Партито на Халон

Нана въздъхна. Разбира се, сега след като наемният убиец беше тук, отново щеше да обвини нея, че предизвиква тази тъпачка, въпреки че обратното беше очевидно.
- Не. Оказа се недоразумение. Съжалявам. - съвсем неискрено и мудно отвърна тя.

Евдемия въздъхна ядно.
- И аз. Идеите му за нищо не стават и проваля целия проект. - изсумтя елфката.

Каво кряка на курвата.
- Але курво твойта глава не става ве идей като приказка прайм ти пак не щеш курволък прост. - зверски кряка Каво и игра гол казачок.

- Много наперена беше като ме заплашваше с уникалното си откритие. - изсмя се Силиа. - Не че имаше шанс да ти наема слуги каквото и да се беше случило, не съм толкова луда.

- Защо не развиваш идеите на останалите си съотборници?

Лисицата скръсти ръце.
- Описанията за външния вид на родителите ѝ ме подведоха, не съм виновна аз. Така или иначе ще получа това, което искам, дори и ти и наемният убиец да не желаете да ми помогнете. - невъзмутимо отвърна тя.

Евдемия реши да игнорира Свинята. Нямаше смисъл да разговаря с него.
- Защото не бяха дали по онова време, а исках да оставя моите. - въздъхна елфката. - С Елвира доста зор ще видим с тези ненормалници.

Юки не беше съвсем сигурна за какви деца говорят Нана и идиотката Силиа, но не държеше да се намесва в това. Тя си наля нова чаша с амброзия. Другата лисица наистина взимаше тези човеци прекалено присърце.

Силиа сви рамене.
- Изобщо не разбирам как си решила, че ние сме единствените руси и чернокоси хора в южното кралство, но все тая.

- Съжалявам за това. - въздъхна Халон. - В моя отбор нещата засега вървят добре, надявам се така и да си остане.

- Звучеше логично, все пак детето беше лилавокосо и спомена че русата ѝ майка, - лисицата натърти на последните си думи. - се държи лошо с нея. След като се постара всички да разберем за неприязънта ти към този цвят, какво можех да си помисля?!

- Нямам неприязън към този цвят, нещата са съвсем различни. Не съм съвсем сигурна и дали искам да знам как си посмяла да мислиш, че бих наранила невинно дете. - Силиа започна да се изнервя.

- Знам ли те?! - сви рамене Нана. - Госпожица Далия ми разказа доста неща за теб, не изглежда като да е извън възможностите ти.

- До никъде няма да стигнеш, слушайки простотиите на Далия. - изрече Силиа. - Няма толкова лъжлива змия като нея.

Лилит се доближи до Халон и Евдемия.
"Разбрах, че си развил идеята ми. Честно казано, не ми харесва особено развитието ѝ."

- Не съм особено сигурна в това. - невъзмутимо отвърна Нана, разглеждайки ноктите на лявата си ръка. - Ти се държиш безобразно с мен откакто сме се запознали, като с нищо не съм предизвикала такова държание. Не съм виновна аз, че Крисчън ми подари къща, нито бих я отказала, само за да не бъдат наранени чувствата ти, тъй като изобщо не ме интересуват.

Халон сбърчи вежди.
- Съжалявам, Лилит, но не си тази, която ще оценява това. - отвърна елфът. - Не ме интересува какво не ти е харесало, развих я както намерих за добре. Не знам какво точно си целяла, да се отвори елитен публичен дом?

- Заври си къщата някъде, тя въобще не ме интересува. - изрече Силиа. - През цялото време се опитваше да създаваш недоразумения между мен и Крис, върви разбери защо. После аз съм се била държала безобразно.

"Защо не?", засмя се Лилит. "Това си е доста добър бизнес."

- Че няма ли елитни куртизанки в публичния? - сбърчи вежди Халон. - С какво една агенция за ескорт би била различна?

Нана се усмихна приветливо. Правеше всичко по силите си отстрани това да изглежда като съвсем приятелски разговор.
- Създавала съм недоразумения? Ако си се почувствала обидена от нещо, което съм сторила, са си лично твои проблеми, тъй като не взимам евентуалните ти чувства под внимание, когато комуникирам с него.

"Повечето куртизанки не могат да излизат с мъжете, които обслужват. Ескортите можеха да го правят и да се занимават само с чистоплътни и богати хора.", усмихна се Лилит.

- О, нима не се появи тук, за да помагаш на "добрата" - Силиа направи кавички с пръсти. - си приятелка Юки да ни наказва с Крис, задето сме ѝ се правили на важни, тъй като явно и тя се е помислила за нещо божествено като змията Далия. Нима не отнемаше енергията на Крис? Как очакваш после да се държи някой добре с теб?

Халон съвсем се обърка.
- Съжалявам, Лилит, но и сред богатите хора има такива, които не са особено чистоплътни. Няма значение, развитието на идеята ти вече е оставено.

Нана продължи да се усмихва.
- Не отричам, правих всички тези неща. - с равен тон отвърна тя. - Само че, не съм сигурна какво касателство имаш ти в това чия енергия взимам, след като не е твоята? Плюс това, ти не знаеше за нищо от това, когато си позволи да му държиш сметка за това, че е спасил живота ми от предполагаемата болест, от която излъгах че страдам. В действителност единствената, която се е държала открито зле с мен си само ти. Никога не съм си позволявала да те нагрубявам.