Партито на Халон

Елвира извъртя очи.
- Това ще се случи само в откачената ти глава, Каво.

Каво говори.
- Але ней тъй ве булче кат прайм яко праене типтоп идей да прайм праенето тряа да прайш и ти ве булче миливи идей за курвата как да са помпи яко и да и са източим в гъзарете. - обясливо каза Каво.

Елвира се изсмя невярващо.
- Това изобщо не е в плановете ми за идеи, Каво. И никога няма да бъде.

Дейвид реши да си върви. Беше се наслушал на достатъчно скандали. Животните изглежда нямаха намерение да се променят. Той пожела лека вечер на присъстващите и си тръгна.

Крисчън се засмя.
- Разбира се, че това беше първопричината въобще да желая да сторя такова нещо. Но не това е странното, лейди Моника е права по този въпрос, опасявам се. Между нея и мен никога няма да има нищо, достатъчно възрастен съм, за да не вярвам вече в чудеса, отглеждайки детето на господарката си, единствено моята репутация ще пострада. Не би следвало да е моя работа как тя и семейството ѝ живеят животите си, но не бих позволил едно невинно дете да страда, заради грешките на родителите си.

Каво са натъжи и са разплака и пада и става и плака горкиво и кончо и Курвито и те.

Силиа присви устни.
- Само времето ще покаже как ще се подредят нещата. Надявам се пътищата ви със Селесте да се пресекат отново и този път да можеш да я вземеш със себе си.

Евдемия реши да си върви. Тя пожела лека вечер на всички без на Свинята Каво и си тръгна.

Катрин също реши да се прибира. Тя пожела лека вечер на всички присъстващи и си тръгна.

- Аз също. - усмихна се той. - Благодаря ти. Имах нужда да поговоря с някого, който ще разбере ситуацията ми. - той се приближи и прегърна жената, сетне се отдръпна. - Ще вървя. Лека вечер.
Крисчън се запъти към пристанището. Вече нямаше пътуващи кораби, така че смяташе да изчака Нана до кораба на Арус и все пак да посети къщата ѝ, за да се увери лично, че Селесте наистина не е там. Лисицата нямаше да има особен избор, освен да се съгласи да пътува с него.

Каво препсува простата курва че замина и не му олигави чепарете и си зе кончото и Курвито и каза хай на мацките. Кончо пръцна на булчето Елвира на главата да си знай дето няма да прай идейте и отлетяха.

Силиа въздъхна и реши да се телепортира във вилата си. Трябваше да отиде в парфюмерията утре, а и не искаше да оставя Хектор сам за дълго. Тя пожела лека вечер на останалите и си тръгна.

Елвира побърза да се отдръпне и изсумтя. Тези бяха пълни изроди.

Серена също реши да си върви, тя пожела лека вечер на който беше останал, сетне се запъти към замъка си.

Афсол реши да си върви преди Елвира отново да го е закачила. Той пожела лека вечер на присъстващите и си тръгна, следван от Аша.

Лилит също реши да си върви. Тя се телепортира обратно в имението на Арус.

Елвира реши да си върви. Имаше нужда да си почине от всичките тези простотии, затова бе решила утре да отиде във вилата си за няколко дни.

Юки реши да си върви. Нана не ѝ беше виновна с нищо, но разговорът за проклетото устройство бе извадил наяве спомените ѝ за същество, за което никак не желаеше да мисли. Тя не пожела нищо на никого, просто си тръгна. Смяташе да посипе Ято с отрови, за да излее гнева си.

Нана се огледа и осъзна, че вероятно нямаше да намери никакъв кораб, с който да се върне в Кросфайър Муунлайт. Въпреки това, лисицата нямаше никакво намерение да се връща в онази изпепелена колиба, нито да рискува да се засече някъде с проклетата дъртофелница, затова все пак тръгна към пристанището. Все някога щеше да се съмне и да хване кораб.

Халон тръгна да се прибира.