Търсене
1454 поста в „Замъкът на Афсол Фингел“
Ейда поклати глава. Нямаше възможност да напише нищо, тъй като нямаше пергамент наоколо.
Аша злорадо се усмихна и стисна по-силно шибалката. - Много ми е интересно да узная защо реши да помагаш на Силиа. Тя трябваше да се подхлъзне на стълбите, не ти.
Ейда преглътна и с треперещи ръце съблече горницата на роклята си. Кога щеше да се отърве от тези нещастници?
Аша бе затворила Ейда в стаята си. Беше време да я накаже. Принцесата държеше шибалка в ръката си, а другата жена бе коленичила на пода. - Събличай си роклята, тъпа кучко. - изсъска Аша.
След като се прибра от замъка на Клара, Силиа реши да изкъпе Хектор. Разбира се, докато го правеше, котаракът не спираше да я дере където свари. Накрая принцесата спечели битката и реши да отреже ноктите на котарака. Тя …
Лицето на Аша бе почервеняло от яд. Тази проклета кучка Ейда ѝ провали плана. Нямаше представа дали го бе направила нарочно, но хубаво щеше да я накаже, задето се меси, където не ѝ е работа.
Сандреа отиде да намери робите на Афсол. Трябваше да им каже да почистят пода отново, явно не си бяха свършили добре работата.
Силиа внимателно слезе по стълбите. - Ще ви заведа при Мели. Може да ви няма нищо, но сигурно ви боли. Ще ви направи мехлем и ще се оправите. Силиа тръгна заедно с Ейда да намери Мели.
Ейда кимна. Болеше я, но не беше толкова лошо, колкото можеше да е. До няколко дни щеше за ѝ мине.
Сандреа се втурна към стълбите и осъзна, че са хлъзгави. - Внимавай, хлъзгаво е. - извика той към Силиа и видя, че тя остана на мястото си. - Робите явно не са изчистили добре. Той се приближи до Ейда и ѝ помогна да се и…
Ейда забеляза, че Силиа и Сандреа излизат от библиотеката и излезе веднага от стаята си. Жената с бързи крачки тръгна към стълбището и спря за миг. Усмихна се на двамата, които вървяха към нея, сетне стъпи в олиото. Подх…
Силиа кимна. Не разбираше защо Сандреа се бе изказал по този начин. Той не харесваше Крисчън? Двамата излязоха и тръгнаха по коридора към трапезарията.
Сандреа сви рамене. - И тримата ще имате особен вкус, но какво да се прави. - отвърна принцът. - Да отиваме да вечеряме.
Силиа се засмя. - О, не, даже напротив. Не мисля, че ме харесва особено. - продължи да се смее принцесата. - Ако трябва да бъда честна, обича Крис повече от мен. Вероятно и Опал ще стори същото, ако някога го срещне.
Сандреа въздъхна и взе Хектор в ръцете си, сетне тръгна към вратата. Разбрал какво се случва, котаракът започна да буйства в ръцете на принца. Издра го където можеше и успя да се измъкне, сетне скочи върху бюрото и се на…
Силиа вдигна поглед от книгата си и погледна брат си изпод вежди. - Съжалявам, господине, но ти беше този, който реши, че е добра идея да донесе още една котка. Сякаш не помниш как се държеше Хектор с горката Ливи. - отв…
Сандреа се удивляваше на спокойствието на Силиа. Тя беше в същата стая, в която се разиграваше грандиозният хаос - котките съскаха една срещу друга, гонеха се, биеха се и събаряха какво ли не. След поредната стъклена бут…
Силиа бе решила да ходи на работа за максимум два часа. Искаше да се увери, че Афсол се подобрява и Аша стои далеч от него. Принцесата прекарваше част от времето си в библиотеката, четейки книги. Бе спряла и да обръща вн…
Ейда бе разбрала ужасното намерение на Аша, но нямаше как да предупреди Силиа или когото и да е в този момент. Тя щеше да се жертва, за да не пострада ненужно Силиа. Жената бе открехнала вратата си и наблюдаваше кога Сил…
Боята от тялото на Аша се изчисти и принцесата бе доволна. Въпреки това обаче, нямаше намерение да остави нещата така! Силиа щеше да си плати за този ужасен номер, който ѝ погоди. Жената реши да изсипе олио върху мокрия …
Силиа беше в стаята си и се опитваше да чете книга на светлината от фенера си. Хектор обаче не спираше да гъделичка и хапе пръстите на краката ѝ. - Хекторе, ти полудя ли? Фетиш към крака ли имаш? - извика принцесата и ос…
Натаниел кимна. - Добре. Бързо възстановяване. - изрече мъжът и реши да си върви. Нямаше повече работа на това място.
Афсол поклати глава. - Не съм, затова и ме нямаше толкова дълго. - изрече той. - Алфред трябва внимателно да проучи тези, които възложиха мисията. Може да са хора на краля, които да опитат да затрият организациите. Пазет…
Натаниел въздъхна. - Това е доста притеснително, признавам. Ако не можем да изпълняваме поръчки, Братството ще се разпадне. - изрече Натаниел. - Няма да те питам дали си разказал нещо, знам че не си.
- Може. - отвърна Афсол. - Аз паднах в капана им, Сандреа не успя да убие всичките. Трябва да внимавате повече там, Натаниел.
