Търсене

Силас тръгна след нея и я хвана за косата, сетне я зашлеви. Тръшна я върху леглото и я затисна с тялото си. Опитваше се да я разсъблече, но съпротивата ѝ не само му пречеше, но и го ядосваше. - Просто спри! - извика Сила…

Колкото и да искаше да вярва, че не е истина, не можеше. Мъжът пред нея беше Крисчън, същата фигура, същият глас. Мъжът, когото обичаше и бе готова да умре за него. Силиа намери сили в себе си и с цялата си сила успя да …

Силас се усмихна. - Не. Ще си отида, но по-късно. Силас отново се нахвърли на Силиа и настоятелно започна да я целува.

Силиа разтри ръцете си, където Крисчън я беше стискал. Не можеше да спре да трепери. Искаше да намери оправдание за поведението на мъжа пред себе си, но не можеше. - Моля те, върви си. Нека се видим, когато си по-спокоен…

- Говорихме. Поведението ти ме обиди. - отвърна Силас и отвори една от спалните, сетне избута Силиа вътре.

Силиа беше пребледняла от страх. - Крис, пусни ме, моля те. - опита се да звучи уверено, но не можеше. Паниката и страха се усещаха в гласа ѝ. - Нека поговорим.

Силас изсумтя. Нямаше достатъчно информация за тези двамата, явно не бяха в чак толкова цветущи отношения. Мислеше си, че просто ще се появи пред нея и ще прекара една страхотна вечер, но нейните съмнения щяха да объркат…

Силиа замръзна на мястото си и по тялото ѝ изби студена пот. Не, това не можеше да е Крисчън. Нямаше как да е той, той не говореше подобни неща. - Кой си ти? - с треперещ глас промълви Силиа.

Силас се засмя. - Просто дойдох да се забавлявам. По един или друг начин.

- Не бих казала, просто не е в твой стил. - изрече принцесата. Наистина беше объркана.

Силас беше учуден. На тая какво ѝ ставаше? - Грешно е да те потърся, когато ми е скучно? На теб какво ти става, Силиа?

Силиа беше изненадана от поведението на Крисчън. Да я потърси пръв не беше част от поведението му. Принцесата известно време отвръщаше на ласките му, но нещо в нея крещеше, че има нещо нередно. Накрая, тя го отблъсна. - …

Силас се усмихна. Явно беше проработило. - Реших да се отбия. - отвърна мъжът и приближи Силиа, сетне прокара пръст по лицето ѝ. - Липсваше ми.

Силиа много се изненада, когато чу гласа на Крисчън. Тя затвори книгата си и го погледна. - Крис? Какво те води насам? - изправи се принцесата и пристъпи към него.

Силас се надяваше сребърният прах да е подействал върху Силиа. Тя отдавна бе изпила виното. Той бе взел камъка за телепортация на Афсол и се телепортира пред вилата на принцесата, сетне приближи вилата. Отвори вратата и …

Силиа бе отишла на обяд при братята си. Принцесата бе изпила две чаши бяло вино там, но не подозираше, че Силас го бе подправил със сребърния прах, който използваха с Аша срещу Афсол. Виното се хареса на принцесата и тя …

Силиа беше минала край замъка си и остана доста разочарована. Едва не се удуши в прахта, в която беше потънал, затова принцесата реши да изпрати робите си в Еритос да почистят хубаво. Тя повика всички и им обясни какво е…

Силиа тежко въздъхна и отиде да си събере някои неща. Тя уведоми робите си, че се прибира в Еритос, но ще се връща за известно време, за да се грижи за горкия Хектор, на когото сигурно щеше да липсва. След като събра баг…

Елвира кимна. - Ще се видим отново. - засмя се жената. Тя отиде в стаята си и си взе куфара, сетне се телепортира обратно в Еритос.

- Твърде сурова си към това момиче, но ти си знаеш. - изрече Силиа. - Ако си готова, може да тръгнеш, аз ще си събера набързо някои неща и също ще се прибера.

Елвира се засмя. - Извинявай, Силиа, но няма как да се виждаме в замъка на Афсол. Ти можеш да ми идваш на гости, когато пожелаеш. - изрече жената. - Ще изпратя Зола тук. Как не съм се сетила по-рано за това? Така няма да…

Силиа нямаше какво повече да направи. Компанията на Елвира определено щеше да ѝ липсва, беше хубаво да има с кого да говори наоколо. Тя прегърна жената и се усмихна. - Ще го направя. Знаеш, че винаги можеш да ми гостуваш…

- Събрала съм си багажа, още сега ще си тръгна. - изрече Елвира. - Ако искаш и ти можеш да се прибереш днес.

- Разбирам. - въздъхна Силиа. - Няма да те разубеждавам. Даже може и аз да се върна в Еритос за известно време. Не съм виждала братята си отдавна.

Елвира поклати глава. - С нищо не си ме обидила, Силиа. Даже напротив. - изрече жената. - И вярно, че на последното събитие прекарваше повече време в спорове с Нана, но това не е важно. Знаеш защо дойдох тук - исках да н…