Търсене

Лилит извъртя очи. Този щеше да види някой ден.

Нана я побиха тръпки, когато видя отвратителната дъртофелница. Тя се приближи до наемния убиец, надяваше се да не е дошла да я занимава отново с глупостите си.

- Не е нужно да ги убиваш ти. И аз мога да го сторя, даже с удоволствие бих го направила. - усмихна се Елвира.

- Поздравления. - плесна с ръце Крисчън. - Мога само и единствено да се радвам за теб.

Марибел беше дошла да събира гъби в покрайнините, когато чу глъч от една поляна. Пребледня, когато видя някакво събиране, на което присъстваше и отвратителната курва, която живееше до нея. Тя се приближи до останалите, п…

"Нямам нужда да работя над себе си, много съм си добре."

Нана скучаеше. Нито Силиа, нито наемният убиец ѝ обръщаха особено внимание. На всичкото отгоре не чувстваше изобщо присъствието на силите си, което допълнително я поставяше на тръни. Ако наемният убиец полудееше и решеше…

Силиа въздъхна и разтри чело с ръка. - Права си, умират невинни, но мога само да си представя какви проблеми ще си навлека с ненормалния ми баща, ако ги убия.

- Лилит, уморих се да повтарям, че аз нямам същия проблем с нея. Поработи над себе си. - невъзмутимо отвърна Крисчън.

- Това е много тъпа причина. - изрече Елвира. - В много ситуации са умирали невинни, това няма да е по-различно.

"То май ти имаш нужда от психиатър. Силиа си е точно психически нестабилна и е Дърво. Не виждам кое ѝ е прекрасното.", сви рамене Лилит.

- Силиа няма нужда от подобни съвети, тъй като не страда от това, което и ти. Силиа е прекрасна жена, няма нужда да прави каквото и да било. - усмихна се приветливо Крисчън.

- Защото са невинни и още нищо лошо не са посмели да сторят. - отвърна Силиа.

"Психичното ми здраве си е много добре, давай тези съвети на госпожица Дърво ей там.", изрече Лилит.

- Цяла година е твърде много време, за да се разкара тази. - изсумтя Елвира. - Защо просто не ги убием с драконите си?

- Моите условия? - продължи да се смее Крисчън. - Моите условия са да потърсиш помощ за психичното си здраве.

- Не знам. Когато го питам, той казва онова, което казва на всички - така трябваше. Има нещо повече, но не знам какво да си мисля. - въздъхна принцесата. - Някога ще се разбере, предполагам.

- И какво би било то? - учуди се Елвира.

"Добре де, можем да го направим и при твоите условия. Защо не?"

Силиа дочуваше разговора на Крисчън и Лилит и тежко въздъхна. Не разбираше защо боговете я наказваха с толкова ужасна съдба. Беше възродила върховния им бог, техният създател. Толкова ли пък не заслужаваше нищо хубаво? -…

- Лилит, ако беше толкова стабилна психически, колкото си способна да ме забавляваш, можеше и да имам интерес към предложението ти. - надсмя ѝ се Крисчън. - Уви, за съжаление светът е несправедливо място.

"Нормално, предполагам. Бил е неин баща.", сви рамене Лилит. "Добре, колко би взел, за да спя с теб?"

Крисчън се замисли за момент. - Добър въпрос, обикновено проблемът е в мен. Твърде трудно ми е да поддържам сериозни отношения при наличието на толкова много красиви жени на този свят. А и май не ѝ се хареса особено моме…

- Ти го каза - засега. - засмя се Елвира. - Той беше категоричен, че няма да се ожени за нея, но ето, че се случи.

- Надали ще се случи, Елвира. Той е категоричен, че няма да я докосне и удържа на обещанието си засега.