Търсене

Очите на Катрин се насълзиха. Не искаше да живее със спомените за станалото. - Не го ли преживя?

Силиа сви устни и седна на леглото. Нямаше защо да ѝ спестява истината. Спомените от собствените ѝ преживявания оживяваха, само докато я гледаше. - Не. Първо оцеляваш ден за ден. После седмица за седмица. Накрая, осъзнав…

Катрин леко бе извърнала глава. Изпитваше срам. - Става ли по-лесно? - попита накрая тя.

Силиа бегло се усмихна. Знаеше, че Катрин няма да се възстанови бързо, но поне започваше да оцелява след станалото.

Катрин не беше сигурна, че може да яде, но макар и да не искаше да признае, трябваше да се храни. Силиа ѝ носеше по нещо, но момичето изобщо не докосваше храната. Тя с усилие се надигна да седне в леглото, след което взе…

Силиа отново се бе погрижила за раните на Катрин, след което ѝ донесе малко вечеря - картофено пюре със зеленчуци. - Ще го оставя тук. - изрече принцесата и остави подноса на нощното шкафче.

- Няма да му разкажа какво е станало с теб. - изрече принцесата. - Наложително е да знае, че този човек е тук. Принцесата тръгна към вратата на стаята. - Розан е в стаята отсреща, ако имаш нужда от нещо. Силиа излезе и з…

- Не искам да ме вижда така. - изрече Катрин.

- Не казах, че ще те карам да го виждаш. - изрече спокойно Силиа. - Това не променя факта, че той трябва да знае.

Катрин поклати глава. Не искаше Дейвид да пострада, но и не искаше да узнава какво бе станало с нея. - Не искам да знае. Не искам да ме вижда.

Силиа добре я разбираше, но това не беше нещо, което може да се омаловажи. - Иан още е тук. - изрече принцесата. - Дейвид трябва да знае.

Катрин застина на мястото си. Хлипанията замряха. Сълзите спряха. Тя отново започна да се взира в една точка известно време. - Не. - проговори накрая.

Силиа остана безизразна, но вътрешно беше бясна. Не разбираше хората. Защо всички нараняваха други, а не направо онези, с които имат проблем? - Не е нужно да разказваш останалото. Въпреки това обаче, този Иан изглежда бе…

Катрин се надигна леко и се обърна по гръб на леглото. Сълзи още се стичаха от очите ѝ. - Каза, че се казва Иан. - започна момичето и стисна очи. - Заради Дейвид... Трябва да му предам съобщението, че Иан го търси.

- Не си спала цяла вечер и знам, че не можеш. Отварата ще ти помогне да поспиш малко.

Катрин продължи тихо да хлипа. Мехлемите я караха да усеща някаква приятна студенина.

Силиа извади и тази клечка. По нея също имаше следи от кръв. Принцесата сви устни. Негодникът, който бе причинил това на Катрин трябваше да бъде намерен. - Сега ще намажа външните и приключвам. Принцесата взе мехлема от …

Катрин продължи да хлипа във възглавницата. Защо тя трябваше да е обект на пободно унижение?

Силиа внимателно извади клечката от Катрин и я остави върху кърпата, която бе сложила до себе си. После щеше да ги дезинфекцира. Вътрешните наранявания щяха да минат по-бавно. По марлите имаше кървави следи. - И другата.…

Тихите хлипания на Катрин попиваха във възглавницата. Макар и да бе с лечебна цел, чувството нещо отново да проникне в нея беше повече от отвратително.

Силиа вече виждаше по-добре външните наранявания. Бяха започнали да хващат корички, но тях щеше да третира последни. - Започвам. - изрече принцесата и внимателно проникна в ануса на Катрин с клечката и я завъртя, за да м…

Тялото на Катрин бе започнало да трепери, когато Силиа свали бельото ѝ. Момичето разтвори крака и стисна очи. Изпитваше смесица от чувства - унижение, страх и срам.

Принцесата внимателно повдигна нощницата на Катрин до кръста ѝ, след което внимателно смъкна и бельото ѝ. - Може ли да разтвориш още малко краката си?

Катрин стисна още по-силно възглавницата и надигна леко глава. - Да.

След като Силиа приготви клечките, тя започна да разнася от мехлемите по тях. - Може ли да сваля бельото ти и да започна?