Търсене

- Жалко. Надявам се поне да бъдеш по-щедър с красивата лисичка, любопитни са ми доста работи, но Юки е ужасна и не ми дава да проверя. - продължи да се цупи Арус.

Крисчън се изсмя с глас. - Познавайки я, това никога не е било възможност за теб, съжалявам приятелю. - потупа го по рамото той.

- И аз да живеех в тези отвратителни студове, сигурно щеше да ме сполети същата беда. Наистина жалко, беше хубаво момиче. Сега вече съвсем няма да ми пусне... - с престорена тъга в гласа отвърна Арус.

Крисчън въздъхна. - Честно казано, аз също не съм съвсем сигурен. Снощи беше готова да убие човек, заради невинна детинска шега. Имам чувството, че има нещо във въздуха на Еритос. Всички там са полудели.

- Тази, която няма никакво чувство за хумор напоследък изглежда е Силиа. Какво му става на това момиче? Наистина започвам да се тревожа за нея. Не я бях виждал известно време, но поведението ѝ снощи беше доста странно.

Крисчън въздъхна. - Пошегувах се, уви, тя не изглежда да има чувство за хумор. - подигравателно отвърна мъжът. - Както и чувство за каквото и да било, предвид начина, по който работи мозъкът ѝ.

- О не, не ме разбирай погрешно, аз нямам нищо против. - усмихна се Арус. - Ако всичките ти приятелки са толкова красиви като нея, могат да живеят тук колкото пожелаят. Не бих върнал нито една от тях. Не съм особено сигу…

- Не съм имал за цел да крия пребиваването ѝ тук. По стечение на обстоятелствата ще има нужда от дом за известно време.

- Не си мисли, че съм глупав. - също толкова невъзмутимо отвърна Арус. - И всички обиди на света да изсипеш по адрес на Далия, няма да отвлече вниманието ми от факта, че доведе отново тази красавица тук.

- Щом те влече. - невъзмутимо отвърна чернокосият мъж.

- Нищо ѝ няма на Далия, враждата ѝ със Силиа са си някакви техни женски работи, мен изобщо не ме интересува. С мен се държи добре. - усмихна се чаровно Арус.

- Честно казано връзката ти с Далия не е за особена хвалба, приятелю. - подигра се на свой ред Крисчън. - Предпочитам да бъда известен като фетишист, отколкото да прекарвам време с някого като нея.

- Знам ли? - сви рамене търговецът. - Лилит и новата ти лисичка доста се оплакваха вчера, че си защитавал някаква старица. Крис, фетишите ти преди ме изненадваха, сега съм просто разочарован.

- Не съм сигурен за какво говориш. - повдигна вежда Крисчън.

- Че какво ми е на годините? - престори се на обиден Арус. - Напоследък не съм аз този, който движи с разни възстарички... красавици.

- И Лилит, и лейди Беатрис... Ако бъдем по-смели можем да добавим принцеса Присила и любимата ти виконтеса, не мисля че ще те върнат дори и на тези години. - присмя се Крисчън.

- За разлика от теб, аз си имам само Далия. - с престорена тъга в гласа отвърна Арус. - Пак е добро, не е като да се оплаквам, но все пак...

Крисчън повдигна вежда. - Наистина ли нямаш нищо по-добро за правене? - сухо отвърна той.

- И после другите ме смятат за луд. - с широка усмивка на лице изрече Арус. - Наистина забравят кой те познава най-добре, скъпи мой приятелю.

Крисчън доведе Нана в имението на Арус, но изражението му мигом посърна, когато прекрачи прага и видя, че във всекидневната е единствено Арус. Той не го поздрави, просто даде знак с ръка на Нана, че може да се качи на го…

Крисчън въздъхна с насмешка, сетне затвори вратата и се върна вътре. Нана наистина прекаляваше с ненужната си вражда спрямо тази възрастна жена, но нямаше никакво намерение да ѝ търси сметка за облеклото ѝ и още по-малко…

Марибел много се ядоса. Защо никой не я приемаше насериозно? Всички ли бяха станали покварени перверзници? - Явно много искам от мъже да ме разберат! Но добре, не ми помагай, дано като получа удар от толкова нерви да ти …

Крисчън наистина не желаеше да се държи грубо, но оплакванията на старицата бяха меко казано нелепи. Чернокосият мъж не успяваше да сдържи смеха си. - Милейди Марибел, изкрено Ви уверявам, че никъде не тичам. Всъщност, с…

- На теб май ти е много забавно. - разкрещя се старицата. - Ами ако минат деца? Какво ще им се обяснява после? Ама вие сте си такива, само след разпоретините тичате, а пък онова хубавото и добро момиче кучетата го яли!

Крисчън продължи да се смее. - Силно вярвам, че кралство Еритос ще успее да превъзмогне тежката травма нанесена от вида на голи женски гърди, милейди. - невъзмутимо отвърна той.