Търсене

- Стискай зъби, кучко. - изсъска Силас. - Радвай се, че не ти го набутах съвсем сух. Силас отново я чукаше грубо. Имаше леко разкъсване около отвора на задника ѝ, но после щеше да поправи това с лунния прашец. - Трябва д…

Силиа изпищя от силната болка и сълзи отново потекоха по бузите ѝ. - Спри, моля те. Боли! - изхлипа тя.

Силас се присъедини към нея. Не беше взел мехлем, но му беше все едно. Той проникна няколко пъти във влагалището ѝ, лубрикирайки пениса си. Сетне си пое дъх и с почти едно рязко движение навлезе в ануса на Силиа.

Силиа трудно разбра искането му. Опиумът вече бе започнал да ѝ действа. Тя застана на четири крака и зачака.

Силас доволно изстена и потупа Силиа по главата. - Боже, наистина си добра. - изрече той и се засмя. - Едва ли вече задоволяваш тоя Крисчън така, все пак той те изнасили. Но нищо, вниманието ти ще бъде насочено към мен, …

Силиа изхлипа и избърса сълзите си. Тя се намърда между краката на Силас и започна да облизва пениса му. Щеше ли да я остави на мира вече?

Силас продължи все така грубо да се движи в нея. Не го интересуваше какво ѝ причинява сега, после щеше да се погрижи да не я боли нищо и да не се усети. След още няколко тласъка, той застина и пенисът му започна да пулси…

Силиа извика от болка. Сълзите се стичаха по очите ѝ. Тя не разбра с какво бе провокирала такава реакция у този мъж. Силас не беше нежен с нея, с всеки тласък я болеше.

- А, не! - извика Силас зад нея и успя да я хване преди да си навре пръстите в гърлото. - Без такива! Той я тръшна отново върху дивана и я обърна. Гърдите ѝ се опряха в облегалката. Силас надигна роклята ѝ и смъкна бельо…

От очите на Силиа се стекоха сълзи. Трябваше да махне опиума от тялото си. Не искаше пак да е пристрастена към тази гадост. Тя се изправи от мястото си и тръгна към мивката, трябваше да повърне.

- Проклетница! - изсъска Силас срещу нея. - Трудно ли беше? Трябваше по-често да я дрогира с отварата на объркания ум и да ѝ дава опиум. Накрая тя сама щеше да започне да се друса с него и щеше да я разкара от замъка.

Силиа известно време се опитваше да не преглътне, но не можеше повече. Силас бе запушил и носа ѝ, а тя искаше да диша. Накрая преглътна и сълзи избиха в очите ѝ.

Силас я зашлеви и Силиа се свлече на дивана. - Какво общо имаш ли? - извика той в лицето ѝ. - Ако не се месеше в плановете ни, тя можеше вече да е бременна и да сме се махнали от тук! Ще си плащаш за това! Силас стисна б…

Силиа не разбираше какво му става на този, нито какви ги говори. - Аз какво общо имам?

Силас се засмя. - Вярно, ти не знаеш. - изрече той. - Скъпият ти брат Сандреа предложил на Аша да я забремени. Сякаш не ми стигаше Афсол да я чука, а сега и този! - кресна Силас.

Силиа изскимтя, скалпът я заболя. - Сандреа? - попита тя. - Не мога да го изпия.

Силас се учуди. Как така тази имаше воля да му отказва? Беше ѝ дал същото количество отвара като предния път, изглеждаше неадекватна, как така отказваше? Той я стисна за косата със свободната си ръка. - Ще го изпиеш! - и…

- Не. - Силиа поклати глава. - Обещала съм, че повече няма да употребявам. Това ще нарани много хора.

- Не си ти тази, която ще реши това, а аз. - изрече той и го подаде към Силиа. - Изпий го. Ще се почувстваш много добре.

Силиа сбърчи вежди. - Не използвам вече. И няма да използвам отново. - изрече тя.

- Не ти се струва познато? Чух, че сте стари приятели. - изрече Силас и отвори шишенцето. - Няма как да не копнееш за малко от това нещо. Опиум, помниш ли? Харесвала си го преди време.

Силиа погледна шишенцето в ръцете на Силас, но не ѝ се струваше познато. - Не знам. - отвърна Силиа.

Силас взе от ръцете ѝ чашата и я изпи, сетне ѝ нареди да ги измие и прибере на местата им. Силиа го изпълни и се върна при него. Той се изправи от мястото си. - За теб имам нещо по-хубаво. - изрече той и извади малко шиш…

Силиа стоеше изправена с чашата уиски в ръка. Не знаеше какво да прави с нея.

Силас бегло се усмихна. Добре, мислеха, че жена стои зад това, това беше хубаво. Бяха познали с инициалите, мъжът съжали, че не е излъгал за името си, но може би вече нямаше значение. Той беше извън подозрението им, може…