено. Вероятно защото денят вече преваляше. Адриан отвори вратата и влезе вътре с Никс до себе си. Лечителят вдигна поглед. После погледна Никс. После пак Адриан. Дълга пауза. — Вие двам…
Болницата миришеше на билки, дезинфектанти и твърде много медицински оптимизъм. Адриан прекрачи прага спокойно. Поглед към регистратурата. После към познатите клетки и помещения за дракони. — Дошъл съм да прибера Никс. Л…
Каво доязди в лекарницата и говори. - Але господа тука Курвито му мухляса дроба тряа да го лекувате яко ве. - обясливо каза Каво. - Але Каво добре ве добре ама тряа да плащаш да не ти трошим капачките ве. - адски каза до…
Лечебницата ги посрещна с познатата миризма на билки, чисти бинтове и тихото отчаяние на хора, които редовно виждат Адриан. Щом прекрачиха прага, лечителят вдигна поглед. После погледна Никс. После пак Адриан. Дълга пауз…
Пътят към лечебницата вече беше толкова познат, че Адриан започваше да подозира, че някой ден ще му предложат собствен ключ. Никс не изглеждаше особено нещастна. Напротив. След новото ниво походката ѝ беше различна. По-т…
Халон доведе Видомина в лечебницата. Лечителите веднага я поеха, а елфът отиде да плати. Халон плаща 5 000 злато.
Пътят към лечебницата този път беше почти рутинен. Което вероятно казваше нещо тревожно за начина, по който Адриан организира живота си. Никс вървеше до него спокойно. Не изглеждаше тежко ранена. Не дори особено уморена.…
Лечебницата ги посрещна със същата позната миризма на билки, бинтове и тихо професионално неодобрение. Адриан прекрачи прага спокойно. Лечителят вдигна поглед. Замръзна за секунда. После просто въздъхна така, сякаш това …
Пътят към лечебницата този път беше почти абсурдно познат. До степен, в която Адриан започваше да подозира, че скоро ще му дадат собствено шкафче. Никс вървеше до него спокойно. Не тежко ранена. Не дори особено уморена. …
Лечебницата вече миришеше на нещо неприятно познато. Билки. Чисти бинтове. И онова специфично усещане, че тук Адриан е станал твърде редовен клиент. Щом прекрачи прага, лечителят вдигна поглед… и просто се втренчи в него…
Каво доязди да остай Курвито да става назобан здрав и добър лекаржията говори. - Але Каво тука и курвата си остай драконката ве много е зле тъз твойта курва напрао е минуса на града. - обясливо каза доктора. - Але тъй ве…
Евдемия дойде да остави Зерафина за лечение. След като лечителите отведоха дракона, елфката отиде да плати таксата. Евдемия плаща 25 000 злато.
Пътят към лечебницата този път беше почти рутинен. Което вероятно казваше нещо тревожно за живота им. Никс вървеше до Адриан спокойно, макар че умората вече личеше. Не критично. Но достатъчно. След днешния ден: арена. пе…
Лечебницата вече започваше да се усеща почти като неудобно позната спирка. Същата миризма на билки. Същата стерилна чистота. Същото неприятно усещане, че тук хората очакват от теб да проявяваш емоции. Адриан прекрачи пра…
Катрин дойде да прибере дракона си от лечебницата.
Блейд дойде заедно с Джилонг и я остави на грижите на лечителите, след което отиде да плати таксата и си тръгна. Блейд плаща 500 злато.
Пътят към лечебницата този път беше напълно познат. Тревожно познат. Никс вървеше до Адриан уверено, но умората си личеше. Не толкова в походката. В дишането. В по-редките, но по-тежки движения. Тя беше по-силна от всяко…
Лечебницата миришеше по същия начин, както всеки път. Билки. Чисти бинтове. И онзи специфичен стерилен аромат, който Адриан никога нямаше да хареса. Лечителят ги видя още преди Адриан да каже нещо. — Толкова скоро? Адриа…
Катрин дойде да остави Церсей в лечебницата. Катрин плаща 25 000 злато.
Пътят към лечебницата беше тих. За първи път от няколко дни без ясна следваща цел за убиване. Никс вървеше до Адриан по-бавно от обикновено. Не куцаше. Но умората си личеше. Дишането ѝ беше по-тежко. Походката ѝ — малко …