Търсене

"Добре, добре. Те ще умрат, все едно. Нас няма ли да ни пуснеш вече?"

- Отровен. - отвръща жената. - Кой да предположи, че от всички точно вие двамата ще умрете? Съдбата наистина е кучка.

- Какъв е този паяк, дето ме ухапа? - със сетни сили пита полицая.

Лилит сви рамене. "Опасявам се, че моите умения тук няма да помогнат.", изрече тя. "Аз се радвам, че ще оцелея, за вас не знам."

Силиа не можа да сдържи смеха си. - Не мога да повярвам, че буквално на крачка от спасението, ти се провали. - тя продължи да се смее, сетне стана сериозна. - Похитителката нарежда на слугите да приберат кутиите. Симптом…

- Горкият полицай и лечителката изглежда няма да имат този късмет. - въздъхна Крисчън.

Халон взе заровете. - Дано не ме сполети късмета на горката лечителка. - изрече той и ги хвърли. Число: [lotto]12&msrytxfy-u2xsru[/lotto]

- За съжаление. - тихо промърмори Силиа и извъртя очи. Тя се обърна към Халон. - А беше толкова хубаво извинение! Разбира се, че полицаят трябваше да обърка всичко накрая. Въпреки това обаче, си заслужи да опита късмета …

"Да, това е така. Обаче виж колко хубаво се наредиха нещата за нас. Няма да си тръгнем мъртви от тук."

- Вярно е, че не повярвах на сестра си. Съжалявам за това и знам, че звучи клиширано, но вече нищо не мога да направя по въпроса. Ако тя е благосклонна да прости глупостта ми, бих бил радостен, ако не, ще приема съдбата …

- Не бих казал, че имаме особен късмет, след като сме тук изначало. - отвърна Крисчън.

- За съжаление. - измърмори под нос Силиа и отпи няколко глътки от халбата си, сетне се обърна към Халон. - Немлъкващия полицай е странно тих. Той готов ли е с извинението си?

"Не, просто с теб изкарахме късмет.", отвърна Лилит.

Елвира покри устата си с ръка и опита да потисне собствения си порив да ѝ се догади. Кога щеше да приключи тази част от бременността? - Горката лечителка.

- Очевидно знам достатъчно, за да не се тровя ненужно. - невъзмутимо отвърна мъжът.

"Проблемите ги създаваш ти, госпожице Дърво.", изрече жената и се обърна към рицаря. "А ти недей да знаеш много."

Похитителката се засмя, когато видя какво хвърли Елвира. - Е, изглежда лечителката е сигурна пътница. Освен сегашните симптоми вече започва и да ѝ се гади. - изрече тя и се обърна към двамата спорещи. - Проблеми в рая, г…

- Отдавам го на природната си интелигентност. - невъзмутимо отвърна Крисчън. - В гвардията не приемат когото и да било.

"Много съжалявам, рицарю, но за разлика от теб, аз направих доста повече. Ти просто имаше късмет, че не се натрови.", скръсти ръце Лилит.

Елвира кимна и взе заровете отново. Тя ги хвърли, незнаейки на какво да се надява. Число: [lotto]7&msryfwsx-vv28lk[/lotto]

- Мхм. - саркастично се подсмихна Крисчън. - Представянето ти досега определено не доказва това.

Похитителката въздъхна. - Лечителката може да пробва късмета си в кутиите. Ако хвърлиш над 13, имаш възможност да се сдобиеш с противоотрова.

- А пророчицата не може ли да ползва уменията си и да разбере дали това наистина е Силиа или не?

Лилит скръсти ръце. "Точно пророческите ми умения ми помогнаха да разбера, че тя за нищо не става. Виждам повече отколкото си мислиш."

- Аз наистина съжалявам. Бих искала да върна времето назад и да поправя нещата, но не мога. Това ми тежи повече отколкото похитителката може да си представи.