Търсене
1454 поста в „Замъкът на Афсол Фингел“
Аша постепенно се успокои. Болката намаля значително. - Мисля, че съм готова. - изрече тя и надигна глава, за да целуне Афсол.
Афсол целуна слепоочията на Аша. Тялото му крещеше за освобождение, но ако решеше да го направи сега, щеше да нарани ненужно момичето. - Не се притеснявай. - изрече той и целуна устните ѝ. - Кажи когато си готова.
Аша кимна. Сърцето на принцесата биеше силно, но тялото ѝ беше подготвено за това, което трябваше да се случи. Афсол проникна в нея и тя стисна очи. След миг усети как нещо в нея се разкъсва и изстена от болка. Сълзи пот…
На Афсол не му трябваше втора покана. Той се върна в леглото и се намърда между краката на Аша. Той погали лицето ѝ и бегло ѝ се усмихна. - Ще те заболи. - изрече той. - Кажи ми когато се чувстваш готова и ще започна да …
Очите на Аша се разшириха, когато видя пениса на Афсол. Как се предполагаше, че трябва да поеме това нещо в себе си? Силас нямаше подобни размери и не ѝ беше никак лесно. Тя прехапа устни. Трябваше да го направи, ако иск…
Афсол засмука едното ѝ зърно и Аша изви гръб. Сладките ѝ стенания го побъркваха и караха пениса му да пулсира от болка. Нямаше да може да се въздържа още дълго. Той надигна нощницата на Аша още по-нагоре, разкривайки сла…
- Разбира се. - изстена Аша и целуна устните му. Принцът свали презрамките на нощницата ѝ и гърдите ѝ се разкриха пред него. Аша изстена, когато Афсол започна да ги гали с пръстите си. Тя от известно време усещаше, че се…
Афсол целуна и устните на Аша, сетне надигна нощницата ѝ. Ръцете му шареха из тялото ѝ, а устните му оставяха горещи целувки по лицето и врата ѝ. Той се надигна, за да свали ризата си, сетне отново се надвеси над нея. - …
Аша се подсмихна. Най-сетне щеше да получи онова, което иска. Тя зарови ръка в косите на Афсол и леко разтвори краката си.
Афсол вече не можеше да се владее. Трябваше да я има и то на всяка цена. Той я вдигна и я прегърна силно, сетне започна да я води към спалнята си. Влязоха вътре и принцът затвори вратата. Положи я върху леглото и се надв…
Аша отвърна на целувката му. Тя се надигна на пръсти и целуна врата му, засмуквайки нежно меката му кожа.
Афсол обви лицето на Аша с ръце и целуна устните ѝ. Не можеше да мисли трезво. Съзнанието му казваше, че има нещо грешно в цялата тази работа, но Афсол изпъди тази мисъл някъде дълбоко в съзнанието си. Искаше само да се …
Топлият му дъх накара Аша да настръхне. Принцесата изстена и обви ръце около врата на Афсол. - Нищо. - сластно изрече тя и с ръце започна да гали раменете му.
Афсол изсумтя. Пенисът му вече беше твърд като скала. Това ли трябваше да се случи? Само един неин стон го накара да се възбуди до болка. Той зарови лице във врата ѝ и вдиша от аромата ѝ. - Аша, какво... - въздъхна срещу…
Аша реши да действа спонтанно. Тя прокара ръка по рамото на Афсол и се усмихна. - Толкова съм щастлива, че се върнахте при нас. - изрече тя и го прегърна силно. Афродизиакът вече ѝ действаше и тя усети възбудата си, кога…
Когато мина покрай него, Афсол усети аромата ѝ на рози. Той допи останалото от уискито си и вече му беше трудно да се владее. Той я огледа и отзад. Имаше хубаво дупе. Като цяло Аша бе доста красива жена, трябваше да ѝ го…
Аша се усмихна. - Нищо не съм ви питала. - изрече тя и се изправи. - Казвах, че се притесних за вас, когато изчезнахте. Не постъпих правилно, много съжалявам. Тя мина покрай него, за да остави празната си чаша върху поли…
Афсол се сепна. За какво бяха говорили? - Извинявай. - изрече той, продължавайки да я гледа. - Би ли повторила въпроса си?
Аша обърна глава към Афсол и забеляза поведението му. Едва сдържа усмивката си. Явно афродизиакът започваше да действа. - Над какво се замислихте? - попита Аша.
Афсол допи уискито си и отиде да си налее още малко. Каза си, че няма да пие повече от това. Той отпи голяма глътка и огледа Аша от глава до пети. Така ли му се струваше или тялото ѝ беше перфектно? Имаше хубави бедра, п…
Аша поклати глава. - Не, никак не ни беше лесно. - въздъхна Аша и усети приятни тръпки ниско в корема си. - Когато научих, че сте изчезнал се притесних.
Афсол се засмя. - Не ти се сърдя, че си помислила това. - изрече той. - Казах, че отивам на мисия и се забавих доста. Случили са се някои съвпадения по време на изчезването ми. Едва ли щеше да си мислиш това, ако Силиа н…
Аша вътрешно кипеше от гняв. Нямаше никакъв шанс да се извини на онази проклетница. - Прав сте. - въздъхна тя. - Аз започнах като помислих, че сте избягал на самотен остров, за да бъдете с Елвира.
Афсол седна на мястото си и отпи още една глътка. - Дай ѝ време. Седнете и поговорете. - отвърна принцът. - Не го казвам, защото тя е моя сестра, но трябва да започнете с извинение.
Аша изпи каквото си бе наляла и се върна в креслото. Трябваше да изчака малко, за да започне да действа афродизиака на Афсол. - Може ли да ми дадете съвет? - попита Аша. - Искам да оправя отношенията си с принцеса Силиа,…
