Търсене

Крисчън поклати глава. - Не съвсем. - отвърна той. - Не беше редно да се отнасям така с нея, осъзнавам го, но... Всичко, което някога съм искал беше толкова близо до мен и ми се изплъзна за миг.

Силиа се приближи до Крисчън. - Добре ли си?

Нана въздъхна. - Има причина да го правя. - почти шепнешком отвърна лисицата. - Един гном ме преследваше, намерил беше отнякъде устройство, с което ми взима силите, докато е около мен. Наемният убиец посече гнома, но отк…

- Знам, че съществата от Долината на Кошмарите обикновено не са с всичкия си, но ти наистина ме изненадваш. - възмутено се намеси Юки, обръщайки се към криещата се зад гърба ѝ лисица. - Тези скучни човеци си струват да с…

Крисчън наклони глава встрани, сетне се изсмя. - След като искрено вярваш, че бих те убил заради нещо подобно, явно никак не ме познаваш. - той махна с ръка пренебрежително, сетне отиде да си налее вино.

- Не искам нищо вече. - отвърна Нана, не желаеше да си навлича гнева на наемния убиец допълнително. - И определено не искам да идваш след събирането, стой далеч от мен. - тя отстъпи назад и се скри зад Юки.

Юки извъртя очи. Ако знаеше, че Нана ще бъде толкова обсебена от тези скучни човеци, изобщо нямаше да си позволи да я извика тук. Не разбираше как да се унижава по такъв нелеп начин я забавляваше. Наемният убиец дори не …

Силиа дочу спора между Нана и Крисчън. Съжаляваше, че Селесте се бе върнала обратно при ужасното си семейство, но много се радваше, че проклетата лисица нищо няма да получи.

Крисчън вдиша бавно, сетне издиша също толкова бавно. - Това не те касае. - хвърли студен поглед към нея. - Държа единствено да знаеш, че си най-глупавото същество, което съм имал нещастието да познавам напоследък. - мак…

Нана се разгневи. Как така нямаше да получи нищо?! Не посмя обаче да изрази яростта си, макар и сега Юки да беше тук и устройството на гнома вероятно да не действаше върху нея, нищо не ѝ гарантираше, че наемният убиец ня…

- Значи все пак е имало награда? - с горчивина в гласа отвърна Крисчън. - Поздравления, ти си абсолютна глупачка. Нека ти разкажа малко повече за нещастниците, на които си се доверила. Няма да получиш нито една златна жъ…

- Кълна се, наградата нямаше нищо общо с това. - Нана веднага съжали, че дори я е споменала и прехапа устни. - Тя беше! Тя искаше да тръгне, как можех да я спра? Какво право имах да я спра?

Доброто настроение на Крисчън мигом се развали, всичките му мечти да вземе Селесте току що се бяха сгромолясали като рухваща стара сграда. Не беше правилно да вини Нана, но добре знаеше, че не си е мръднала пръста, за да…

Лисицата въздъхна. - Кълна се, че нямах друг избор, баща ѝ дойде да я вземе. Знам, че не го харесваш, знам че ме предупреди, но не можех нищо да направя. - продължаваше да се оправдава Нана. - Не можех да му откажа, при …

Крисчън погледна лисицата невярващо. Какво беше сторила този път?! - За какво изобщо говориш?

Нана нямаше да може да се измъкне. Ако продължеше да лъже и наемният убиец видеше, че хлапето го няма в къщата ѝ, щеше да направи ситуацията си много по-лоша. - Добре, съжалявам, грешката е моя. - побърза да се оправдае.…

Крисчън въздъхна. - Нямам никакво намерение да те гоня, независимо от присъствието на Селесте в къщата, тя не беше там когато ти я дадох. - отвърна той. - Но не можеш да ме спреш да я посещавам, когато реша, съжалявам. -…

Нана погледна наемния убиец невярващо. - Наистина ли ще посмееш да ме изгониш? Мирта ми има доверие, ако го сториш, не съм особено сигурна, че ще иска да те види повече. - студено отвърна лисицата. Надяваше се да успее д…

Крисчън повдигна вежда. Нана определено се държеше странно. Подозираше, че има за цел да демонстрира, че може да изманипулира Селесте по всяко време и да я настрои срещу него, вероятно скоро щеше отново да повдигне темат…

Нана имаше нужда от помощ, вече горчиво съжаляваше, че не разказа тази история на Юки. Сега беше в безизходица. - Няма да стане. - отказа отново тя. Надяваше се да спре да настоява.

- Това не е важно. - махна с ръка Крисчън. - Утре ще се събуди, плюс това къщата е достатъчно голяма. А и, когато ти помагах да чистиш останките на Пейтън Клемингс не беше ли късно? - подигра се той.

Нана се разтрепери, но успя бързо да се овладее. В никакъв случай не можеше да позволи това. - Не може. - отсече тя. - Късно е, вероятно ще спи.

Изражението на чернокосият мъж посърна. Никога нямаше да свикне с това нелепо име, при все че нито лейди Моника, нито Сантяго го бяха избирали. Не вярваше, че дори Сантяго би кръстил дъщеря си по такъв абсурден начин. - …

Нана се изплаши, знаеше си че точно заради това е дошъл. - Мирта, - поправи го тя. - е добре... Не знам коя е тази Селесте, но предполагам, че за нея питаш.

- Как е Селесте? - с надежда в гласа попита той. Изобщо не се интересуваше от ежедневието на лисицата, но трябваше да разбере какво се случва с момиченцето.