Търсене

Аша преглътна. Нали не я беше чула? Принцесата се чудеше какво да каже, това беше просто ужасно.

Мели дръпна кошницата по-близо до себе си, сякаш за да защити Хектор. - Ще я цитирам, господарке. Думите на господарката Аша бяха тези: "Тази котка напълно си заслужава това." - отвърна Мели. - Не знам защо го каза.

Силиа скръсти ръце, че иначе щеше да награби тая проклетница и да я хвърли през прозореца, както навярно бе сторила тя с Хектор. - Нима? - присви очи Силиа. - Силас и Ейда нямат абсолютно никакъв мотив за подобно нещо. П…

Аша трябваше да запази спокойствие. Силас знаеше какво бе станало и двамата успяха да принудят Ейда да поеме вината. - Аз нищо не съм сторила. - изрече принцесата. - Не бих посегнала на едно невинно животно.

- Разбира се. - изсумтя Силиа. - И съм напълно сигурна кой е отговорен. Тя направи две крачки срещу Аша. - Нещо да имаш да казваш, нещастнице?

Сандреа кимна. - Разбира се, че не бихме сторили нещо лошо на Хектор. - изрече той и погледна към Аша и близките ѝ, които стояха от другата страна. - Някой от тях?

- Да. - изрече Силиа и отново погледна Аша. - Почти няма съмнение кой е. Принцесата се обърна към робите на Афсол. - Вие двамата сте свободни. Знам, че не сте вие. - изрече тя. Робите се поклониха и побързаха да излязат …

Сандреа беше доста изненадан. - Някой е посмял да нарани Хектор?

Силиа хвърли гневен поглед към Аша, сетне обърна вниманието си към Мели и кошницата. - Не знам дали сте разбрали, но Хектор е пострадал. - изсъска принцесата. - Според Мели, умишлено.

Афсол и Сандреа бяха последвани от робите, Силас, Аша и Ейда. Принцовете нямаха представа какво искаше Силиа. Афсол погледна към сестра си и преглътна. Изглеждаше така сякаш искаше да убие някого. Той седна в едно от кре…

Силиа влетя в замъка на Афсол и извика на Джой да събере всички живущи в замъка във всекидневната. Трябваше да се запаси с огромно търпение, за да не убие онази проклетница щом я види.

Мели намести и лапичките на Хектор, сетне ги превърза и втри лунен прашец в тях. Щеше да наблюдава котарака и утре щеше да го заведе при Силиа и да ѝ обясни какво бе станало. Не знаеше дали принцеса Аша е виновна за стан…

Ейда кимна. Тя имаше много добра представа. Знаеше, че е виновна Аша. Тя галеше козината на Хектор. Обичаше котки, имаше си една в Милбърн, която гледаше с майка си.

- Извинете, госпожице Ейда, но по-късно ще ви обърна внимание. Мели внимателно намести челюстта на Хектор и втри в раните лунен прашец. Челюстта му щеше да бъде добре скоро. - Не мога да си обясня как е станало. - тъжно …

Ейда влезе в стаята на Мели. Робинята се ужаси при вида на горкия Хектор. Беше напълно сигурна, че Аша бе сторила това. Тя искаше да помогне по някакъв начин на Мели, но не можеше с тази счупена ръка.

Аша все още бе бясна. Силиа с право си заслужи проклетата ѝ котка да пострада така. Жалко, че не умря. - Не, нямам нужда от друго. - едва изрече жената. - Благодаря, че ми каза какво е сторила Силиа. Аша излезе от стаята…

Мели забеляза как Аша си отдъхна и извърна глава към Хектор, за да скрие ужаса си. Тази жена защо се държеше така? Тя ли бе сторила това на горкия котарак? Робинята трябваше да се погрижи за него и да каже на Силиа. - Съ…

Ейда бе дочула разговора между двете. Само да можеше да си движи ръката, щеше да напише всичко в тефтера си. Мели я бе повикала да ѝ види ръката и Ейда реши да отиде, но щеше да почака.

Аша си отдъхна. Тази явно не я беше чула. - Не, нищо. - изрече тя.

Мели бе свършила със зашиването на раната на Хектор, когато Аша изрече това. Робинята се почувства застрашена. - Казахте ли нещо? - обърна се Мели към Аша.

Аша стисна ръце в юмруци. Идеше ѝ да изпищи от яд. - Тази котка напълно си заслужава това. - изсъска Аша и се вцепени от ужас. На глас ли бе изрекла това?

Мели отново не откъсна поглед от Хектор. - Господарката ме помоли за две отвари против забременяване, които свари на чай. - изрече робинята. - Не знаете?

Аша се изненада. - Как така не съм? От къде би могла да знаеш?

Мели не обърна внимание на Аша. - Може да се провери. Бих могла да приготвя отвара, която ще оцвети урината ви в зелено, ако сте бременна, но вие не сте.

Аша скръсти ръце. Как си позволяваше тази да ѝ обръща гръб? - Съжалявам за котката на принцеса Силиа. - изрече жената. - Искам да знам дали има начин да разбера дали съм забременяла. Това е важно за всички ни.