Търсене
195 поста в „Партито на Лилит“
- Да спечеля доверието му? Как бих могла да го направя? Каквото и да кажа, продължава да не ми вярва! - скръсти ръце лисицата.
- Несъмнено би било така, ако беше действително непозната. - невъзмутимо отвърна Крисчън.
Афсол тежко въздъхна. Беше му ясно, че Елвира някога ще захапе и него за онова, което стори с Аша.
"Вместо да се занимаваш с тази бабичка, по-добре насочи енергията си към това да спечелиш доверието му.", намигна ѝ Лилит. "Вероятно ще бъде трудно, но няма да е невъзможно."
Елвира сви рамене. - В нищо, честно казано. - изрече тя. - Отстрани изглежда много странно да дадеш толкова пари за дом на напълно непозната.
- Точно това му казах и аз, но вероятно не ми вярва. - нацупи се Нана. - Къщата беше един от редките му проблясъци на здрав разум, през останалото време се държи ужасно с мен и ме заплашва с проклетото устройство на гном…
"Има ли смисъл вече да се занимаваш с тази бабичка? И без това няма да я видиш повече.", изрече Лилит. "Вече живееш във вероятно прекрасно имение, наслаждавай се на това и остави дъртата чанта да си злобее."
- Опасявам се, че за да мога да изясня ситуацията, следва първо да науча в какво точно ме обвиняваш? - Крисчън закова поглед в очите на Елвира.
Елвира се намуси. - Не виждам защо аз да съм тази, която трябва да го прави. Щом не си го разбрал сам, надали ще го разбереш и ако друг го обясни.
- Предполагам, че ми няма доверие заради ситуацията с дъртофелницата. - сви рамене Нана. - Въпреки че аз държа на думата си! Ще види!
Усмивката на лицето на Крисчън застина. Елвира говореше за него самия? - Имам чувството, че съм направил нещо нередно, но не мога да проумея какво точно. - изненадано отвърна той. - Би ли била така добра да ми обясниш за…
Силиа се изсмя и отпи от абсента си. - Няма нужда да се ядосваш за такива глупави неща, Елвира. - изрече принцесата и понечи да налее още абсент на маркизата. - Ето, ще ти налея още малко.
Лилит се учуди. "И защо?", изрече тя. "Изобщо не разбирам какво се върти в главата му."
Елвира не разбираше този защо се прави на ударен. - Интересни са, определено. - въздъхна тя и отпи от абсента си. - Единият върши неща, които казва, че няма да свърши, другият пък купува къща за безумни пари на някаква н…
- И аз това казах, но Крисчън твърдеше, че не било добра идея. - намуси се Нана.
"Има познати, но не знам какви са. Арус е по-навътре в елитното общество сякаш.", отвърна Лилит. "Той със сигурност ще ти помогне, даже би могъл да стане и първият ти клиент. Сигурна съм, че би платил, за да бъде с теб."
Крисчън не разбираше думите на Елвира и Силиа. Дори нямаше представа, че Силиа има връзка с някого. Той се усмихна. - Познавам ли тези "уникални" господа? - през смях попита той. - Вероятно са интересни личности, щом пра…
- Щях да кажа нещо друго, но както и да е. - отвърна Елвира и осъзна, че Крисчън тъкмо я беше заговорил. - Празнуваме това, че сме си намерили уникални мъже. Пълни шматки сме си и двете.
- Хм, и това е идея. - усмихна се Нана. - Помолих нае... Крисчън, защото него познавам най-добре тук, а и изглежда като да има много познати. Строителите дори говореха нещо за отстъпка, когато купуваше къщата.
Силиа се засмя. - Разбира се. - изрече тя и вдигна чашата си за наздравица. - За това, че вече нямаме представа какво изобщо се случва.
Крисчън извъртя очи и тотално се отегчи от простотиите на Лилит. Забеляза, че Елвира и Силиа пият и изглежда празнуват нещо. Той се приближи до двете жени с чашата си вино. - Здравейте дами. Какво празнуваме тази вечер? …
Лилит въздъхна. "Жалко, не познавам почти никого в Кросфайър Муунлайт. Защо обаче питаш него? Попитай Арус, той сигурно ще бъде по-благосклонен да ти даде списък с влиятелни клиенти.", отвърна жената. "Сигурна съм, че по…
- Благодаря! - усмихна се Елвира и отпи глътка от абсента си. - Да вдигнем тост?
- Не знам какво е осъзнал. Облякох се толкова хубаво днес, а все още не ми е помогнал да си намеря клиенти. - нацупи се леко лисицата. - Искам да започна да работя като куртизанка, този дом ще трябва и да се поддържа все…
Силиа едва се опитваше да не се изсмее. Разбира се, че не му трябваше. Принцесата взе бутилката с абсент, преди някой друг да е решил да си сипе от нея и доближи Елвира, сетне допълни чашата ѝ.
