Търсене

- Че няма как Серена да е извършителката. Става дума за друга жена от Еритос с тези инициали, но не знаем коя.

Силас изсумтя. Това не беше никак добре. - И какво е разсъждението ти относно това?

- Казали са ѝ само белокоса жена и инициали С.К. - отвърна отнесено Силиа. Дори не ѝ правеше впечатление защо Силас пита това. - Само това.

Силас се изсмя. Не му пукаше защо ѝ е терапевт. - Какво ви разказа тя? Какво е научила?

- Матилда - моята терапевтка. - отвърна отнесено Силиа.

Силас ѝ нареди да седне на дивана и двамата отпиха по глътка от чашите си. Трябваше да разбере какво научи тази, после щеше да я "възнагради". - Коя беше онази жена, която ви посети снощи?

Силиа отиде да налее уиски в две чаши, след което се върна. Тя подаде чашата на Силас и зачака.

След като спусна завесите във вилата стана по-мрачно, даже беше донякъде приятно. - Там ли ще стоиш? Върви и ни сипи нещо за пиене. - нареди ѝ Силас. Жалко, че жените по тия земи не бяха като тези в Милбърн. Тук трябваше…

Както Силас ѝ бе наредил, Силиа ги телепортира във вилата си. Веднага след това, той ѝ взе камъка и тръгна да спуска завесите на прозорците. Силиа стоеше на мястото си, отнесена някъде.

Афсол и Исай бяха излезли на лов. Драконът обаче продължаваше да усеща миризмата на кръв. - Дрисльо, тука става нещо. Все още мирише на кръв. - Има ли значение? - въздъхна Афсол. - Повечето сигурно ловуват тук, нормално …

Силиа се бе прибрала до вилата, за да нахрани котките си. Когато приключи и щеше да си тръгне, тя забеляза, че входната врата е открехната. - Не помня да съм я оставяла така. - тихо изрече Силиа. Навярно беше забравила д…

Колкото и да не искаше да се връща във вилата си, Силиа трябваше да се погрижи за котките си. Тя се телепортира и влезе вътре и очите ѝ веднага се разшириха от изненада. Диванът ѝ беше покрит в брокат, а кутията му стоеш…

Силиа се събуди и се надигна в леглото. Беше сънувала твърде реален кошмар, но не можеше да се събуди. Принцесата погледна ръцете си и видя червените ивици от въжето. Докосна устната си и напипа коричка. Значи станалото …

Силас надигна Силиа и двамата седнаха върху леглото. Той махна бельото от устата ѝ, сетне го захвърли на земята. Развърза ръцете ѝ и забеляза червените ивици, които въжето бе оставило по китките ѝ. Намести нощницата ѝ, с…

Извинява ѝ се? Имаше ли значение това извинение след станалото? Силиа продължи да хлипа тихо.

Силас усещаше, че е към края и изцъка с език. Нищо де, беше получил онова, което иска, макар и по друг начин. Тая трябваше да си плати, задето смееше да се бърка в плановете им с Аша. След още няколко тласъка, Силас свър…

Силиа стисна очи. Божества, не можеше ли да умре в този момент? Колко гадни неща трябваше да изживее още? Смехът му отекна в ушите ѝ. Смях, който преди обожаваше. С какво беше заслужила и това?

Силас не я послуша. Взе бельото ѝ и грубо го натика в устата ѝ. Надигна леко краката ѝ и продължи все така грубо да я насилва. А колко по-хубаво можеха да прекарат нощта. Съжали, че подходи по такъв глупав начин в начало…

Силиа извика от болка и започна да плаче по-силно. Това не можеше да се случва, беше някакъв кошмар. Не беше истина, нямаше начин да бъде. - Спри, моля те. - тихо се помоли тя.

Силас избута Силиа обратно и възседна краката ѝ. Разтри възбудения си член, след което разтвори колкото можа краката ѝ и грубо проникна в нея.

Силиа усети, че Крисчън се изправи от леглото и чуваше как си съблича дрехите. Тя опита да се надигне, трябваше да избяга.

- Още нищо не съм ти направил. - засмя се Силас. Той се надигна съвсем леко и веднага хвана Силиа, след което я обърна по корем върху леглото. Надигна нощницата ѝ и смъкна бельото ѝ. Поне така нямаше да се съпротивлява м…

Силиа се опитваше да освободи ръцете си, но Крисчън ѝ създаваше трудности. Вече трудно дишаше и силите ѝ я напускаха. - Спри! - изхлипа тя. - Не ми го причинявай, моля те.

- Вече не е от никакво значение. - изсумтя Силас. Той стисна ръцете на Силиа и ги постави над главата ѝ, сетне с едната си ръка опитваше да ги държи приковани там, докато с другата бръкна в джоба на панталона си и извади…

Сълзи започнаха да се стичат по слепоочията на Силиа. Защо трябваше и това да ѝ се случва? Защо трябваше да бъде той? - Моля те, пусни ме. - изхлипа тя. - Не ми причинявай това. Не и ти.