Партито на Халон

- Ти наистина не си наред. - изрече Елвира. - Изглежда не вярваш на Силиа, жалко.

Юки въздъхна.
- Предположения са, разбира се. Така и както предполагам под чие менторство създателят им е стигнал до заключението да използва подобни материали. - тя махна пренебрежително с ръка. - Както и да е, това не ти помага, след като знаеш какво трябва да представлява "устройството", свободна си да използваш тази информация както решиш.

- И все пак. - изрече Силиа.

- Нана не е заплаха за мен. Нищо не може да ми стори, обратното не е съвсем сигурно. Тя добре знае това.

Афсол вече не издържаше обвиненията на Елвира и Силиа. Кога щеше да мине тази година, че да отпрати Аша и да си подреди живота?
- Не си права, Елвира.

- Дано си прав. - въздъхна принцесата.

Нана отново благодари на Юки, сетне отиде да си налее вино. Разбира се, тази информация не ѝ помагаше съвсем, ако наемният убиец я нападнеше, докато не може да използва силите си, фактът, че знаеше какво представлява устройството, нямаше изобщо да я спаси.

- Не съм съвсем съгласна. - изрече маркизата. - До сега с нищо не си показал загриженост спрямо нас. Защитаваш чудесната си съпруга, а дори не искаше да се жениш за нея. Прощавай, че не те разбирам, но отдавна звучиш като Каво, просто си една идея по-нормален.

- Обикновено съм. - усмихна се Крисчън, сетне бързо загуби усмивката си. - Макар че никак не желаех да съм прав за условията, в които живее Селесте.

- Защо не опиташ да разговаряш с лейди Моника отново? Разкажи ѝ на какво си станал свидетел.

- Като Каво и една идея по-нормален от него? - засмя се Афсол. - Елвира, няма нищо общо между мен и Каво.

- Последният път, когато ѝ разказах нещо подобно, нейният отговор беше, че не вижда проблема, след като Селесте има покрив над главата, храна на масата и дрехи на гърба. - сви устни Крисчън. - Не смятам, че този разговор ще доведе до различен развой.

Елвира махна с ръка.
- Като изродщини, може би. Обаче и двамата сте изгубили логиката си. - отвърна жената. - При него сигурно е защото се е родил луд, при теб явно е заради сълзливата история на тази дрипла.

Каво са добави.
- Але булче какъв луд ве не съм луд аз съм типтоп. - тъжливо каза Каво и са разплака.

- Ако ѝ разкажеш онова, което Селесте е разказала няма ли да омекне поне малко? Толкова ли няма да я интересува, че уникалните ѝ "родители" я забравят на разни места? Това е ужасно и не съм съвсем сигурна, че го правят без да искат.

Елвира извъртя очи.
- Но разбира се, че не си луд, изобщо даже. - въздъхна маркизата.

Афсол въздъхна и разтърка чело с ръка.
- Елвира, има си други причини, поради които всичко това се случи. Някога ще ти разкажа.

- Разбира се, че съпругата на Зед прави това целенасочено. Смята, че така му отмъщава за изневярата, но и двамата не подозират за истината. - отвърна той. - Лейди Моника наистина не се интересува от живота на Селесте, повярвай ми, многократно съм опитвал да повдигам темата и никога тези разговори не са завършвали положително.

Елвира се обърна към Афсол.
- Не съм сигурна защо мислиш, че тогава би ме интересувало.

Каво говори.
- Але да ве булче аз съм си направо добре ама курвата е луда тя е много зле булче напрао гьонсурат и главата на курвата е напрао кюфте. - зверски каза Каво.

Силиа разтърка чело с ръка.
- Божества, защо да е виновно детето? Та то е част и от нея.

- Каво, просто млъкни. - изсъска Елвира. - Ти си лудият, не Евдемия. Идеите ти за събитието го доказват за пореден път.

- Лейди Моника не вижда нещата по този начин. - наведе глава Крисчън. - Имаше време, когато беше щастлива да научи за бременноста си, но откакто Сантяго не ѝ повярва и нареди да я изгонят от имението му, смятайки че го лъже за да го принуди да се ожени за нея, тя доста се промени. Озлоби се към нероденото си дете, смятайки че след като Сантяго отказва да го признае, тя също не желае да има нещо общо с него, уви, вече беше късно да се направи каквото и да било, затова се наложи да роди Селесте. Надявах се, че след като реши да ѝ даде поне име, лейди Моника е таяла поне капка обич към нея в сърцето си, но последващото ѝ държание ме убеди в противното. Тя дори не пожела да напише името на бележката, с която я остави пред дома на Сантяго.

Каво говори.
- Але булче то са типтоп идей като вълшебство ве на курвата са прости и гьонсурат като главата на курвата ве не са разбират. - обясливо каза Каво.

Силиа присви устни.
- Това наистина е ужасно. Бих искала да помогна по някакъв начин, но не съм сигурна как. - въздъхна тя. - Дори не мислех, че е възможно да мразиш детето си толкова. Смятах, че тя просто е искала да накаже Сантяго задето се е отнесъл с нея по този долен начин, но съм грешала.