Търсене
1001 поста в „Лятната вила на Силиа Фингел“
Елвира беше дочула мъжки глас от всекидневната и реши да провери какво става. Стана неволен свидетел на разговора между Силиа и Халон и реши да се намеси. - Да, трябваше да приемеш. - изрече тя и влезе във всекидневната.…
Халон тежко въздъхна. - Не го намирам за правилно. Не е виновна, че е асексуална, но не се ли насилва да иска да прави секс? - попита елфът. - Трябваше ли да приема?
Силиа вирна вежда. - Отказал си ѝ? - учуди се принцесата. - Защо?
Халон последва Силиа и седна на едно от канапетата. - Признах ѝ, че я обичам преди време. Тя каза, че не може да отвърне със същото в момента и напълно я разбирам. - започна елфът. - На последното парти, тя ме покани да …
Силиа разтърка чело с ръка. - Имай късмета да ме разбереш грешно и ти. - изсъска принцесата. - Влез и ми кажи как да ти помогна. Силиа се отдръпна от вратата и тръгна към всекидневната.
- Аз още не съм ти казал за какво става дума. - изрече Халон. - Познаваш Евдемия по-дълго от мен, помогни ми.
Силиа си пое дъх и бавно издиша. - Съжалявам, не мисля, че мога да помогна. - изрече принцесата. Още един, който нямаше да я разбере правилно.
Халон се засмя. - Да, знам. Аз дойдох да те помоля за съвет. - въздъхна елфът.
Силиа пиеше следобедното си кафе, когато чу някой да чука на вратата. Тия роби пак никаква не я вършеха. Принцесата излезе от всекидневната и отиде да отвори. Изненада се, когато видя Халон на прага си. - Здрасти. - изре…
Халон знаеше, че Силиа живее във вилата си, надяваше се да я свари у тях. Той се телепортира пред дома ѝ и почука на вратата, очаквайки някой да отвори.
- Добре, робините трябва да са приготвили вечерята. Двете жени оставиха чашите си с вино, после щяха да си ги допият и отидоха да вечерят.
Силиа въздъхна. - Нямам представа за кой път казвам, че ще пробвам, но добре. - отвърна принцесата. - Да вечеряме?
- Тогава го разбий. Знам, че не ти харесва все ти да правиш първата крачка, но очевидно се налага, щом Крисчън не изглежда да има намерения да се сеща. - сви рамене жената. - Нещо не ти се струва наред - говори с него. И…
- Правим го и пак се връщаме тук. В омагьосан кръг сме. - въздъхна Силиа.
Елвира махна с ръка. - Нищо ти няма, цяла си. Ясно ми е какво е ставало през онази част от времето, когато вече не си се чувствала странно. - засмя се жената. - Като ви знам какви сте, често ще ти се налага да повтаряш с…
Силиа се изсмя и въздъхна. - Нямаше как. - изрече тя. - Трябва да те убия, задето ме накара да отида при Крисчън. През по-голяма част от времето се чувствах странно, правейки това.
Елвира се засмя и я потупа няколко пъти по рамото. - Нека първо стигнем до там да отидеш и да спиш с необвързан мъж и тогава ще говорим за женените. - продължи да се смее маркизата. - Какво стана снощи преди да отидеш пр…
Силиа въздъхна. - Вероятно си права. - изрече принцесата. - Не бих спала с истински женен мъж, но с такъв във фиктивен брак, защо не?
- Няма значение какъв брак е, няма да стане. - поклати глава Елвира. - Ще му мисля какво да правя след като се разведат или там каквото ще се случи.
- То дори не е истински брак, Елвира. Пък и тази ще се разкара след известно време. - изрече Силиа.
Елвира извъртя очи. - Брат ти е женен, точка. - отвърна маркизата. - Да не бъда с женени мъже е правило, което сама съм си наложила и никога няма да наруша.
Силиа въздъхна и отпи от виното си. - Добре, ще говоря с него някой път. - отвърна принцесата. - Даваш ми съвети как да си върна Крис, защо ти не пробваш нещо подобно с Афсол?
Елвира се усмихна. - За да знаеш това първо трябва да разбереш причината, нали така? Докато не говориш с Крисчън и той не ти каже какво точно е станало, за да се стигне до тук, няма защо да се ядосваш. - отвърна жената.
Силиа въздъхна. - Не знам ще бъде ли от значение. Дори и наистина да няма нищо между тях, другата причина поради която би ѝ купил къща сигурно ще ме ядоса още повече.
Елвира се засмя. - И ако не го бяхме направили още щяхте да сте оплетени в онова недоразумение, което бе застанало между вас. - отвърна маркизата. - Е, ти няма да му търсиш сметка. То дори и да научиш истината, станалото…
