Търсене

- Аз просто предлагам да теглим чоп кой ще го убие и толкова. - изрече Розан.

- Ти спа с Аша. Достатъчна причина.

Афсол се обърна към Силас. - А защо Елвира? Изгоних я както бе поискала Аша, тя с какво заслужи да я нападнеш?

Крисчън въздъхна за пореден път. Изглежда неволно отново се бе превърнал в инструмент за това Силиа да бъде наранена.

Розан не можеше да повярва на наглостта на този. Как още не го бяха нападнали?

- Исках достъп до нея, кой друг да ми го осигури, освен онзи, в когото е влюбена? Нищо лично точно към теб. - отвърна Силас.

Дейвид беше прав. Всичките тука бяха животни. Даже и тия, които идваха от далечни земи се превръщаха в животни, щом стъпеха на това място. Явно витаеше нещо лошо във въздуха в Еритос.

- Това не отговаря и на първоначалния ми въпрос. Защо използва моя лик за всичко това? Не си спомням дори да сме разговаряли.

- Нищо нямаше да разбере, ако бях изчакал малко повече. - отвърна Силас.

Крисчън въздъхна. - Един път да се налага да комуникирам с напълно луд вече ми идваше в повече, не мога да повярвам, че се случва за втори. - продължи той.

- Съпруже, по-добре мълчи, на никого не му пука за мнението ти.

- А после мене обвинявахте като си взимах жената. Тоз е още по-зле. И ти също ще си плащаш шибаняко, задето си ебал мойта жена. Много ви стана.

Катрин не знаеше какво да каже. Всичко това, което научи беше повече от ужасяващо.

Крисчън не можеше да повярва на ушите си. - Не съм сигурен защо ми се налага да продължавам да обяснявам това, но Кросфайър Муунлайт не е Еритос. Не е и Милбърн, или там както се наричаше мястото, от което идваш. В Кросф…

Розан извади камата си. В кой точно момент трябваше да го заколи?

Лилит не можеше да повярва на чутото. Как беше възможно? Тая Аша толкова ли е била зле? А Силиа е подобрила уменията си? "Наистина невъзможно.", измърмори под нос жената.

Силас се изсмя горчиво. - Ти не си виждала дърво. Аша беше същинско такова. Не знам от къде идва това ти твърдение за Силиа, тя не беше такава. - отвърна той и се обърна към Крисчън. - Нямах подобни намерения в началото.…

Крисчън поклати глава. - Аз не желая извинението ти. - продължи той. - Искам единствено обяснение защо използва лика ми, за да нараниш Силиа? Между теб и мен нямаше вражда.

"Аз пък искам да знам как си се навил да спиш толкова пъти с това дърво.", въздъхна Лилит.

- Не дължа нищо на никого. - отвърна той.

- Дължиш извинение на всички ни. - обърна се Афсол към Силас.

Каво пада и става и плака океани искаши да прай въпросителната на Силия да дава картинката дет я помпят в гъзарете да си има ама Силия отязди и ся нямаши картинка. Каво плака тъжливо и горкиво.

Елвира най-сетне си позволи да диша. Жената за миг помисли, че Силиа ще убие и Афсол.

След като се увери, че пиклата и чудовището ги няма, Далия въздъхна. Още щом се прибереше в Шиера, щеше да впрегне драконоубийците на дъртака, за да намерят начин да противодействат срещу това същество. Нямаше да позволи…

Силиа изсумтя. Ерос отвори паст срещу Афсол, но принцесата го спря. - Бъди благодарен на Сандреа, че ще живееш, проклетнико. - изрече тя. - Не го заслужаваш. Не виждаше причина да остава тук повече. Съдбата на Силас не я…