Търсене

- Това със заключването беше пълна простотия! - изсъска Силиа. - Не знам имам ли право да го разпитвам за това.

- Добре. Защо не го помолиш да ти обясни цялата история най-накрая? - Елвира прикова поглед в принцесата. - Пак започнахте да приличате на стари грамофони. Ако не искаш да го обсъждате на някое парти, където могат да се …

- Нямам представа какво става между тях, това с любовниците още не е напълно невъзможно. - изрече Силиа.

- Това е добре. - изрече Елвира. - Значи може и да не са любовници, но пак... Имение за толкова много пари.

- Разбира се, че не. - отвърна принцесата. - Ходих там да правя секс с него, не да го разпитвам. Трябваше да съм луда да си разваля удоволствието от вечерта с разговори за онази проклетница. Силиа отпи глътка от виното с…

Елвира се засмя. - Това е успокояващо. - изрече тя. - Пита ли го за имението на Нана?

- И теб ли те избраха да участваш? Аз също бях избрана, но не се тревожи и аз не спечелих нищо. - изрече Силиа и потупа Елвира по рамото.

- Това винаги работи. - засмя се жената и отпи от виното си. - Де да можеше и проклетата лотария в Еритос да проработи веднъж в моя полза.

Силиа се подсмихна и седна до Елвира, сетне си извади чаша за вино от малкия шкаф, който сложиха до дивана и си наля от виното. - Мина повече от добре. - изрече принцесата.

Елвира отпи от чашата си. - Не знаех дали ще се прибереш. - изрече тя и потупа празното място на дивана до себе си. - Разказвай.

Силиа се прибра във вилата си и забеляза, че Елвира вече е седнала да пие. - Сама?

Елвира се прибра ядосана от лотарията в Еритос. Учуди се, че я бяха избрали да участва в томболата, но се разочарова, когато не спечели нищо. Никога не печелеше от това проклето място. Маркизата отиде да си налее чаша ви…

Елвира се подсмихна. - Ако си му набрала толкова, колкото твърдиш... - изрече маркизата и се върна обратно във вилата, след което я заключи. Де да можеше да стори нещо подобно и с Афсол.

- Ти си непоправима! - изсъска принцесата. Не можеше да разбере защо Елвира иска от нея да се унижава толкова. Стоя няколко секунди без да мръдне и гледаше маркизата, която очевидно също нямаше да помръдне от мястото си.…

Елвира хвана Силиа за ръцете, сетне я издърпа да се изправи от стълбите и я забута към пътя. - О, не, има как да стане. Отиваш там и пробваш. - изрече жената и остави принцесата на средата на улицата. - Чао! Утре ще ми к…

Силиа поклати глава. - Не, това е нелепо. Не стига, че ме мислят за луда, сега още повече. - изрече принцесата. - Няма как да стане.

- Сега това е на заден план. Пък и ако искаш, докато се оправяте може да го питаш за къщата. Дано ти каже истината.

Силиа извъртя очи. - Стига глупости. - изсмя се тя. - Дори и да стане, което ме съмнява, какво ще обяснявам после? Как така не му говоря и сега отивам да спя с него и после пак да не му говоря?

- Не, просто размишлявам. - изрече жената. - Хайде, ставай и тръгвай към имението на Арус.

- Сега игнорираш ли ме? - попита Силиа на висок глас.

Сякаш не чула думите на Силиа, Елвира започна да разсъждава на глас. - Не, дори и да са любовници, надали ще отидат в имението на Арус. - изрече тя. - По-скоро биха били в имението на лисицата, Арус отдавна иска да спи с…

- Добре? - учуди се Силиа. - Ако ме отхвърли е добре? Не, ти наистина не си добре.

Елвира въздъхна. - Имаш право, но това може да отговори на въпроса дали пък не са любовници наистина. - сви рамене жената. - И какво губиш? Ако приеме - добре, ако не - пак добре.

Силиа невярващо вдигна глава към Елвира. - Ти добре ли си днес? Крис е причината да съм в това състояние, как така ще ходя при него? - повиши тон принцесата. - Да, да взема да отида и да попадна на оная проклетница Нана.…

Елвира въздъхна и си спомни нещо, което често правеше с един от бившите си любовници. - Добре, имам още една идея, но е малко странна. - изрече жената. - Когато бях бясна, често на един от бившите ми, просто така отивах …