Партито на Халон

- И явно съм имала основание. - изрече Силиа. - Това няма да приключи просто така, лисугер такъв.
Принцесата реши да не се занимава с тази проклетница повече и се върна при Елвира. Изобщо не разбираше защо Крисчън бе решил да помага на тази след всичко, което тя му причини.

Нана се изкикоти, тази беше пълна нещастница. Усмивката ѝ обаче бързо застина, когато забеляза, че наемният убиец се приближава към нея.

"Ще разгледам идеите ти скоро, но ме съмнява да са добри.", въздъхна Лилит. "Не очаквам да направите кой знае какво с госпожица Дърво."

Крисчън не знаеше защо Нана продължаваше да говори със Силиа, но се надяваше, че не е посмяла да продължи да я изнудва със Селесте. Все пак, за съжаление проклетата лисица беше спечелила доверието на момичето, така че не можеше да си позволи да я ядосва прекалено много, ако желаеше да я види отново.
- Здравей, радвам се че те виждам тук. - усмихна се той.

Нана изгледа наемния убиец подозрително. Болен ли беше?!
- Странно. - отвърна тя. - Здравей.

- Как е Селесте? - с надежда в гласа попита той. Изобщо не се интересуваше от ежедневието на лисицата, но трябваше да разбере какво се случва с момиченцето.

Нана се изплаши, знаеше си че точно заради това е дошъл.
- Мирта, - поправи го тя. - е добре... Не знам коя е тази Селесте, но предполагам, че за нея питаш.

Изражението на чернокосият мъж посърна. Никога нямаше да свикне с това нелепо име, при все че нито лейди Моника, нито Сантяго го бяха избирали. Не вярваше, че дори Сантяго би кръстил дъщеря си по такъв абсурден начин.
- Това е дълга история, за която нямам време, нито енергия. - отвърна той. - След събирането ще дойда с теб. Искам да я видя.

Нана се разтрепери, но успя бързо да се овладее. В никакъв случай не можеше да позволи това.
- Не може. - отсече тя. - Късно е, вероятно ще спи.

- Това не е важно. - махна с ръка Крисчън. - Утре ще се събуди, плюс това къщата е достатъчно голяма. А и, когато ти помагах да чистиш останките на Пейтън Клемингс не беше ли късно? - подигра се той.

Нана имаше нужда от помощ, вече горчиво съжаляваше, че не разказа тази история на Юки. Сега беше в безизходица.
- Няма да стане. - отказа отново тя. Надяваше се да спре да настоява.

Крисчън повдигна вежда. Нана определено се държеше странно. Подозираше, че има за цел да демонстрира, че може да изманипулира Селесте по всяко време и да я настрои срещу него, вероятно скоро щеше отново да повдигне темата за слугите. Не беше познала този път.
- Нужно ли е да ти напомням, че макар и да съм изключително щедър и да ти позволявам да я ползваш за неопределено време, тази къща не е нищо повече от поредния имот, който аз притежавам. Твоето име не е вписано никъде в договора ми със строителите. - засмя се той.

Нана погледна наемния убиец невярващо.
- Наистина ли ще посмееш да ме изгониш? Мирта ми има доверие, ако го сториш, не съм особено сигурна, че ще иска да те види повече. - студено отвърна лисицата. Надяваше се да успее да го подплаши.

Крисчън въздъхна.
- Нямам никакво намерение да те гоня, независимо от присъствието на Селесте в къщата, тя не беше там когато ти я дадох. - отвърна той. - Но не можеш да ме спреш да я посещавам, когато реша, съжалявам. - невъзмутимо отвърна наемният убиец.

Нана нямаше да може да се измъкне. Ако продължеше да лъже и наемният убиец видеше, че хлапето го няма в къщата ѝ, щеше да направи ситуацията си много по-лоша.
- Добре, съжалявам, грешката е моя. - побърза да се оправдае. - Ще ти кажа всичко, само не ме наранявай!

Крисчън погледна лисицата невярващо. Какво беше сторила този път?!
- За какво изобщо говориш?

Лисицата въздъхна.
- Кълна се, че нямах друг избор, баща ѝ дойде да я вземе. Знам, че не го харесваш, знам че ме предупреди, но не можех нищо да направя. - продължаваше да се оправдава Нана. - Не можех да му откажа, при положение че тя също го разпозна.

Доброто настроение на Крисчън мигом се развали, всичките му мечти да вземе Селесте току що се бяха сгромолясали като рухваща стара сграда. Не беше правилно да вини Нана, но добре знаеше, че не си е мръднала пръста, за да защити детето, макар и вече да знаеше истината за това как се отнасят с нея на онова отвратително място. Имаше силите да се опълчи на двамата негодници, просто беше избрала да не го направи.
- Какво ти обеща той? - студено, но все още с равен тон отвърна мъжът. - Злато? Ще ти наеме така мечтаните слуги?

- Кълна се, наградата нямаше нищо общо с това. - Нана веднага съжали, че дори я е споменала и прехапа устни. - Тя беше! Тя искаше да тръгне, как можех да я спра? Какво право имах да я спра?

- Значи все пак е имало награда? - с горчивина в гласа отвърна Крисчън. - Поздравления, ти си абсолютна глупачка. Нека ти разкажа малко повече за нещастниците, на които си се доверила. Няма да получиш нито една златна жълтица от тях, вероятно вече са забравили за съществуването ти. Зед не разполага с нищо, дори и да има желанието, няма средствата, с които да ти плати.

Нана се разгневи. Как така нямаше да получи нищо?! Не посмя обаче да изрази яростта си, макар и сега Юки да беше тук и устройството на гнома вероятно да не действаше върху нея, нищо не ѝ гарантираше, че наемният убиец няма да я потърси по-късно.
- Съжалявам, но не разбирам защо се държиш така. Твърдиш, че това дете не ти е дъщеря, а сам не осъзнаваш колко нелепо звучиш.

Крисчън вдиша бавно, сетне издиша също толкова бавно.
- Това не те касае. - хвърли студен поглед към нея. - Държа единствено да знаеш, че си най-глупавото същество, което съм имал нещастието да познавам напоследък. - макар и да осъзнаваше, че не е правилно да вини само нея, сега тя беше пред очите му, а и беше сторила всичко това, с надеждата да получи злато, здравето и щастието на Селесте изобщо не бяха част от приоритетите ѝ. - Ако я беше задържала, щях да направя всичко, което поискаш.

Силиа дочу спора между Нана и Крисчън. Съжаляваше, че Селесте се бе върнала обратно при ужасното си семейство, но много се радваше, че проклетата лисица нищо няма да получи.

Юки извъртя очи. Ако знаеше, че Нана ще бъде толкова обсебена от тези скучни човеци, изобщо нямаше да си позволи да я извика тук. Не разбираше как да се унижава по такъв нелеп начин я забавляваше. Наемният убиец дори не си струваше подобен театър, поне да беше някой истински влиятелен император, с владения, от които да има смисъл, а то - един малоумен слуга.

- Не искам нищо вече. - отвърна Нана, не желаеше да си навлича гнева на наемния убиец допълнително. - И определено не искам да идваш след събирането, стой далеч от мен. - тя отстъпи назад и се скри зад Юки.