Търсене

- Нямам и намерение да го разбирам. - сви рамене Нана, и сниши гласа си. - Само че изкарва двеста милиона на месец и за разлика от тъпата си жена, не ги губи. Така че е в мой интерес да съм в добри отношения с него.

На Халон му се стори странно поведението на Дейвид, но ако имаше нещо, той може би щеше да сподели. Елфът сви рамене и си наля чаша бренди.

Лилит въздъхна. "А можеше изобщо да не е така.", изрече жената. "Не го разбирам вече, но все едно."

Нана поклати глава. - Не, алхимикът няма нищо общо. Даже ми напомня на някого, когото не желая да виждам в момента. - усмихна се лисицата. - Просто се радвам, защото ще получа още злато за всичките проблеми, които наемни…

- Не. - бързо отвърна Дейвид. - Добре съм си.

Халон доближи Дейвид. - Забелязвам, че днес пиеш доста повече от онова, което изпиваш по принцип. Притеснява ли те нещо?

Лилит доближи Нана. "Изглеждаш радостна. Едва ли появата на този алхимик те радва толкова."

Нана беше доволна, защото щеше да получи още злато, а и новината, че Силиа скоро ще умре също я радваше. Лисицата си наля нова чаша с вино.

Дейвид тежко въздъхна и продължи да пие от чашата си.

Силиа не каза нищо на никого. Тя, Катрин и Розан тръгнаха към замъка на графинята.

Каво си зе кончото и Курвито и каза бай на мацките и тръгна по света. Кат минаваши покрай курвата са изпърдя на сурата да си знай.

Катрин бе приключила с чудесната вечеря. Може и да бе само салата, но беше доста по-хубава от тази, която можеше да се направи с продуктите от Еритос. Момичето стана от мястото си и прие поканата на Силиа да си вървят. И…

- Както кажете. - изрече Розан и погледна към Катрин.

Силиа въздъхна. Лисици се мъкнеха една след друга, сега явно и някакви алхимици. Арус и Крисчън с чудесни хора се обграждаха. Принцесата се обърна към Розан и Катрин. - Аз смятам да си вървя, на достатъчно глупости се на…

- Не бих се разпореждал с чужди пари, шефе. - отвърна Крисчън. - След като такава е волята ти, предполагам може да си вземе колкото иска, когато се приберем.

- Това е лесна работа, красавице. - отвърна Арус и се обърна към бодигарда си. - Крис, защо не си ѝ дал вече? Къде са ти обноските?

- Прекрасно, само че не ме беше предупредил, че трябва да стоя тук с дни. Искам повече злато. - скръсти ръце лисицата.

- В което няма нищо лошо. С удоволствие ще споделя опита си с тях.

- Признавам, че тази "изненада" този път изненада и мен. - засмя се Арус. - Аз наистина планирах да организирам съвсем обикновено събиране, както и да ги запозная с Каелориан. Нямах представа, че вече се познават и че он…

"Предполагам хората там са наистина въодушевени от появата на някого като теб.", отвърна жената.

Нана се приближи до наемния убиец и Арус. - Това ли беше изненадата? За това ли пазихме тези кораби толкова време?

- Намират се също така и доста... клиенти за услугите ми. - отвърна алхимикът. - Не е зле общо взето.

"Предполагам те устройва. Законите там малко не съществуват.", отвърна Лилит.

Афсол можеше само да се надява този да не реши да ги въвлича в ужасни експерименти, иначе навярно нямаше да могат да се отърват от него.

- Точно там прекарах доста време след експеримента си тук. Интересно... място. - отвърна Каелориан.