Търсене

Блейд се намеси в разговора на Конър и тая Нана. - Няма как да е влюбен във вас, госпожице. Ние сме щастливо женени, подобно нещо не е възможно.

- Тъз пък. - отвърна тъмния елф. - Изобщо не ми тряяш ти. И не те следя, седя си тука цяла вечер, просто се опитвам да навържа събитията по тез партита, които изтървах.

- Тогава защо ме следиш с поглед цяла вечер? - изненадано отвърна лисицата. - Ако си се влюбил в мен, съжалявам, но нямам интерес. - Нана беше чувала, че елфите по тези земи са предимно роби, а и във Валдора не се славех…

- Благодаря за загрижеността, шефе, оценявам го, но аз се чувствам съвсем добре. Нана е тази, която пази лоша компания и не се замисля за последствията от поведението си.

- Ми не мисля. - отвърна тъмния елф.

Силиа беше забелязала странното студено отношение на Крисчън към поредния лисугер в живота му. Не можеше да разбере защо ѝ беше купил толкова скъп дом, ако щеше да се държи така с нея.

Нана забеляза погледа на някакъв странен тъмен елф. Не разбираше защо я следи цяла вечер. Тя дояде гроздето, след което отиде при него. - Извинявай, познаваме ли се?

Конър беше изненадан. Не знайше дали онъз лисица не беше ядосала нещо шибания дългуч, че тоз тъй се държа с нея. Важното беше, че Силиа вече не беше с тоз, причината не беше от особено значение.

Каво игра мощен казачок със звънчетата и си мандахерцаха чеповете.

- Ти си наистина луд. - плесна с ръце Арус. - Момичето дойде да ти се извини и продължаваш да се държиш по този начин. Сигурен ли си, че не си болен от нещо сериозно? Притесняваш ме наистина.

- Нищо не губиш, ако пробваш. Пък и не мисля, че Силиа и Елвира биха настройвали другите срещу теб. - отвърна принцът.

Нана въздъхна. Не можеше да упорства, само щеше да влоши нещата. Тя взе чепката с грозде и се върна до другите две жени - Лилит и Далия. Мълчаливо започна да къса зрънца грозде и да ги яде.

- Силиа и Елвира няма ли да са недоволни, ако опитам да се сприятеля с приятелките им? - тихо попита Аша. Не желаеше сега да се занимава с тези две кучки.

Крисчън въздъхна и върна зрънцето грозде в ръцете на Нана. - Ако не си наясно, значи е безпредметно да водим този разговор. - невъзмутимо отвърна той, обръщайки гръб на лисицата.

Конър още повече се обърка. Тез ся заедно ли бяха или не? Тъмния елф тряяше по-често да посещава тез партита, тряяше да разбере кво става тука и да си върне мръсницата Силиа.

Афсол отново въздъхна. - Може да пробваш с другите момичета наоколо. - изрече той и отпи от чашата си. - Съветвам те само да не пробваш с онези три жени там. - посочи той към групичката на Лилит, Далия и Нана.

Нана чуваше наемният убиец. Трябваше да се извини, инак рискуваше да си навлече още повече гнева му и да бъде убита, преди да се докопа до талисмана. Тя отиде до масата с храните и взе чепка грозде, сетне се доближи до н…

Аша тежко въздъхна. - Опитах се да ги поканя на вечеря, но те категорично отказаха. - изрече тя. - Не мисля, че ще си намеря приятелки сред тези жени тук.

- Колкото по-малко ми напомняш за нея, толкова по-голям шанс би имало да забравя за това, което ми причини. - отвърна Крисчън, отпивайки голяма глътка от чашата си с вино.

Афсол беше забелязал, че Аша отиде при Силиа и Елвира и трите явно спореха, типично за тях. Принцът отпи от уискито си и погледна принцесата. - Какво стана?

- Прав си, прав си. Когато си прав - си прав. И без това нещо ѝ става напоследък, а лисичката има такова страхотно тяло. - с усмивка отвърна търговецът.

Аша се върна обратно при Афсол с унило изражение на лице.

Крисчън въздъхна. - Не мога да контролирам действията, нито реакцията ѝ. - отвърна той.

- Виждаш ли? - продължи да се подиграва Арус. - Всички са спокойни от действията ти.

- Защо ли наистина? - подсмихна се Силиа и отиде да си налее чаша бяло вино. Принцесата забеляза, че Арус и Крисчън се бяха навъртяли около масата с алкохол, въздъхна, наля си вино и се отдалечи.