Търсене

Мели се обърна към Аша. - Съжалявам, господарке Аша, но нещо лошо е станало с Хектор и трябва да му помогна. - изрече робинята и отново обърна вниманието си към котарака. - Кажете какво ви тормози и ще видя дали мога да …

Аша прокле ужасния си късмет. Тя забеляза, че Мели намери Хектор, а това не беше никак добре. Трябваше да ѝ отвлече вниманието от тъпото животно. Тя влезе в стаята ѝ и се престори, че не забелязва Хектор. - Трябва да ми …

До ушите на Мели достигна ужасно виене. Робинята не можеше да разбере от къде идва точно, затова излезе на двора и започна да обикаля из него. Виенето се засилваше и тя забеляза една кутия, сетне я доближи. Отвори я и се…

На Аша ѝ писна от проклетите котки на Силиа. Постоянно се гонеха из замъка, биеха се, квичаха като заклани и създаваха небивали проблеми. Аша не бе сигурна коя котка точно ѝ раздра роклята, но реши да им даде урок, както…

Аша ядно въздъхна. Изобщо не желаеше да се сприятелява с тази проклетница. Беше сигурна, че иска да знае какво бе станало, за да я обсъждат с онази никаквица Елвира. Жената допи чая си и се усмихна. - Е, вие току-що изгу…

Силиа кимна. - Изкарах голям късмет, че купих Мели. - усмихна се принцесата. - Тя е добро момиче, жалко че така се стече животът ѝ. Силиа видя, че Аша има само глътка останала и се усмихна. Беше изпила достатъчно количес…

Аша въздъхна. - Мели е от чудесна помощ за вас. - изрече принцесата. - Силас ми каза какво е станало с горката Ейда вчера. Робинята ви добре се е погрижила за нея.

"Разбира се. Все пак си мислиш, че вече ни държиш в ръцете си.", ядно си помисли Силиа. - Букет от разни билки. Мели е много добра в приготвянето на подобни неща. - изрече Силиа и допи своя. - Един от любимите ми вкусове…

- Няма нужда да казвате нищо. - изрече Аша. - Питате ме, отговарям. Аша отпи още от чая си. Беше хубав. - Добър е. От какво е?

На Силиа ѝ стана неудобно да слуша това. Не искаше да знае детайли. Тя въздъхна. Явно Афсол просто се е поддал на нещо. - Това нямах нужда да го знам. - засмя се принцесата. - Не съм особено сигурна какво да кажа.

На Аша ѝ се прииска да я зашлеви. - Не. - поклати глава принцесата. - Правих му компания. Разказвахме си разни неща. Тя отпи още от чая. - Не съм сигурна какво стана точно. За мен всичко е толкова ново. - изрече тя и тъж…

Силиа въздъхна. Не биваше да показва гнева си. - Извинявай, Аша, ще ти прозвучи много обидно, но няма как да не те питам. - изрече Силиа и отпи от чая си. - Ти възползва ли се от това?

Усмивката на Аша изчезна. - Той пи алкохол. Не помни нищо. - отвърна принцесата и отпи от чая си. - Не съм съвсем сигурна, че знаеше какво прави.

Силиа разшири очи от изненада. - Били сте заедно? - възкликна тя. - Как така?

Аша продължи да се усмихва. Учудването на Силиа изглеждаше пресилено, нямаше как да не знае вече. Тя реши да играе по свирката ѝ. - Ами аз и принц Афсол... - тя се изчерви. - Бяхме заедно снощи.

Силиа знаеше за какво намеква нещастницата, но се престори на учудена. - Какво говориш?

Аша широко се усмихна. Имаше ли смисъл да крие това, което стана? - Може да не ви се налага да чакате дълго. - изрече Аша.

Силиа въздъхна. - За добро или лошо, ще трябва да живеем заедно известно време. - отвърна принцесата. Искаше да ѝ избоде очите, но нямаше да го стори. - Не мисля, че е добре за Афсол постоянно да се караме.

Аша се зачуди на поканата за чай от Силиа. Не разбираше какво ѝ бе станало на тази. Тя отиде във всекидневната и се усмихна. - По какъв повод ме каните? - попита Аша.

Силиа бе приготвила бисквити и бе сварила отварите против забременяване на чай. И тя щеше да изпие една без да има реална нужда, за да не се усъмни в нещо проклетницата. Принцесата я очакваше да дойде във всекидневната.

- Тя дано ти откъсне главата, напълно заслужено ще си е. - изсумтя принцесата. - Лекомисленото ти поведение ще я нарани още повече. Силиа бръкна в едно от чекмеджетата. Там Афсол държеше ключа за секцията с алкохола. Тя …

- Не ми се мисли какво ще ми чуят ушите, когато Елвира научи. - въздъхна Афсол.

Силиа ядно изсумтя. - Брой си дните. - изсъска тя. - По един или друг начин, Елвира ще научи. Ей тогава ще видиш. Силиа скръсти ръце. Изобщо не желаеше да комуникира с онази идиотка, но трябваше. - Ще ти спася задника, н…

Афсол поклати глава. - Не. Аша беше в библиотеката, пихме по малко и после... нищо. - отвърна Афсол. - Честно казано, не знам какво да правя.

Силиа бавно затвори очи. Тя гневно погледна брат си. - Ти полудя ли? - извика тя. - Казахме ти да не пиеш алкохол. Абсолютно нищо ли не помниш?