Партито на Халон

- Звучеше логично, все пак детето беше лилавокосо и спомена че русата ѝ майка, - лисицата натърти на последните си думи. - се държи лошо с нея. След като се постара всички да разберем за неприязънта ти към този цвят, какво можех да си помисля?!

- Нямам неприязън към този цвят, нещата са съвсем различни. Не съм съвсем сигурна и дали искам да знам как си посмяла да мислиш, че бих наранила невинно дете. - Силиа започна да се изнервя.

- Знам ли те?! - сви рамене Нана. - Госпожица Далия ми разказа доста неща за теб, не изглежда като да е извън възможностите ти.

- До никъде няма да стигнеш, слушайки простотиите на Далия. - изрече Силиа. - Няма толкова лъжлива змия като нея.

Лилит се доближи до Халон и Евдемия.
"Разбрах, че си развил идеята ми. Честно казано, не ми харесва особено развитието ѝ."

- Не съм особено сигурна в това. - невъзмутимо отвърна Нана, разглеждайки ноктите на лявата си ръка. - Ти се държиш безобразно с мен откакто сме се запознали, като с нищо не съм предизвикала такова държание. Не съм виновна аз, че Крисчън ми подари къща, нито бих я отказала, само за да не бъдат наранени чувствата ти, тъй като изобщо не ме интересуват.

Халон сбърчи вежди.
- Съжалявам, Лилит, но не си тази, която ще оценява това. - отвърна елфът. - Не ме интересува какво не ти е харесало, развих я както намерих за добре. Не знам какво точно си целяла, да се отвори елитен публичен дом?

- Заври си къщата някъде, тя въобще не ме интересува. - изрече Силиа. - През цялото време се опитваше да създаваш недоразумения между мен и Крис, върви разбери защо. После аз съм се била държала безобразно.

"Защо не?", засмя се Лилит. "Това си е доста добър бизнес."

- Че няма ли елитни куртизанки в публичния? - сбърчи вежди Халон. - С какво една агенция за ескорт би била различна?

Нана се усмихна приветливо. Правеше всичко по силите си отстрани това да изглежда като съвсем приятелски разговор.
- Създавала съм недоразумения? Ако си се почувствала обидена от нещо, което съм сторила, са си лично твои проблеми, тъй като не взимам евентуалните ти чувства под внимание, когато комуникирам с него.

"Повечето куртизанки не могат да излизат с мъжете, които обслужват. Ескортите можеха да го правят и да се занимават само с чистоплътни и богати хора.", усмихна се Лилит.

- О, нима не се появи тук, за да помагаш на "добрата" - Силиа направи кавички с пръсти. - си приятелка Юки да ни наказва с Крис, задето сме ѝ се правили на важни, тъй като явно и тя се е помислила за нещо божествено като змията Далия. Нима не отнемаше енергията на Крис? Как очакваш после да се държи някой добре с теб?

Халон съвсем се обърка.
- Съжалявам, Лилит, но и сред богатите хора има такива, които не са особено чистоплътни. Няма значение, развитието на идеята ти вече е оставено.

Нана продължи да се усмихва.
- Не отричам, правих всички тези неща. - с равен тон отвърна тя. - Само че, не съм сигурна какво касателство имаш ти в това чия енергия взимам, след като не е твоята? Плюс това, ти не знаеше за нищо от това, когато си позволи да му държиш сметка за това, че е спасил живота ми от предполагаемата болест, от която излъгах че страдам. В действителност единствената, която се е държала открито зле с мен си само ти. Никога не съм си позволявала да те нагрубявам.

- И явно съм имала основание. - изрече Силиа. - Това няма да приключи просто така, лисугер такъв.
Принцесата реши да не се занимава с тази проклетница повече и се върна при Елвира. Изобщо не разбираше защо Крисчън бе решил да помага на тази след всичко, което тя му причини.

Нана се изкикоти, тази беше пълна нещастница. Усмивката ѝ обаче бързо застина, когато забеляза, че наемният убиец се приближава към нея.

"Ще разгледам идеите ти скоро, но ме съмнява да са добри.", въздъхна Лилит. "Не очаквам да направите кой знае какво с госпожица Дърво."

Крисчън не знаеше защо Нана продължаваше да говори със Силиа, но се надяваше, че не е посмяла да продължи да я изнудва със Селесте. Все пак, за съжаление проклетата лисица беше спечелила доверието на момичето, така че не можеше да си позволи да я ядосва прекалено много, ако желаеше да я види отново.
- Здравей, радвам се че те виждам тук. - усмихна се той.

Нана изгледа наемния убиец подозрително. Болен ли беше?!
- Странно. - отвърна тя. - Здравей.