Търсене
214 поста в „Парти по случай рождения ден на Розан“
"Връзка?", засмя се Лилит. "Нищо подобно. Просто най-често спи с онова Дърво, което адски много ме учудва. Не е във връзка, няма от какво да се притесняваш. Даже бих те окуражила да пробваш с него, така и той ще си припо…
Силиа? - изненадано възкликна Юки. - Същата Силиа, която ние познаваме? Русокосата? Съжалявам, трудно ми е да повярвам, че тя убива каквото и да било. - изсмя се лисицата.
- Не съм. - поклати глава Беатрис. - Не отидох в дома на Арус с такава цел, баща ми беше ядосан заради петдесетте милиона, които откраднах от чичото на Пейтън, поради което ме принуди да ги изработя като прислужница в до…
Аджакс се засмя. - От векове не съм имал толкова отдаден вярващ в мен човек. Силиа е смотана, но чудесно се справя с жертвоприношенията. - отвърна богът.
Лилит се учуди. "Не си ли пробвала да спиш с него? Дано поне на теб не откаже."
- Предполагам. В такъв случай бих убила и нещастника, който посмее да ми принесе толкова унизителна жертва. - отвърна Юки.
- Разбирам те, аз също бих се издразнила ако някой не ме желае. Не ми се е случвало досега, но сигурно е ужасно. - отвърна Беатрис и сви рамене.
- Имаш право, но честно казано, на повечето не им пука особено. - изрече Аджакс.
"Защото искам да спя с него и твърди, че съм отчаяна. Просто не разбирам отказа му, не съм свикнала на подобно отношение от мъжете.", въздъхна ядно Лилит.
Каво киризи мъжката курва че си изкара пръстите и са изплаши да не стане бутурник да му го нафарфори в анала и са скри зад кончо и са държаха за гъза.
- Аз бих се обидила, ако някой посмее да ми принесе... това - посочи тя с ръка към Каво и животните му. - в жертва. - засмя се лисицата.
- Съжалявам, явно наистина ти е сърдит за нещо... - въздъхна Беатрис, наблюдавайки отдалечаващия се приятел на Арус.
- Лилит, прекалено млад съм, за да повтарям едно и също безброй пъти, задавайки ми все същите нелепи въпроси не работят особено в твоя полза, ако целта ти е да преспиш с мен. Също така, съветвам те да престанеш да въвлич…
- Те такива дълго оцеляват, освен ако някой не ти ги принесе в жертва. - изрече Аджакс.
"Дразнещо поведение?", учуди се Лилит.
Юки извъртя очи, стараейки се да не вперва поглед в Каво, тъй като вероятно отново щеше да започне да я излага. - Този е абсолютен ненормалник. Не съм наясно как е станал каквото и да било, нито как е жив още. - пренебре…
- Лилит, аз не слушам ничии оплаквания. Ако с теб е намерила за нужно да стори това, приеми искрените ми съчувствия. - подигра се Крисчън, сетне дочу казаното от Беатрис. - Ако намираш нещо възбуждащо в дразнещото поведе…
Лилит дочу думите на Беатрис. "Аз ти казах.", тихо ѝ подшушна тя.
Аджакс отново огледа тълпата. - Нямам особено впечатление. Само бих казал, че онзи гол мъж никога не би станал бог. Това е пълно безобразие!
- Както е тръгнало, изобщо няма да се съгласиш да спиш с нас... - измърмори под носа си Беатрис.
Лисицата сви рамене. - Не е гарантирано. Не всеки смъртен има потенциал да стане бог. Бих казала, че повечето са слабаци, като тези тук.
"И защо така?", учуди се Лилит. "Нима да слушаш оплакванията на госпожица Дърво е по-добре?"
- Не бих казал, че сме скарани. - засмя се Крисчън. - Лилит не е от най-приятните събеседници, това е.
Аджакс се засмя. - Това е безумие. Трябва да прекараш целия си живот, за да се харесаш на нещо, което да те издигне в бог. Ужас.
"Не се караме.", изрече Лилит. "Май има някакво странно недоразумение между нас и то дори не е на това парти."
