Търсене
1454 поста в „Замъкът на Афсол Фингел“
Афсол чукна чашата си в тази на Аша. - Наздраве! - изрече той и отпи голяма глътка от уискито си. Това му липсваше определено.
Аша се усмихна широко и напълни чашата на Афсол до половина. Силас посъветва Аша да пие малко от същото уиски, за да се отпусне и Афсол да остане доволен. Принцесата въздъхна и си наля съвсем малко. Тя се приближи с чаши…
Афсол отново въздъхна. Не беше сигурен дали е добра идея да пие, но какво пък. И вчера беше пил малко. Не помнеше какво се бе случило след това, но го увериха, че нищо лошо не се е случило. - Благодаря! - усмихна се той.…
Аша стана и отиде до секцията с алкохол. - Искате ли чаша уиски? Ще ни отпусне определено.
Афсол въздъхна. - Чудя се какво да правя. - отвърна той.
Аша влезе по нощница в библиотеката и се тръшна върху едно от канапетата. - Какво правите? - попита тя. - Аз не мога да заспя.
Афсол стоеше в библиотеката и всячески се опитваше да не пие.
Ейда въздъхна и легна върху леглото си. Изобщо не ѝ харесваше, че Силас ще я наблюдава, но скоро вече не мислеше за това, тъй като отварата я отпусна и ѝ се доспа.
Силас се усмихна. - Благодаря ви от нейно име. - изрече той, сетне погледна съжалително Ейда. - Няма да може да използва ръката си известно време. Дано заздравее бързо. Той хвана Ейда за здравата ръка. - Ела, ще те отвед…
Мели прие това като знак да действа. Тя хвана ръката на Ейда и намести костите. Момичето извика и отново заплака. - Готово. - изрече Мели и отиде да вземе ленти и дъски, с които да я обездвижи. След като намести ръката н…
Ейда му хвърли изпепеляващ поглед и отново погледна Мели. Тя кимна, не знаеше защо.
Силас хвана здравата ръка на Ейда и силно я стисна. - Тук съм, спокойно. Няма да боли още дълго. - опита се да я успокои.
Мели стана от мястото си и помоли Ейда да седне. Робинята огледа и опипа ръката на Ейда. - Ще мога да я наместя. - изрече тя и погледна Ейда. - Ще ви заболи, но ще ви дам нещо за болката.
Силиа заведе Силас и Ейда до стаята на Мели. - Мели, помогни ѝ. Счупила си е ръката.
Силас излезе заедно с Ейда. - Едно грешно движение и ще получиш дърво в задника. - тихо изсъска той на милбърнски в ухото ѝ. Те последваха Силиа. - Спокойно, миличка, скоро ще ти мине.
Силиа погледна към момичето. - Нека я заведем при Мели, тя ще я намести и ще ѝ помогне. Принцесата излезе от бараката и зачака Ейда и Силас.
Силас се обърна към Силиа, сетне върна погледа си върху Ейда. - Дойдох да ѝ помогна да вземе дърва за камината си. Не съм съвсем сигурен какво стана. Тя издаде звук и в следващия момент беше паднала върху дървата. Той по…
Силиа дочу думите на Силас и забърза към бараката. Тя отвори широко вратата и видя двамата. Ейда плачеше и се държеше за ръката, а устната ѝ бе цепната. - Какво става тук?
Ейда почувства ужасна болка в счупената си ръка и отново извика.
Силас чу гласа на Силиа и се стъписа. Той хвана Ейда за косата. - Направи нещо грешно и ще получиш дърво в задника си. - изсъска той в ухото ѝ. Той я издърпа да стане и нарочно я избута в дървата, за да ги събори като па…
Силиа трябваше да отиде за малко дърва. Принцесата въздъхна. - Мазата определено трябва да се премести в замъка. - ядно измърмори принцесата, докато вървеше. Почти бе стигнала до бараката.
Ейда извика от болка и заплака. Тя докосна с другата си ръка счупената, но не посмя да помръдне. Нямаше представа как щеше да я намести сама.
Силас злорадо се усмихна и се обу. Той опря края на дървото в гръдта на Ейда. - Не съм свършил с наказанието ти обаче. Тези ръчички започват да създават проблеми, затова имат нужда от известна почивка. Силас захвърли тов…
Ейда стисна очи и се насили да преглътне всичко. След това, тя старателно почисти пениса на Силас. Като го знаеше какъв е изрод, със сигурност щеше да я изнасили с някое дърво, а тя не желаеше това.
- Изобщо не ми пука как ме гледаш, курво. - засмя се Силас. Той стисна косите на Ейда и я изблъска в дървата. Притисна тялото си още по-близо до нея и започна с бързи тласъци да се движи в устата ѝ. - Имай късмета да ост…
