Партито на Халон

Елвира вирна вежда.
- Нима? Любимата ти съпруга е наранила горкия Хектор и ти не си предприел нищо? Чудесен брат си.

Нана присви очи. Разбира се, талисман от плат... Никога нямаше да го намери, изобщо не би било трудно за наемният убиец да носи нещо такова незабелязано.
- Откъде знаеш всичко това, не ми се струва да са просто предположения...

- Горката Селесте. Ти си единственият на когото му пука за нея и тя дори не можа да го разбере. - тъжно въздъхна принцесата. - Бъди внимателен с тази лисица.

Афсол тежко въздъхна.
- Не сме сигурни дали ситуацията е точно такава. Нямаме никакви доказателства, които да обвинят Аша в това. - отвърна принцът. - Изглежда зле, но не може да се направи много.

- За съжаление нищо, което кажа не би могло да промени това. - въздъхна Крисчън. - Относно Нана, тя не е заплаха за мен.

- Ти наистина не си наред. - изрече Елвира. - Изглежда не вярваш на Силиа, жалко.

Юки въздъхна.
- Предположения са, разбира се. Така и както предполагам под чие менторство създателят им е стигнал до заключението да използва подобни материали. - тя махна пренебрежително с ръка. - Както и да е, това не ти помага, след като знаеш какво трябва да представлява "устройството", свободна си да използваш тази информация както решиш.

- И все пак. - изрече Силиа.

- Нана не е заплаха за мен. Нищо не може да ми стори, обратното не е съвсем сигурно. Тя добре знае това.

Афсол вече не издържаше обвиненията на Елвира и Силиа. Кога щеше да мине тази година, че да отпрати Аша и да си подреди живота?
- Не си права, Елвира.

- Дано си прав. - въздъхна принцесата.

Нана отново благодари на Юки, сетне отиде да си налее вино. Разбира се, тази информация не ѝ помагаше съвсем, ако наемният убиец я нападнеше, докато не може да използва силите си, фактът, че знаеше какво представлява устройството, нямаше изобщо да я спаси.

- Не съм съвсем съгласна. - изрече маркизата. - До сега с нищо не си показал загриженост спрямо нас. Защитаваш чудесната си съпруга, а дори не искаше да се жениш за нея. Прощавай, че не те разбирам, но отдавна звучиш като Каво, просто си една идея по-нормален.

- Обикновено съм. - усмихна се Крисчън, сетне бързо загуби усмивката си. - Макар че никак не желаех да съм прав за условията, в които живее Селесте.

- Защо не опиташ да разговаряш с лейди Моника отново? Разкажи ѝ на какво си станал свидетел.

- Като Каво и една идея по-нормален от него? - засмя се Афсол. - Елвира, няма нищо общо между мен и Каво.

- Последният път, когато ѝ разказах нещо подобно, нейният отговор беше, че не вижда проблема, след като Селесте има покрив над главата, храна на масата и дрехи на гърба. - сви устни Крисчън. - Не смятам, че този разговор ще доведе до различен развой.

Елвира махна с ръка.
- Като изродщини, може би. Обаче и двамата сте изгубили логиката си. - отвърна жената. - При него сигурно е защото се е родил луд, при теб явно е заради сълзливата история на тази дрипла.

Каво са добави.
- Але булче какъв луд ве не съм луд аз съм типтоп. - тъжливо каза Каво и са разплака.

- Ако ѝ разкажеш онова, което Селесте е разказала няма ли да омекне поне малко? Толкова ли няма да я интересува, че уникалните ѝ "родители" я забравят на разни места? Това е ужасно и не съм съвсем сигурна, че го правят без да искат.