Търсене

Селиандър доближи беседката и огледа присъстващите. - Интересно. Събрали сте се всички, даже си довел и любовницата си. Къде е Аша? Тя е твоята съпруга, Афсол.

- Разбира се! - извика Силиа. - Заради това ли ме покани? Заради поредното предателство!

- Да. Афсол се изправи от мястото си и погледна Елвира, сетне върна погледа си към останалите. - Искам да ви съобщя нещо важно. - започна той. - С Елвира... Принцът млъкна, тъй като се чуваха десетки тежки стъпки отвъд о…

- Технологиите на този остров наистина се развиват бързо. Това изглежда чудесно. - изрече Елвира. Тя довърши храната си и се обърна към Афсол, сетне се приближи малко по-близо до него. - Да им кажем ли вече? - прошепна т…

- Излезе ми бая злато, но има чудесна функция - може да прави илюстрации само. Натискаш един бутон и имаш тридесет секунди, докато излезе снимката. Той отиде да намести устройството, за да хване всички. - Добре, така вси…

- Чудесна идея.

Сандреа стана от мястото си. - О, между другото, купих устройство за илюстрации от Шиера. Защо не си направим снимка?

Афсол се зарадва да види, че на Елвира ѝ харесваше. Надяваше се след това жената да реши да остане при него вече.

Елвира не смяташе да чака покана. Тя започна да се храни, стараейки се да е бавно, за да не изглежда нелепо.

- Благодаря за обяда! - изрече Розан и опита от филето си. - Има чудесен вкус и е сочно. Добро е.

Афсол си отдъхна, че Силиа реши да остане. Той започна да сервира на всички от обяда - печено пилешко филе и гарнитури. Наля им и по чаша вино, а на Елвира предложи сок.

Силиа въздъхна и седна на мястото си. Добре, щеше да ги изтрае някак два часа.

Сандреа хвана Силиа за ръката и я помоли да си седне на мястото. - Прекратете този спор. Станалото е тежко, спор няма. Отношенията ни са повече от разклатени и ще си останат така не знам до кога. - принцът се обърна към …

- Да беше мислил за това преди да вярваш на лъжи. - извика Силиа и стана от мястото си, след което се обърна към Розан. - Даже не знам защо трябваше да идваме, тръгваме си.

- Разбира се, че не. Знам, че не се чувстваш добре тук. Искам да поправя нещата, но не знам как.

Силиа се изсмя. - О, така значи? Искаш да забравя това и да се преструвам, че ми е много комфортно в компанията ви ли? Няма да стане.

Афсол преглътна. - Ще прозвучи доста грубо и не казвам да го правиш веднага, но може ли само за няколко часа да оставим това зад гърбовете си?

Елвира наведе глава. Това беше повече от ужасно, но Силиа беше права. Те постъпиха лошо с нея, без дори да се поинтересуват какво бе станало.

Силиа изсумтя и двете с Розан последваха Афсол. Принцесата се настани до Сандреа, а Розан до нея. - Направо съм. Спомняте си, че е така след като ми съсипете живота. Чудно семейство, няма що.

Афсол разтърка чело с ръка. - Разбира се, че си. Хайде, елате, всичко е готово.

Силиа скръсти ръце. - Така ли? Не помня да съм част от това уникално семейство. - изсъска принцесата.

- Здравейте. - усмихна се Афсол. - Стига, Сил. Това е просто семеен обяд.

Силиа дойде заедно с Розан и забеляза, че се бяха събрали на двора. - Защо си поканил и нас?

Афсол се усмихна, всичко беше готово. - Ще напиша бележка и ще я оставя на Силиа.

Елвира реши да помогне на двамата. Тя донесе прибори, а след това и чаши. Силно се надяваше този обяд да мине добре.