Търсене

Афсол се подсмихна и продължи да се движи все така бързо и грубо в Елвира. Женствеността ѝ се сви около пениса му и той изсумтя. Свърши в нея, но след секунди възобнови движенията си.

- Да. - проплака Елвира. Афродизиакът явно влияяше добре и на двама им. Жената усещаше как се понася към върха и енергично започна да посреща тласъците на Афсол.

Едната му ръка плесна задника ѝ и отново се стовари върху кръста ѝ. Да слуша виковете ѝ от удоволствие беше много по-хубаво от дудненето ѝ относно Аша. - Харесва ли ти? - изстена той, без да спира.

Елвира стисна чаршафа. Стенанията ѝ отекнаха в стаята.

Афсол не ѝ позволи. Той притисна главата ѝ към матрака. Едната му ръка остана на врата ѝ, другата на кръста ѝ, не позволявайки ѝ да помръдне. Той все така бързо и грубо проникваше в нея.

Елвира изстена и опита да се надигне още малко.

Принцът се замисли за момент дали да я послуша. Вероятно тя нямаше да млъкне, ако не правеше онова, което иска. Той я обърна по корем на леглото и отстрани горнището на бельото ѝ, а след това доразкъса и махна долнището.…

Елвира доволно изстена. Не че не ѝ харесваше и така, но искаше нещо много по-различно. Тя се изсмя. - Това какво е? - погледна го тя. - Отново нищо общо с онова, което исках.

Пак не разбираше странностите ѝ, ама добре. Щеше да види тя. Принцът повдигна краката ѝ и стисна бикините ѝ. И тази ѝ странност не разбираше. Трябваше да ѝ вземе нов чифт бельо, това беше хубаво. Той разкъса с пръсти дуп…

- Грубо. - отвърна тя. - Много, много грубо.

- Опасявам се, че за днес станахте твърде много. - изрече той и побърза свали бельото си, след което отново се качи на леглото. - Как го искаш?

Елвира изстена и го стисна за косата. Чувствата ѝ я накараха да стигне дъното. Можеше и да е влюбена в него, но той беше женен, а тя мразеше изневери. Въпреки това обаче, да се разтапя в ръцете му изместваше всички тези …

- Боже, жено... Принцът млъкна. Трябваше да ѝ запуши устата с нещо. Той се възкачи на леглото и отново впи устни в нейните. Целувката му беше настоятелна, собственическа. Не искаше да я дели с други мъже.

- Така ли? - повиши тон Елвира. - А на мен трябва да ми харесва идеята да те деля с друга жена, така ли? Аз да си стоя кротко на задника и да не се виждам с други, за да се чувстваш добре, но да нямам правото да изисквам…

- Не си мое притежание, но идеята да те деля с други не ми се нрави, наистина. - принцът побърза да свали дрехите си.

- Не знам за какво говориш. - сви рамене жената. - Защо пък трябва непременно да се готвя за теб? Може да очаквам друг мъж.

Афсол си пое дъх. Не разбираше какво му става, но Елвира от край време беше способна да го побърква. Принцът реши да я последва. Той нахълта в стаята ѝ и я забеляза да лежи на леглото. - Подготвила си се, така ли? Знаела…

- А на мен ми омръзна да я гледам! - изсумтя Елвира и тръгна нагоре по стълбите. Трябваше да съблече тази рокля и да облече бельото, което си беше приготвила. Надяваше се Афсол да не се върне обратно при онази дрипла. Же…

Божества, защо Аша постоянно ѝ беше в устата? - Виж, да спри да говориш за нея. Омръзна ми да слушам за Аша.

- Аз? - отдръпна се Елвира и скръсти ръце. - Ти сам си причини това! Изгони ме, за да може милата ти съпруга да е спокойна. Унизи ме, за да е доволна скъпата ти жена!

Принцът зарови ръка в косите ѝ. Липсваше му ужасно много. Липсваше му да се събужда до нея, да я докосва, да я гледа докато спи. Липсваше му аромата ѝ. - Какво само ми причиняваш. - изрече той. Членът му беше станал като…

Елвира се престори на обидена. Тя го зашлеви. - Как смееш? Че даже и ще ме кара да мълча в собс... - жената не довърши. Афсол отново бе залепил устни за нейните. Елвира отвърна на целувката му. Беше груба, но и това иска…

Афсол се доближи до нея още и обхвана лицето ѝ с ръце, сетне я целуна. Така и така днес щеше да се мре... - Може ли, - изрече той и притисна чело в нейното. - за минутка да млъкнеш?

Елвира изсумтя. - Имам едно единствено желание, даже и него не можеш да изпълниш! - извика тя и стана от мястото си.

Смяташе съвсем различно нещо да ѝ навре в лицето, ако не млъкне. Принцът се плесна по челото и прокара ръка по лицето си, за да дойде на себе си. Какви глупости си мислеше. - Какво искаш да направя? - попита накрая той. …