Партито на Халон

Крисчън наклони глава встрани, сетне се изсмя.
- След като искрено вярваш, че бих те убил заради нещо подобно, явно никак не ме познаваш. - той махна с ръка пренебрежително, сетне отиде да си налее вино.

- Знам, че съществата от Долината на Кошмарите обикновено не са с всичкия си, но ти наистина ме изненадваш. - възмутено се намеси Юки, обръщайки се към криещата се зад гърба ѝ лисица. - Тези скучни човеци си струват да се унижаваш така? Нима?

Нана въздъхна.
- Има причина да го правя. - почти шепнешком отвърна лисицата. - Един гном ме преследваше, намерил беше отнякъде устройство, с което ми взима силите, докато е около мен. Наемният убиец посече гнома, но открадна устройството. Носи го винаги със себе си, не знам нито как изглежда, нито къде го крие.

Силиа се приближи до Крисчън.
- Добре ли си?

Крисчън поклати глава.
- Не съвсем. - отвърна той. - Не беше редно да се отнасям така с нея, осъзнавам го, но... Всичко, което някога съм искал беше толкова близо до мен и ми се изплъзна за миг.

Дейвид за пореден път се оказа прав. Тези животни бяха извън пътя.

Юки се изсмя.
- Не съм виждала гном, който да е достатъчно умен, че да създаде подобно нещо. Подозирам откъде го е взел, или поне материалите. Но това не е важно, такава джунджурия никога няма да подейства върху мен. - ехидно се подсмихна лисицата.

Силиа въздъхна.
- Съжалявам за това. Не знам какво е да си бил толкова близо до нея и същевременно толкова далеч. - отвърна принцесата. - И Нана си го заслужава, вече прекалява.

- Това е прекрасно, но на мен ми действа. - намуси се Нана. - Сега как да знам дали след това събиране няма да дойде в къщата ми и да ме убие, заради това че съм дала някакво дете на родителите ѝ. Продължава да се държи ужасно с мен.

- Нана... Дори нямам право да се изненадвам, по-изненадващото би било да се застъпи за нея, вместо да я даде. - горчиво се засмя Крисчън.

Юки сви рамене.
- Съжалявам, аз не споделям странните ти и честно казано леко нездрави интереси към човеците, но знам какво би представлявало подобно устройство, ако се чувстваш авантюристична и решиш да го отнемеш от наемния убиец. Убедена съм, че не би могъл да си направи ново сам, в никой случай не е толкова умен.

- Наистина ли? - посърналото лице на Нана мигом грейна отново. - Моля те, помогни ми.

Силиа въздъхна.
- Съмнява ме да се застъпи за нея. Би го сторила, както правеше до преди малко, ако има някаква цел. - изрече тъжно принцесата. - Горкото момиче, отново се върна на онова очевидно ужасно място.

Лилит не разбираше съвсем случващото се между Нана и Крисчън, но не разбираше защо лисицата не бе потърсила мъжете от листа, който Арус бе така добър да ѝ даде. Вероятно отдавна щеше да има слуги, ако се беше втурнала в това, вместо да се занимава с някакво дете.

- Преди информацията ми за това как се отнасят с нея беше предимно от слухове и от това, до което Орландо успяваше да се добере, но сега виждайки я на живо и чувайки го от устата ѝ, вече съм сигурен. Онези двама нещастници заслужават смърт и когато проклетият план на Далия най-сетне бъде задействан, планирам да започна от тях.

- Дано планът на Далия да успее. - дори не знаеше как успя да изрече тези думи. - Селесте ще се чувства добре при теб, сигурна съм в това.

Елвира се доближи до Афсол.
- Невероятната ти съпруга явно наистина добре ти е промила мозъка. Разбирам, че за теб не означавах нищо и ме захвърли с лека ръка, но трябва ли да постъпваш така и със Силиа?

Юки се изкикоти.
- Никога нямаше да го намериш сама, изобщо не му е трудно да го разнася наоколо. Би следвало да е талисман, причината не всеки да може да си направи такъв е, че вероятно плата, който... създателят му е използвал се намира доста трудно. Ако трябва да предположа съвсем случайно би било... кожа от триопашата морска змия. Би звучало логично. - макар и да звучеше сякаш просто гадае, Юки изглеждаше доста уверена в това, което казва. - Мастилото, мастилото вероятно също не е обикновено. Океанска сепия, най-вероятно. Не съм сигурна, че океанът по тези земи ги има дори, вероятно е взето от много далеч.

Афсол тежко въздъхна.
- Елвира, никога не бих сторил подобно нещо. В онзи момент така се налагаше. - изрече той. - И какво говориш? Нищо не съм сторил срещу Силиа.

Крисчън въздъхна.
- Жалко, че нямам възможност да разбера, дали това би било така. - с горчивина в гласа отвърна той, сетне отпи от виното си. - Все пак ще отида да проверя дали Нана не лъже. Не бих се изненадал да е поредният опит да ме принуди да ѝ наема слуги.