Търсене
159 поста в „Замъкът на Елвира Голдлийф“
Силиа изпи отварата и се отпусна върху канапето. Може би пък след известно време този спомен нямаше да е реален. Може би все още сънуваше кошмар, в който се разиграват последствията от станалото. Сигурно спеше много дълб…
"Не е като да не го заслужава.", помисли си Елвира. - Добре, макар и да не знам как това ще остане в тайна дълго време. Ще ти донеса нещо за сън, имаш нужда от почивка. Маркизата отиде да вземе една отвара, а после трябв…
- Не. - отвърна принцесата и избърса сълзите си, макар и да нямаше смисъл, те продължаваха да се стичат по лицето ѝ. - Те ще го убият, не мога да им кажа. Не мога да кажа на никого, не искам другите да разбират.
Елвира имаше чувството, че ще избухне, а това не беше добре. Какво го беше прихванало този? Да не би онези проклети лисици да му бяха направили нещо? Но чак толкова? Силиа не се разбираше с тях, а те по някакъв начин пол…
Силиа продължи тихо да плаче. Трябваше да си повтаря, че не е истина, защото нямаше как да е.
Елвира се чудеше какво да каже. Беше бясна, но не искаше да плаши Силиа. Разбира се, че тя щеше да се опитва да го оправдае. Самата Елвира не можеше да повярва на чутото, но не ѝ беше известно той да има брат близнак. Ма…
През сълзи, Силиа ѝ разказа всичко, което ѝ се случи снощи. Колкото повече разказваше, толкова повече не можеше да повярва. - Не знам как да го обясня, но не може да е той, Елвира. Нали? - погледна я тя. - Той... той не …
- Крис? - невярващо попита Елвира и стана от мястото си. - Крисчън, Крисчън? Наемният убиец, бодигард на Арус? Маркизата не можеше да повярва. Как беше възможно? - Как така? - тихо попита Елвира. - Какво се случи?
- Не те разбрах. - изрече Елвира.
Силиа сведе глава. - Крис... - изрече толкова тихо, че не беше сигурна дали изобщо го каза.
След като Силиа успокои дишането си, Елвира ѝ даде чаша вода. Не можеше да разбере какво се случва с нея, но изглежда някой я беше нападнал. - Кой беше? - попита спокойно маркизата.
Силиа погледна Елвира и няколко пъти опита да диша като нея, но сякаш не успяваше. Накрая вдиша и издиша бавно, следвайки темпото на Елвира. Постепенно, дишането ѝ се успокои.
Елвира седна до нея и взе треперещата ѝ ръка в своите. - Паническа атака е, ще отмине скоро. - изрече жената. - Погледни ме и дишай като мен.
Силиа седна върху канапето, не можеше да си поеме дъх. Сякаш щеше да се удави в мъката и болката си най-сетне. - Не мога... - изхриптя тя.
Елвира едва не се задави. Не предполагаше, че Силиа ще дойде по такъв начин. Тя тръгна да я търси и я забеляза в библиотеката си. - Силиа, какво е станало?
Силиа се телепортира направо в дома на Елвира. Не можеше да отиде при братята си, самата тя не можеше да си обясни станалото, не знаеше как щеше да го обясни на тях. - Елвира! - извика Силиа, надяваше се жената да я чуе.
Елвира се върна бясна в дома си. Не можеше да повярва, че се подведе по малко добър късмет. Жената изсумтя и отиде да си налее вино. Изобщо не трябваше да играе в проклетата лотария.
Елвира се телепортира пред замъка си и тежко въздъхна. Не искаше да живее с противната физиономия на Зола. - Разбрах какво е станало, трябва да ви намеря дом. - изрече жената. - Имаме обаче малък проблем - във вилата на …
Служители на кралицата дойдоха до замъка на Елвира, след което изведоха всичките му обитатели навън и запечатаха имота. - По нареждане на Нейно Величество кралица Клара, този замък ще бъде конфискуван до края на месеца, …
Гвардията донесе чувалите със злато и кесията с кристали и ги оставиха пред дома на Елвира, заедно с бележка. "Маркиза Елвира Голдлийф, бяхте избрана да участвате в събитието на кралица Клара и сте сред печелившите. Афсо…
Блейд реши да покани още няколко души на този лов. Изобщо не подбра подходящите, но никой не харесваше съпруга му така или иначе, затова се спря на тези. "Блейд ви кани на лов в пещерите."
Елвира се прибра обратно вътре. - Тъпачка. - изсъска жената и отиде да си почива.
Нана положи усилия да се усмихне приветливо, макар че тази изобщо не го заслужаваше, предвид държанието си. - Благодаря ти! - плесна с ръце тя. - Не беше толкова трудно явно. Тя се обърна и тръгна да търси въпросния замъ…
Елвира отново въздъхна. Не знаеше какво говори тази и принципно не би ѝ казала къде е Силиа, но този път трябваше да направи компромис. - Сигурно е в замъка на Афсол, той е по-нагоре по улицата. - отвърна маркизата.