Партито на Халон

Крисчън наклони глава встрани, сетне се изсмя.
- След като искрено вярваш, че бих те убил заради нещо подобно, явно никак не ме познаваш. - той махна с ръка пренебрежително, сетне отиде да си налее вино.

- Знам, че съществата от Долината на Кошмарите обикновено не са с всичкия си, но ти наистина ме изненадваш. - възмутено се намеси Юки, обръщайки се към криещата се зад гърба ѝ лисица. - Тези скучни човеци си струват да се унижаваш така? Нима?

Нана въздъхна.
- Има причина да го правя. - почти шепнешком отвърна лисицата. - Един гном ме преследваше, намерил беше отнякъде устройство, с което ми взима силите, докато е около мен. Наемният убиец посече гнома, но открадна устройството. Носи го винаги със себе си, не знам нито как изглежда, нито къде го крие.

Силиа се приближи до Крисчън.
- Добре ли си?

Крисчън поклати глава.
- Не съвсем. - отвърна той. - Не беше редно да се отнасям така с нея, осъзнавам го, но... Всичко, което някога съм искал беше толкова близо до мен и ми се изплъзна за миг.

Дейвид за пореден път се оказа прав. Тези животни бяха извън пътя.

Юки се изсмя.
- Не съм виждала гном, който да е достатъчно умен, че да създаде подобно нещо. Подозирам откъде го е взел, или поне материалите. Но това не е важно, такава джунджурия никога няма да подейства върху мен. - ехидно се подсмихна лисицата.

Силиа въздъхна.
- Съжалявам за това. Не знам какво е да си бил толкова близо до нея и същевременно толкова далеч. - отвърна принцесата. - И Нана си го заслужава, вече прекалява.

- Това е прекрасно, но на мен ми действа. - намуси се Нана. - Сега как да знам дали след това събиране няма да дойде в къщата ми и да ме убие, заради това че съм дала някакво дете на родителите ѝ. Продължава да се държи ужасно с мен.

- Нана... Дори нямам право да се изненадвам, по-изненадващото би било да се застъпи за нея, вместо да я даде. - горчиво се засмя Крисчън.

Юки сви рамене.
- Съжалявам, аз не споделям странните ти и честно казано леко нездрави интереси към човеците, но знам какво би представлявало подобно устройство, ако се чувстваш авантюристична и решиш да го отнемеш от наемния убиец. Убедена съм, че не би могъл да си направи ново сам, в никой случай не е толкова умен.

- Наистина ли? - посърналото лице на Нана мигом грейна отново. - Моля те, помогни ми.

Силиа въздъхна.
- Съмнява ме да се застъпи за нея. Би го сторила, както правеше до преди малко, ако има някаква цел. - изрече тъжно принцесата. - Горкото момиче, отново се върна на онова очевидно ужасно място.

Лилит не разбираше съвсем случващото се между Нана и Крисчън, но не разбираше защо лисицата не бе потърсила мъжете от листа, който Арус бе така добър да ѝ даде. Вероятно отдавна щеше да има слуги, ако се беше втурнала в това, вместо да се занимава с някакво дете.

- Преди информацията ми за това как се отнасят с нея беше предимно от слухове и от това, до което Орландо успяваше да се добере, но сега виждайки я на живо и чувайки го от устата ѝ, вече съм сигурен. Онези двама нещастници заслужават смърт и когато проклетият план на Далия най-сетне бъде задействан, планирам да започна от тях.

- Дано планът на Далия да успее. - дори не знаеше как успя да изрече тези думи. - Селесте ще се чувства добре при теб, сигурна съм в това.

Елвира се доближи до Афсол.
- Невероятната ти съпруга явно наистина добре ти е промила мозъка. Разбирам, че за теб не означавах нищо и ме захвърли с лека ръка, но трябва ли да постъпваш така и със Силиа?

Юки се изкикоти.
- Никога нямаше да го намериш сама, изобщо не му е трудно да го разнася наоколо. Би следвало да е талисман, причината не всеки да може да си направи такъв е, че вероятно плата, който... създателят му е използвал се намира доста трудно. Ако трябва да предположа съвсем случайно би било... кожа от триопашата морска змия. Би звучало логично. - макар и да звучеше сякаш просто гадае, Юки изглеждаше доста уверена в това, което казва. - Мастилото, мастилото вероятно също не е обикновено. Океанска сепия, най-вероятно. Не съм сигурна, че океанът по тези земи ги има дори, вероятно е взето от много далеч.

Афсол тежко въздъхна.
- Елвира, никога не бих сторил подобно нещо. В онзи момент така се налагаше. - изрече той. - И какво говориш? Нищо не съм сторил срещу Силиа.

Крисчън въздъхна.
- Жалко, че нямам възможност да разбера, дали това би било така. - с горчивина в гласа отвърна той, сетне отпи от виното си. - Все пак ще отида да проверя дали Нана не лъже. Не бих се изненадал да е поредният опит да ме принуди да ѝ наема слуги.

Елвира вирна вежда.
- Нима? Любимата ти съпруга е наранила горкия Хектор и ти не си предприел нищо? Чудесен брат си.

Нана присви очи. Разбира се, талисман от плат... Никога нямаше да го намери, изобщо не би било трудно за наемният убиец да носи нещо такова незабелязано.
- Откъде знаеш всичко това, не ми се струва да са просто предположения...

- Горката Селесте. Ти си единственият на когото му пука за нея и тя дори не можа да го разбере. - тъжно въздъхна принцесата. - Бъди внимателен с тази лисица.

Афсол тежко въздъхна.
- Не сме сигурни дали ситуацията е точно такава. Нямаме никакви доказателства, които да обвинят Аша в това. - отвърна принцът. - Изглежда зле, но не може да се направи много.

- За съжаление нищо, което кажа не би могло да промени това. - въздъхна Крисчън. - Относно Нана, тя не е заплаха за мен.